Какво се случи и какво да очакваме

Последните седем-осем месеца на българската общественост се внушава една не съвсем достоверна картина за "бежанската криза". Натрапваше се понятието "бежанци" спрямо хора, чийто статут не отговаря на смисъла на това понятие. Става дума за правен термин и меродавното му тълкуване следва да се опира на правните принципи и дефиниции. Преобладаващата част от тези 11 500 души, които сме посрещали на българо-турската граница, не пристигат от зоните на военни действия. България не е страна-съсед на Сирия и съответно не е страна-"първоприемник" на  бежанци. Убежище на бежанец дава първоприемащата страна - в случая това са Турция, Йордания, Ливан. По море - Кипър и Гърция. Не и България. Поради това преобладаващата част от хората, които у нас се определят като "бежанци", некоректно се определят по този начин. Те са по-скоро "незаконни мигранти, които претендират, че търсят убежище" и българската държава следва да ги третира по начин, еднотипен с начина на третиране на незаконните мигранти във всяка друга държава членка на ЕС.
Въпросът е важен, доколкото при неспазване от държавите, ратифицирали бежанските конвенции, на техните норми следва някакво порицание.

Моралният дълг да спасяваш заплашения

На мнозинството от тези хора се дължи съчувствие и подкрепа. Имигрантите-бежанци следва да бъдат настанявани в достойни и човешки условия, съответстващи на международните хуманитарни стандарти. Тук не трябва да се пести. Важно е друго. България, съобразно възможностите си, ще помага на бежанци и на други заплашени, но по своя обществена и морална преценка. България не следва да приема да й бъде натрапвано поведение, което е недължимо по смисъла на вътрешното и международното бежанско право.
Забележително е как през последната година от българските национални медии почти изчезнаха понятия като "нелегални мигранти", "трафик на хора" и "каналджийство", които по-точно обозначават статута на по-голямата част от новодошлите. Вярно е, че България все още не разполага с необходимите собствени средства и възможности за изграждането на ефективна система за защита и интеграция на търсещите закрила и показва нестабилно поведение при тази "бежанска вълна". Вълните тепърва ще ни връхлитат и новопридобитият опит е ценен. От особено значение за успешното решаване на проблема с мигрантите ще бъде подкрепата от страна на Европейския съюз и от ВКБООН.
Кризата ни помогна да осъзнаем, че границата ни с Турция съществува по-скоро само на картата, че няма гранични заграждения, а допреди седмици само на 58 км от 274-километровата гранична ивица имаше камери за наблюдение. Едва ли е случайно, че се затъмнява фактът, че през 2012 г. лично Симеон Дянков отрязва парите за строеж на гранична ограда. В началото на т.г. Николай Младенов, който беше поканил, без да пита парламента и обществото, сирийската опозиция на среща в България, се бе изпуснал, че ще трябва да приеме 20 000 бежанци до Нова година.
Ясно е, че за много от новопристигналите бежанци България не е цел, а е транзитна държава.
Повечето от мигрантите-бежанци твърдят, че не разполагат с документи за самоличност. Житейски това е праводоподобно, но масовото неносене на документи повдига въпроси. Няма "анонимни бежанци". Силите на българската държава трябва да са насочени и към колкото може по-достоверното идентифициране на искащите бежански статут.
Правителството на Борисов е станало жертва на своята собствена свръхактивна медийна политика,  на самовнушението, че "ето на, всеки момент  ракети и бомби ще се посипят върху Сирия, режимът ще падне, с лидера му ще се постъпи по някоя от технологиите, приложени спрямо Саддам Хюсеин или Муамар Кадафи, и "Освободените сирийци" ще възцарят мир". Тази гледна точка е може би някак "легитимна", но е очевидно едностранчива и неслучайно животът засега я отхвърля.
Всъщност висшите и нисшите етажи на правителствената администрация едни други са се успокоявали, че нищо няма да се случи и поради това нищо реално не се налага да вършим... Иначе, по брой на проведени семинари и кръгли маси за бежанците и миграцията България вероятно е "на едно от първите места в Европа"...
Затова бившият председател на Агенцията за бежанците г-н Казаков бе толкова объркан през седмиците, предхождащи неговото освобождаване от длъжност. Справедлива бе язвителната реплика на депутат от Коалиция за България, казана след освобождаването на въпросния председател: "Лесно е да се правиш на шеф на Агенцията за бежанците, когато бежанци няма". Не казвам, че тези явления са започнали с идването на ГЕРБ на власт. Бюрократичното късогледство и управленската самодостатъчност са емблема на целия ни Преход. Преди началото на Прехода слушах весела рок песничка "Искам да стана директор на водопад". Този подход избуя през последния четвърт век и сегашната криза около "бежанците" придоби днешните си мащаби и заради принципни дефекти в държавната администрация, която е една от най-неаналитичните и най-дисфункционалните в обединена Европа.
Правителството на Пламен Орешарски разработи силен план за справяне с проблемите около "бежанската криза". Планът освен това се изпълнява и позитивните резултати се виждат.

