Човекът с хармониката сбъдна сънищата ни

Мечтата да гледа и слуша на живо Боб Дилън за моето поколение изглеждаше невъзможно дръзка. В годините, когато той бе възприеман като икона на общественото недоволство, като един от водачите на бунта на младите американци за отстояване на гражданските им права и изразител на антивоенните им нагласи, ние отдалеч се наслаждавахме на композиторската и изпълнителската му дарба. След изминалите няколко десетилетия Боб Дилън вече е сменил розовата закачлива шапка с перо, която покриваше буйната му къдрава коса, с бяла филцова шапка, а разгърдената хипарска роба - със стилен тъмен костюм и лилава риза с жабо. Характерният му навремето младежки теноров тембър е силно задрезгавял, но емблематичната му хармоника е все така емоционално-изразителна. Завчера в продължение на два часа легендарният музикант в страхотна форма, макар, както казват младите - на заветните 69 години, разтърси публиката в препълнената зала 1 на НДК с най-красивите си балади, рокове, кънтри парчета, блусове от различни периоди на творчеството си, и още - с изпълненията си и на пиано и китара. Всичко това, поднесено в стилен спектакъл съвместно с бенд от изключителни професионалисти - Тони Гарние (контрабас), Чарли Секстън (китара), Стю Кимбъл (китара), Дони Херън (педъл стийл) и Джордж Рисайл (барабани).