Ще бъде ли реабилитиран Оруел?

- През 2020 г. да изливаш расовата си неприязън към... Христофор Колумб, да събаряш статуите на великия мореплавател, не е антирасизъм, а чистокръвна подлост. Може би и невежество, но подлостта е повече. 

- Буфо-моралистично е да се твърди, че проблемът се свежда до "неспособността на бяла Америка да разбере болките на черна Америка" (и на всички останали "различни"). Това си е натурално будалкане.

- Американската политико-правна доктрина е  създала блестящи теоретици, но така и не е усвоила рационално принципа за универсалност на правата. Когато е казано "всички", за европееца значи наистина "всички". Американските твърде прагматични социално-правни концепции имат проблем с разбирането. Чакат, например, изброяване. Принципът важи и за тези, и за онези, и за другите. Общата формула за защита на малцинствата - "етнически", "религиозни", до и... "сексуални", е заблуждаваща, и то съвсем целенасочено. Не че няма конкретни проблеми във всяка група, но по правило те не са "общностни" и не се нуждаят от "общностни" решения.

Забравихме "Обамоманията"

- Когато бе избран за президент Барак Обама, и в САЩ, но и в цяла Европа се разгърна някаква "Обамомания". Разсъждаваше се, че сега, когато афроамериканец е избран за президент, всичко ще се промени към по-добро, а цветнокожите ще попаднат в един нов прекрасен свят.   

- Антирасист съм, откакто се помня. Тогава, през седемте седмици, които деляха датата на избор на президент на САЩ от встъпването на Обама в длъжност, по целия свят, и особено в страни като България, се разгърна една "Обамомания". Нещо като "Барак Суперстар". В ония дни писах, че приветствам новия избор, но изглежда се надценяват социалните трансформации, които новоизбраният ще успее да въведе. Мина първият мандат на Обама, преполови се и вторият, и като тръгна серия от полицейски убийства на чернокожи - през месец-два. Всеки случай е сам за себе си и причините са били различни, имаше и "обратни" убийства, но светът се попита: "Какво всъщност става в Америка?". 

- Позабравихме имената на Майкъл Браун и Уилям Гарнър - чернокожи, жертви на предните вълни на насилие. Но принципът, на който се подчиниха протестите - "Животът на чернокожите има значение", е подвеждащ. Друг е истинският принцип - животът на всеки е от значение.    

- В София, в квартала, в който живея, имаше улица "Патрис Лумумба", кръстена на легендарния конгоански борец срещу колониализма и интересен писател, убит през 1961 г. В България "избухна демокрацията" и една сутрин мръсносиният Столичен общински съвет преименува улицата. Не беше "декомунизация", а чист расизъм. Лумумба и неговите съратници не бяха избивани заради цвета на кожата си, а защото искаха да са стопани на изключително богатата си страна.

- От цялата американо-подражателска антирасистка реторика в България се случи само това, че узурпиралите проблематиката антирасистки неправителствени организации изписаха стотици страници и съответно изкараха стотици хиляди долари, цензурирайки учебници и политически текстове. Например "в текста думата "негър" да се замени с "афроамериканец". Питах, ако афроамериканецът е родом от Франция и никога не е пресичал Атлантика, как ще го наричаме... Високо платено поприще стана "българският антирасизъм".

- Под нечия ултравлиятелна диригентска палка спорът за смяната или оставането на Доналд Тръмп  в Белия дом стана спор за Христофор Колумб, за "Отнесени от вихъра", за генералите от Конфедерацията, та дори отсам Атлантика за роботърговския бизнес на фамилията Гладстон.

- Социалното полудяване на Запада е впечатляващо. Добре, нека се изразим по-меко: дотук кампанията в памет на трагично загиналия Флойд поставя проблема за социалната неадекватност на американската либерална интелигенция, но и на политическата върхушка на САЩ.

Расовият или социалният въпрос?

- А отговорът бе ясен години по-рано - расовият въпрос е важен, но социалният е много по-важен. В Америка, която може да произведе толкова мултимилиардери, в т.ч. половин дузина с лично богатство от по над 100 милиарда долара, правно-икономическият режим е очевидно неадекватен. Нужни са промени в посока, различна от публично налаганата. Глобалните елити нямат отговор на предизвикателствата, които животът поставя. 

- В САЩ полицията всяка година застрелва около хиляда души - вероятни престъпници. Предложенията на Тръмп за промени в законодателството изглеждат полезни, но едва ли ще доведат до обрат, ако не се разбере, че индивидуалното право за носене на оръжие, респективно за неговата употреба, не хармонира с цивилизационните процеси. От повече човещина се нуждае американското общество, а не от повече оръжие.  

- Нашият западен свят очевидно живее в условията на свръхпотреблението и на невъобразимото неравенство. Проблемът на супервърхушките е как да легитимират свръхбогатствата. Проблемът на обществото - как публично да ги делегитимира. Частично, разбира се, опази Боже, за друго.

Къде е разликата между двамата американски кандидат-президенти? Глупаво е да се мисли, че Тръмп е расист, а опонентът му е нещо обратно. Животът на милиарди хора е поставен на изпитание съобразно ефективността на една или друга пропагандна конструкция. 

Джо Байдън поиска да бъде цензуриран Доналд Тръмп, за да не пише лъжи във Фейсбук. Мога да препоръчам на Демократическата партия да запише в предизборните си послания, че ако спечелят изборите, ще се създаде МИНИСТЕРСТВО НА ИСТИНАТА. Покойният Оруел ще се почувства реабилитиран. На пръв поглед американските демократи, а всъщност ултраглобалистите, решиха да предефинират политическия спор за президентските избори през 2020 г. в спор за расизма. Това не бе честно. Спорът е що е то САЩ и към какво те се стремят в нашия свят. 

Американското ляво или американският неотроцкизъм?

- Тръмп заклейми "левите", анархистите и т.н. Не съм се надявал предприемачът Тръмп да демонстрира изтънчена идейна компетентност и сетивност. Разбирам какво казва и от какво е недоволен. Събарянето на статуи, оплескването на  паметни знаци, обявяването на квартално антиуправление и т.н. е анархизъм, но не само. Америка, както и Европа, има горчив опит с троцкистите и неотроцкистите - вече близо столетие. Казано пределно опростителски, две неща мразят днешните троцкисти - своята държава и национално отговорните партии. Затова и в САЩ, както и в Европа, традиционно зад иначе привлекателната им, радикална лява реторика се  крият противоположни цели. Същото е и в България. Готов съм публично да докажа, че цялата наша сага около "партийните субсидии" бе дискретно дирижирана от българския неотроцкизъм.

- Преди 4 години бях готов да приема, че Доналд Тръмп е по-доброто решение - в сравнение с Хилари Клинтън. Сега мисля, че е бил по-скоро по-малко лошото. Само от такава позиция съм готов да пожелая на Тръмп успех на 3 ноември, стига да не се направят дотогава много големи глупости.  

И аз, да речем като Мартин Лутър Кинг, "имам една мечта". Убийството на Флойд, дай Боже, да тласне американската и други национални интелигенции да започнат да мислят в нова координатна система. Първият принцип на знанието е да се съмняваш. Вторият е да потърсиш истината. Моят отговор е на плоскостта на великия принцип на реализма - политически, духовен, етнически и т.н. Етническите и расовите проблеми следва да се решават съобразно тяхната социално-правна логика, а не със средствата на пропагандата и пиара. Ако това се случи, нещастният Флойд ще е направил нещо добро за нашия свят.