Цитат: "Колкото повече рускоговорящи умрат..."

В началото на октомври в Латвия се разрази скандал с участието на обществената активистка от партия "Прогресивните" и помощничка на депутат от Сейма Селма Лавренце. В Туитър здравната работничка Кристина Питкевич написала критичен за правителството пост, че в страната няма достатъчно информация за ваксините срещу КОВИД-19 на руски език. Според последното преброяване от 2011 г. в Латвия над 37% от населението е посочило руския като език, на който говорят у дома, при положение, че етнически руснаци в страната са се писали 26,9% от жителите (24,5% към 2021 г.).

В коментар към тази публикация Селма Лавренце пише: "Колкото повече рускоговорящи умрат, толкова по-добре за латвийския език". В последвалия скандал, депутатът от управляващата партия "Закон и ред" Карина Спруде е пуснала сигнал до полицията и обществени организации срещу Лавренце, с искане изказването ѝ да бъде разследвано за разпалване на етническа вражда, съобщава на 5 октомври латвийското бюро на руската агенция Sputnik. 

Активистката Селма Лавренце

Снимка multinews.lv

Самата Селма Лавренце коментира пред рускоезичния интернет-портал PRESS.LV, че коментарът ѝ е бил сарказъм насочен към националистическата риторика на управляващите и "абсурдните решения на правителството да не съобщава за КОВИД-19 и ваксините на руски език". Обяснението ѝ е подкрепено на страниците на изданието като достоверно и от някои латвийски политици с руски произход. 

Дори да става дума за неудачен сарказъм, скандалът с изявлението на Лавренце и последвалата дискусия за пореден път повдига въпроса за правата на руското малцинство не само в Латвия, а и в цяла Прибалтика. 

Тази тема е толкова стара, че за мнозина в Европа вече е станала неизменна част от пейзажа, на която не ѝ се обръща внимание. От една страна прибалтийските държави са винаги на първа линия, когато стане дума за заемане на остра антируски позиция в ЕС по най-различни въпроси, но съвсем не им харесва, когато се поставя въпроса за правата на руснаците на тяхна територия. 

В самият съюз също има двойствено отношение. От една една страна, там са загрижени за правата на всички видове малцинствени групи в Европа и по света, но някак си избирателно. През август 2017 г. руският посланик в ЕС Владимир Чижов разказа, че още през 2001 г., по повод Охридското споразумение, тогавашният върховен представител на ЕС по външната политика и сигурност Хавиер Солана е отхвърлил като неподходящо за прибалтийските страни, положение, прието за албанците в Македония, според което малцинство, което е най-малко 20% от населението да има право езикът му да стане втори държавен. В Латвия и Естония етническите руснаци в момента са над 24% от населението, а рускоговорящите и използващите руския език като лингва франка са още повече. През 2012 г. в Латвия дори бе проведен референдум за признаването на руския като втори държавен език, на който с голямо мнозинство предложението бе отхвърлено. 

Причините за тази дискриминация лежат на повърхността. В самата Прибалтика има стари русофобски традиции, които имат своите корени в миналото, а в Европа няма кой да вземе страната на руснаците и Русия, защото това ще се изтълкува като политическа подкрепа за историческия "враг" на свободолюбивите прибалтийци. Да не говорим, че и в самата Европа твърде много хора имат своите антируски бръмбари в главите. 

Само с тази своеобразна "омерта" на иначе демократичната общност можем да си обясним нищоправенето в Прибалтика след критичните доклади на Организацията са сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). През 2018 г. тогавашният върховен комисар на ОССЕ по националните малцинства Ламберто Заниер коментира в интервю за в. "Известия" проблема с т.нар. неграждани. Това са жители на Латвия и Естония, които са пристигнали в републиките във времената на СССР, но нямат гражданство, защото по различни причини отказват да се натурализират чрез полагането на изпити по езика и по историята на съответната страна. 