Кой мрази сирийците?

В България, подобно на много други държави, пристигането на значителни контингенти от хора, търсещи закрила, трудови и социални мигранти, най-често е свързано и с нарастване на проявите на расизъм, ксенофобия и липса на толерантност спрямо търсещите убежище и дори спрямо чужденците като цяло. Коментират се някои неприемливи слова и действия на български граждани и общественици, изразяващи лошо отношение към търсещите убежище. Поначало това е осъдително, но и тази история трябва да се разказва почтено.
Ще припомня. Миналия септември г-н Осама Башир, представител на Сирийската свободна армия за България, заяви пред Нова телевизия, че би било добре, ако правителството предостави на сирийската опозиция обезлюдените села в Югоизточна България, специално в Странджа, за да могат неговите сънародници да се настанят там. Осама Башир поиска сирийските бежанци, които се чакат да дойдат у нас, да не бъдат разделяни на различни места, а да живеят компактно, в един регион. В онзи момент в България имаше няколко десетки сирийци, настанени в лагер за нелегални имигранти. Преди да направи това изявление г-н Башир е обиколил югоизточните краища на страната и е направил оценка на терен... В коя държава подобно изявление няма да предизвика остра реакция? Имаше и други, близки по дух, изявления и от български политици. В българското общество избуя представата, че нещо се замисля зад гърба на нацията с бежанците и то никак не е добро.
Днес българското правителство внимателно изгражда система за интегрирано наблюдение примерно върху една пета част от югоизточната ни граница. Тя не спира нелегалното преминаване на границата, но го прави видимо. През "зелената югоизточна граница" преминават 97% от всички нелегални мигранти.
Изграждането на системата бе посрещнато от недълбоки, хапливи коментари. Да го кажем ясно - позицията на България да започне да си охранява границите не е "по-ксенофобска", отколкото, да речем, европейските споразумения от Шенген.
За да се справи България с проблема, е необходима международна подкрепа, включително и чисто финансова. Разходите по устройването на един мигрант - преки и косвени, многократно надхвърлят това, което досега е предоставено на България. Не знам кой ще спечели, ако сирийската хуманитарна криза стане и сирийско-българска криза...

Мир за Сирия
 
Днес българският национален интерес изисква военните действия на територията на Сирия да бъдат преустановени колкото може по-скоро, да се сключи някакво примирие, да започнат преговорите в Женева и колкото може по-скоро да започне процес на следвоенно възстановяване. В този процес българската роля е преди всичко да насърчава вътрешносирийския политически диалог.
Кризата е продукт на вътрешносирийски конфликт и решението трябва да се намери от самите сирийци.

От Африка към Европа

В основата на настоящата и много други бежански кризи в Южна Европа стои проблемът за крайната икономическа изостаналост на част от държавите от Близкия изток и Африканския континент, което особено отчетливо се вижда при сравнението между държавите на север и на юг от Средиземно море. Неолиберализмът се провали в Източна Европа, но също и в Африка. Три десетилетия африканските държави се опитват да се отскубнат от мизерията и три десетилетия, въпреки програмите, реализирани в духа на "неолибералния консенсус", напредъкът е минимален. Африка се нуждае от програми за развитие, включително и за индустриализация, чрез които да се съкращава нищетата. Тази автентична лява позиция бе официално "презряна" в нашия късоглед  неолиберален свят. Богатството се концентрира в глобалните метрополии, а стотици хиляди мизерстващи хора, рискувайки и живота си, атакуват границите на богатия свят по суша, въздух и море.
Спирането на войната в Сирия и националното помирение там е най-добрата гаранция за спокойствието на България. Преодоляването на изостаналостта на Африка, което предполага преосмисляне на досегашните неолиберални "стратегии за развитие", е гаранция, че Европа няма да бъде под непрестанния африкански или  друг, по-далечен миграционен натиск. Днес глобалното неравенство е на почит. Само че то може и да разруши този свят...