Стратегическа неопределеност

На 24 юли управляващият от 1994 г. Беларус президент Александър Лукашенко посети 5-а отделна бригада на силите със специално предназначение, дислоцирана в Марина Горка край Минск. Пред военните държавният глава, претендиращият за нов, шести, мандат, казва: "Не е желателно да привличаме въоръжените сили (в контекста на евентуални вълнения около изборите за президент на 9 август - б.а.). Но всичко може да се случи. Вижте например САЩ". И Лукашенко продължава, цитиран от ТАСС: "Всички войни сега започват с улични протести, демонстрации, след това Майдан. На Майдана ако няма свои, а у нас "майданутите" (привърженици на Майдана, думата е с негативна конотация - б.а.) са малко, такива биват докарвани отвън. Това са професионални военни, бандити, които специално са подготвяни, основно в рамките на ЧВК (частни военни компании) по целия свят..." 

Пет дни по-късно на 29 юли, беларуските медии съобщиха, че край Минск са арестувани 32-ма руски граждани, някои от Донбас, членове на частната военна компания "Вагнер", които имали за цел да дестабилизират ситуацията в Беларус по време и след изборите. По версията на държавния секретар на Съвета за сигурност Андрей Риков, разказана пред местната ЦИК, беларуските сили за сигурност издирвали още 170 такива "диверсанти", а още две сформирани в Русия групи се готвели да бъдат прехвърлени в страната, за да "правят революция" по думите на някои от задържаните, казва Риков. В същото време съвпадението между думите на Лукашенко от 24 юли и случилото се на 29 юли, което граничи с уменията на оракул, изглежда толкова потресаващо, че му обърнаха внимание почти всички медии. И няма как да бъде иначе особено на фона на версиите на руските официални лица и на хора от частния военен бизнес, които звучат къде по-логично. Според тях, задържаните действително са наемници, но са използвали Минск само като транзитен пункт, чрез който да стигнат до Турция, откъдето пък да отлетят за Либия, за да охраняват обекти на нефтената индустрия на правителството в Триполи, по договор с турска компания. За всичко това беларуските служби са били надлежно осведомени, твърди специализираният в тематиката на ЧВК "Телеграм"-канал WarGonzo като се позовава на източници от спецслужбите. 

Белоруско-руските отношения днес се намират във фазата на стратегическата неопределеност, според анализатори. А според народното творчество те могат да бъдат описани със следния анекдот: След като заявил, че в Третата световна война всички руснаци ще отидат в рая, Путин попитал Лукашенко: "Ще дойдеш ли с мен в рая?" - "Не мога, казал Лукашенко - ще садя картофи." - "А след това?" - След това ще ги копая", резюмирал Александър Григориевич. 

Така или иначе за над 20-годишната история на беларуско-руските отношения стана ясно, че сегашното държавно ръководство, а и опонентите му, нямат никакво намерение да изпълнява интеграционната карта на Съюзната държава Русия-Беларус, която формално съществува и в момента. Да, преди година Москва постави пред Лукашенко ребром въпроса за перспективите пред Съюзната държава. Стана ясно обаче, че Минск няма намерение да задълбочава интеграцията до степен, която според Лукашенко ще доведе до фактическа ликвидация на беларуската независимост. И на безграничната власт на самия Александър Григориевич. 

В същото време обаче Лукашенко дава ясно да се разбере, че очаква от Москва, както и през последните 20 години да продължи субсидирането на икономиката на страната му чрез доставките на евтини енергоносители, да продължи да осигурява гарантиран пазар за беларуските стоки, дори това да е в ущърб на руските производители. Беларуската страна иска дори Москва да й продава енергоносители по вътрешноруски цени, Москва е съгласна по принцип, но при условие, че съюзът между двете страни стане по-тесен, което означава те да имат обща данъчна система и бюджет. И всичко се завърта по старому, защото Минск не иска да се лиши от пълния контрол върху финансовите потоци. Едновременно с това Лукашенко прави прозрачни намеци, че Русия трябва да бъде по-отстъпчива, защото Беларус е нейният единствен военен съюзник на западното направление и ще служи като щит при военна агресия. Всъщност това е вече традиционен инструмент на Минск са оказване на натиск върху Русия - ако не ни плащате, "ще избягаме на Запад". Покрай конфликтите за цените на нефта и газа, Лукашенко започна 

откровено да се заиграва със Запада

Част от кампанията му бяха и покупките на нефт от САЩ, и дори публичните рекламации на руските тестове за коронавирус. А с приближаването на датата на изборите ситуацията още повече се изостри. Всички последни печални събития, като ареста на "вагнеровците" в беларуско-руските отношения трябва да ги разглеждаме в контекста на предизборната ситуация в Беларус. А тя е повече от показателна. 

