Филмови предизвикателства на 33-ия Истанбулски фестивал

След дълги битки с властта централният площад "Таксим" временно утихна. Турция проведе първите от трите избори, които ще покажат пътя на страната към нейното бъдеще. Но общественото напрежение не спада и след победата на Партията на справедливостта и развитието на местните избори на 30 март т.г.
Именно в тази неспокойна атмосфера, след референдума на управляващите, дал основание на Ердоган да се кандидатира на президентските избори през август т.г., въпреки съпротивата на живописната природа, покрила страната с цъфнали дървета и многобагрени лалета, се състоя и кинематографичната битка за Златните лалета на 33-ия Истанбулски международен филмов фестивал (5-20 април), с участието на най-известни представители на турското кино, празнуващо сега своята достолепна 100-годишнина.
Трите основни конкурсни програми - национална, международна и "Човешки права" (подкрепена от Европейския съюз), обхващат ежегодно над 200 творби, разпределени в 20 секции. И миналата, и тази година зрителите надвишиха цифрата 150 000. Този факт е твърде значим, особено за една страна, която е в процес на нова ислямизация. Акредитиран от ФИАФ през 1989 г., фестивалът постепенно израсна и възмъжа с включването в неговите рамки от девет години на "Мeetings on the Bridge" - професионални и творчески срещи; състезание на филмови проекти; майсторски класове с най-ярки представители на Седмото изкуство; уъркшопи и т.н.
Открит официално с вълнуващата психологическа драма "Филомена" на Стивън Фриърс, по книгата "Изгубеното дете на Филомена Лий" на Мартин Сиксшит (с незабравимото изпълнение на Джуди Денч в главната роля), форумът обхвана всички видове кино: от игрално (подбрано и от последните фестивали в Сънданс и Берлин) и документално, до детско и анимационно; от екранни адаптации на литературни произведения до филми за изкуството и за неговите създатели. Тази година бяха включени и редица нови селекции, свързани с юбилея на националното кино.
Вече цяло десетилетие следя в Истанбул състезателната програма на Новото турско кино и го отразявам на страниците на ДУМА. Този път ще направя отклонение в посока на международния конкурс, тъй като, в качеството си на член на журито на ФИПРЕССИ, изцяло посветих своето внимание на умело подбраната чужда колекция, състояща се от 12 игрални филма. Разбира се, няма да разглеждам всеки от тях, макар и да заслужават. Ще акцентирам върху две основни явления, които ме впечатлиха, откроявайки се на общия фон.
Първото е приносът на френскоговорящото кино за равнището на тазгодишното международно състезание. Още първите два филма, с които то започна на 13 април т.г., вдигнаха високо фестивалната летва. Напълно различни по стил, проблеми и тоналност, те приковаха вниманието на публиката с ярка кинематографична образност и култура; с наситено драматургично действие. Неслучайно до началото на прожекциите опашките за билети пред кинотеатър "Атлас" се виеха. И в двете произведения ролите на сценарист, режисьор и главен актьор са обединени в една творческа личност. Става дума за авторски изяви на млади творци. Четвъртият игрален филм на Ксавие Долан "Том във фермата" (Канада-Франция) - психологически трилър а ла Хичкок, поддържа напрежение у зрителя с една заплетена драматургически "игра", прехвърляща непрестанно топката в неочаквана посока. След трилогията "Мнимата (въображаемата) любов", тази творба, посветена също на невъзможната любов, разкрива своя създател в нова светлина. "Имах потребност от завой в работата си - споделя Долан... - Тя ме накара да си спомня пиесата "Том във фермата" и през зимата на 2011-а започнах да я приспособявам за екрана." Интригата в нея е забулена с доста мистерия, която обаче в някои образи остава неизяснена до финала.
Редки са случаите, особено в територията на дефицитния днес комедиен жанр, когато един филм е в състояние да завладее аудиторията с толкова крилат артистизъм, остроумни ситуации и позитивна енергия, какъвто ни предложи втората франкофонска творба с оригиналното, точно намерено заглавие, синтезиращо основната идея - "Момчета и Гийом - на масата!" В центъра на екранното внимание е експресивно адаптираното "one-man stage show" на изключителния талант Гийом Галиен от "Комеди франсез". С високата класа на този световноизвестен театър той майсторски дебютира на екрана, при това - без да внася и капка театралност! Това постижение доказва как кинематографично би могла да бъде използвана тази запазена сценична марка на екрана. Богато нюансираното актьорско изпълнение не само се опитва да извини стоварилия се върху крехките плещи на подрастващия юноша майчин комплекс, но и да му се противопостави със замаха и силата на професионализма на тази буйна автобиографична комедия, проследяваща историята на един актьор, който решава да ревизира своята сексуалност в юношеските си години, макар че никога не е преставал да обича жените... точно обратно! Дефинирайки го почти като гей, майката събужда у него колебание, което виртуозният актьор ни представя с бликащи от хумор перипетии. Жалко, че в тази колекция няма награда за изпълнител на главна роля!