Заниер коментира тогава, че в ОССЕ са обезпокоени от тази ситуация, а в Латвия положението на "негражданите" е по-лошо отколкото в Естония, която е успяла да намери нужния подход. Към днешна дата само в Латвия броят на "негражданите" е 10% от народа или 190 000 души. Това изобщо не е малко за държава с население под 2 милиона. 

В крайна сметка ОССЕ и други организации си остават само с "безпокойството", защото никой не иска по политически причини да предприеме санкции срещу нарушителите на човешките права. 

Впрочем в самата Латвия политиците националисти могат да разчитат на забележителна подкрепа сред коренното население, когато стане въпрос за "ничиите хора", както "Дойче веле" нарича латвийските руснаци в свой репортаж от май 2014 г. В статията на българската секция, наречена "300 хиляди "ничии хора", е цитирана продавачката на цветя Инета, която казва: "Не разбирам хората, които твърдят, че са дискриминирани. Вярно е, че не могат да гласуват, но това е всичко".

Всъщност само това стига, за да бъде вдигнат вселенски вой от организациите за човешки права срещу всяка една страна в света. Но изглежда условието е в нея да няма руско малцинство.

Дискриминацията на "негражданите" 

обаче далеч не се изчерпва с лишаването им от избирателни права. 

В юлския доклад на руското Министерство на външните работи за човешките права в Латвия се посочва, че по данни на латвийски правозащитници към днешна дата има 84 разлики между статута на гражданин и "негражданин". За сравнение през 2004 г. е имало 61 разлики. Отделно е повдигнат въпроса проблемите с употребата на руски език. От тази година обучението в средните училища на руското малцинство е изцяло на латвийски, в основните 80% от предметите са на латвийски, а в началните 50 на сто. От 1 септември 2020 г. латвийският е основен и за предучилищното образование. Много родители не са съгласни с това състояние, което е път към дерусификацията на Латвия, и са завели дело в Европейския съд по правата на човека, съобщава изданието "Евразия дейли". Решението се очаква следващата година. 

Русия не е обаче безучастен наблюдател. От няколко години насам тя планомерно ограничава транзита на стоки през трите прибалтийски републики към техните пристанища. Руснаците не крият, че го правят в отговор на антируската  политика, включително и действията срещу рускоезични медии и техните сътрудници. Латвия е една от най-пострадалата от тези действия, които фактически са вид санкции. 

На 11 октомври, след встъпването си в длъжност, новият естонски президент Алар Карис призна открито неравенството в страната му между рускоезичните и коренните жители и заяви, че то започва още от детската градина. Причината според Карис била, че родителите нямали средства да платят допълнителните уроци по естонски. "Този проблем може да се реши лесно", казва държавният глава, който коментира още, че не бива да се форсира преминаването на рускоезичните училища към обучение на естонски език, защото това може да доведе до влошаване на образователното ниво на учениците. 

Тази позиция се различава доста сравнена с едно изказване на латвийския му колега Егилс Левитс от 9 октомври. Той участва в конференция посветена на езиковите проблеми, където казва с упрек, цитиран от ТАСС: "30 години след възстановяването на независимостта знанието на руски език е твърде търсено на пазара на труда... Този проблем трябва да бъде решен от държавата и тя не бива да бъде страхлива." 

Трудно е да си представим, какво друго може да се очаква в страна, където 

37% от населението използва руския 

в ежедневието и този процент не пада, защото много украински гастарбайтери използват езика при работата си в Латвия. Световните тенденции са други. В САЩ напливът на латиноамериканците води до разширяване на употребата на испанския език, а не до неговото потискане. 

През юни 2018 г. норвежкият интернет-портал VG публикува свой сценарий за започването на война между Русия и НАТО заради Прибалтика, където угнетяваното малцинство излиза по улиците и се започва... 

Защо трябва изобщо да се дава храна за такива разсъждения? Негативният кръг, при който прибалтийците се боят от руска агресия, защото се държат със собствените си руснаци като хора втора ръка, може лесно да бъде разкъсан. С политическа воля  и прозорливост, и с малко побутване от Европа, ако тя реши да си отвори очите.