От тримата действително опозиционни потенциални кандидати за президент, двама се оказаха в затвора, а третия успя да избяга в Москва. Бившият ръководител на "Белгазпромбанк" Виктор Бабарико се оказа в ареста по дело за финансови машинации почти веднага, след като обяви, че ще си изправи срещу Лукашенко. Друг кандидат, популярния блогър Сергей Тихановски,  също е зад решетките. При обиска в дома му, зад дивана изведнъж били намерени почти един милион долара. Сега кампанията от негово име я води съпругата му, домакинята Светлана. Тя събира на митинги вече по няколко десетки хиляди души, които явно не са там заради нея, а заради отвращението си от Лукашенко. Третият кандидат е създателят на Парка за високи технологии Валерий Цепкало. Той успя да избяга в Русия заедно с децата си, тъй като е имало информация, че се подготвя отнемането им от държавата. Сега щабовете на тримата са обединени и работят за Тихановска, която е един от петимата регистрирани от ЦИК кандидат-президенти.

Разбира се никой не очаква, че на изборите Лукашенко ще допусне да има по-малко от вече обявеният от социолозите рейтинг от 72,3%, при избирателна активност 89,5%. Всички други кандидати събирали подкрепа в рамките на 10-15%. Макар, че има и алтернативни мнения за отношението на беларусите към него. В средата на юни директорът на Института по социология към Националната академия на науките Генадий Коршунов е съобщил, че доверието към Лукашенко в столицата е едва 24%. Ако това е вярно, то се създават сериозни 

предпоставки за недоволство в Минск 

вечерта на 9 август и вероятни сблъсъци, за които властта се готви отсега. Според някои арестът на руските наемници, е извършен с цел да се оправдаят в очите на Европа и САЩ евентуалните репресии срещу протестиращите, които ще се представят като оръдие в ръцете на Кремъл, който иска да ликвидира Беларус като държава. По публикации в руски медии още на 3 юни т.г. външният министър Владимир Макей по време на среща с посланиците на ЕС, Великобритания и САЩ е заявил, че всички репресивни мерки на беларуските власти в контекста на предстоящите избори са насочени изключително срещу т.нар. "проруски" кандидати. 

Тази политика обаче засега не дава видим резултат. Например една подборка на електронното издание "Взгляд" показва учудващо единство между руските и западните издания по повод случилото се с частните военни. "Таймс" пише: "Последният тиран на Европа се бори за своето оцеляване". "Форийн полиси": "Експлоатацията на пристигналите в Беларус "наемници на Вагнер" е зловещ сигнал за избирателите: ако се откажат от Лукашенко, то страната ще тръгне по пътя на Украйна". "Радио Свобода": "Лукашенко намери удобна възможност за дискредитация и сдържане на растящото опозиционно движение, а също и за въвеждането на по-строги мерки за контрол върху предстоящите избори".  Московският център на фондация "Карнеги" отбелязва, че по уж на глед парадоксален начин Лукашенко влиза в конфликт с Русия, а получава критики от Запада. Така той влиза в конфликт и с двете страни, като се опитва си да се продаде на едната, но без да има купувачи за стоката му. Проблемът на Москва е, казват руски и белоруски политически наблюдатели, че Лукашенко е единственият проруски кандидат за президент, просто защото той сам се е 

погрижил да няма други проруски кандидати

Това е един от резултатите на неговата хиперцентрализирана власт, обясняват пред "Взгляд" запознати с беларуската политика. 

Последните събития в Беларус доказват, че Лукашенко въпреки някои сигнали от Брюксел няма да стане надежден партньор за европейците. В ЕС и САЩ смятат за катастрофална ситуацията с правата на човека в Беларус. Посолствата на САЩ и Великобритания излязоха със съвместно заявление, че задържането на участници в протестните акции е обезпокоително. Постоянният докладчик на ЕП за Беларус,  литовецът Пятрас Ауштрявичус, на 8 юни се обърна към вицепредседателя на ЕК Жозеп Борел с молба да бъде разгледана възможността за санкции срещу лицата, виновни за нарушаването на човешките права в Беларус. 

Пред "Газета. ру" зам-деканът на Факултета по световна икономика и политика на Висшата школа по икономика Андрей Суздалцев развива малко по-различна теза. Според него водещите западни политически кръгове са удовлетворени от Лукашенко като уникално антируско оръжие, за което самата Русия си плаща. А специално европейската общественост не разбира този нюанс и гледа на Лукашенко на диктатор, който не се вписва в европейските реалии. Според него обаче общественото мнение ще надделее и срещу Минск ще има западни санкции след изборите. 

Изглежда Александър Лукашенко е на път да стане поредния държавен ръководител от постсъветското пространство, който се сблъсква с пословицата за двата стола. Нищо чудно нещата да се развият както ехидно отбелязва анонимен коментар в един руски форум: "Може да провеждаш многовекторна външна политика, но като тръгнеш да бягаш векторът е само един, Виктор Янукович може да го потвърди".