Неочакван сюрприз в края на международния конкурс ни поднесе канадското произведение "Триптих", представено тук от Педро Пирес - единия от двамата му създатели (другият е Робер Лепас). Този своеобразен като форма триптих, създаден по оригиналната пиеса "Lipsynch", обединява трагичните съдби на трима герои в три части ("Мишел", "Томас" и "Мари") в обща драма, предизвикваща без капка мелодраматизъм дълбок и значим размисъл за човешките чувства и страдания и същевременно - за силата на човешкото умение да спасява себеподобните. Със забавено действие; с взиране в персонажа и в умело поднесения пейзаж; с експресивно използване на хорова класика, тя прониква в дълбините на "малки", но индивидуално значими истории, скрити в пазвите на големия модерен съвременен град, за да ни внуши необходимостта от връзка между поколенията, тъй като всеки човек живее в пресечната точка между миналото и бъдещето. Към разглежданата колекция ще добавя и "Виолет" (Франция-Белгия), където сценарист-режисьорът Мартин Провост добросъвестно запознава широката аудитория с една от най-интересните страници от историята на френската литература: с успешния и противоречив опит за изява в тежкия период непосредствено след войната на Виолет Ледюк - една от първите писателки, които официално дискутират проблема за женската сексуалност и за абортите. За нейното утвърждаване помагат колегиално утвърдени творци на словото като Симон де Бовоар, Албер Камю, Жан Жьоне. Филмът е полезен, особено за подрастващите поколения, които не познават тази деликатна материя.
Другото съществено явление в международния конкурс са трите успешни дебюта на млади творци в територията на игралното кино. На първия, според мен най-яркия - "Момчета и Гийом - на масата!" вече отделих необходимото място. Следващите два: "20 000 дни на земята" (Англия), получил неединодушно наградата на ФИПРЕССИ, и "Сляпа" (Норвегия), също обещават и бъдещи интересни изяви. В първия - дело на визуалните артисти Iain Forsyth и Jane Pollard, е налице една интимна изповед, чиято стилистика е между естетиката на игралното и документалното кино. Главният герой: певецът-китарист Ник Кейв - една от енигматичните личности в естрадното пеене, ни въвежда в етапите на своята кариера, преоценявайки ги от днешна гледна точка; предлага ни своята концепция за същността на творческия процес. За жалост, първата част на филма, състояща се от цикъл диалози, е доста статична и се противопоставя на експресивната концертна втора половина, което нарушава стройността на композицията.
Оставям за поанта норвежкия дебют - "Сляпа", който впечатли и зрителите, и критиката със своеобразния си, открояващ се стил. Тази оригинална, забавна, увлекателна драма, потопена в сюрреалистична атмосфера, с рядко срещан диалог и хумор, заслужи "Златното лале" на главното жури в международната състезателна програма. Тя фокусира вниманието си върху проблема не само за слепотата (включително и на зрящите!), но и за самотата в живота и в творческия процес. Режисьорът Ескил Вогт - съсценарист на Йоаким Триер в "Отплата", "Осло", "Август 31", който представи филма си пред тукашната публика, по интригуващ начин изследва мисловния процес и вътрешните състояния на писателка, изгубила наскоро зрението си; намираща убежище в собствения дом. Нейната сложна роля умело се интерпретира от Елен Дорит Петерсен. За такъв род творби от съществено значение е операторската работа, която трябва "да гледа" през и вместо героинята. В случая очевиден е приносът на Тимиос Бакатакис за изграждането на крехката кинематографична структура, тип "Dogtooth". Не бива да се подценява и умело постигнатата звукова партитура - озвучаването в нямото пространство, вариращо между звука, шума и тишината. Всички споменати дебюти ни настройват за едно по-различно мислене и усещане на проблемите от страна на новата кинематографична смяна.
 

"Триптих"

"20 000 дни на земята"

"Момчета и Гийом - на масата!"

"Сляпа"