03 Ноември 2024неделя22:12 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Булевард/Срещи

Борислава и Адриана Ганеви:

Политиците трябва да са отговорни пред избирателите си

/ брой: 109

автор:Георги Аргиров

visibility 3840

Родителите ни поощряваха да спортуваме, щом не пречи на учението ни, признават шампионките по карате
Борислава Ганева е родена на 12 ноември 1989 г. в Плевен, завършила е гимназия с изучаване на чужди езици в родния си град, а по-късно социология в УНСС. Дипломира се с пълно отличие, а после завършва там и магистратура по пиар. В момента следва задочно право във Варненския университет „Черноризец Храбър”, заедно със сестра си Адриана, която е родена на 14 февруари 1993 г. и също е завършила местната езикова гимназия. Следва политология в УНСС. Двете сестри са дългогодишни състезателки по карате, с многобройни медали от републикански първенства, балканиади, европейски и световни първенства.

- Колко точно е разликата във възрастта ви?
- Борислава Ганева: Това е първият въпрос, който ни задават, когато сме двете заедно в непозната или слабо позната компания.
- Адриана Ганева: 3 години, 3 месеца и 2 дни.
- Ади, родена си на интересна дата. Ти лично кой празник предпочиташ – Трифон Зарезан или Свети Валентин?
- А.Г.: Момчетата предпочитат да отбелязват Трифон Зарезан, момичетата празнуват Свети Валентин. Поне с такова впечатление съм останала, когато говорим по този въпрос. Аз празнувам и източноправославния празник, и католическия, и рождения си ден. За съжаление получавам само по един подарък за тези 3 празника.
- Кога започнахте да тренирате карате?
- Б.Г.: Тренирам от 6-ата си година, започнах в единствения по онова време карате клуб в Плевен „Петро макс”. Родителите ни настояваха да тренираме някакъв спорт, а каратето се оказа удобен от гледна точка на време и място за тренировки.
- А.Г.: Аз също започнах на 6-годишна възраст, но наред с каратето тренирах и художествена гимнастика, дори известно време се занимавах и с мода. Имам титла от конкурса „Мини мис”. Но се отказах. Опитах се да съчетавам каратето и гимнастиката, но в един момент трябваше да избирам с кой спорт да продължа. Избрах каратето.
- Кой е първият ви треньор?
- Б.Г. и А.Г: Милена Кирниколова. Тя ни откри за спорта.
- А кога беше първото ви състезание?
- Б.Г.: Помня, че за първи път излязох на татамито в Пазарджик, тогава станах втора. По онова време имаше зонално разделение. Аз се състезавах в зона "Север", като правилата бяха такива, че ако се класирам на челните места, ще мога да отида на републиканско. Станах първа в зоната, първа и на републиканското. По това време бях на 12 години.
- С влизането ви в гимназията каратето не остана ли на по-заден план? Или успявахте да съчетавате училището със спорта?
- Б.Г.: Точно когато влязох в гимназията, тогавашната ни треньорка се отдели от клуба и създаде свой собствен. Дълго време клубът й не бе приеман във федерацията. Това доведе до нашето преместване в карате клуб „Левски Спартак” в София. Така навлязох и по-сериозно в спорта. Започнаха да ме изпращат на международни турнири, на балканиади, европейски, световни първенства.
- А.Г.: Беше ни трудно в началото, но свикнахме.
- Преместихте ли се в друго училище, в някое спортно например, или останахте в плевенската гимназия?
- Б.Г.: Бях на 15 години, когато се преместих да тренирам в София. Но продължих да уча в Плевен. Две седмици в месеца бях в София, две седмици в Плевен. Много съм благодарна на учителите, че ми влизаха в положението и ми позволяваха подобен ритъм на учене.
- А.Г.: Аз пък бях на 12 години. Доста ни беше трудно, постоянно да пътуваме, но и да учим, и да се готвим. Срещах спънки от страна на някои учители, които ми казваха, че ако искам да продължа със спорта, да се преместя в спортно училище. Честно казано, не мога да разбера подобно отношение от страна на учител към ученик.
- Б.Г.: Тук съществена роля изиграха нашите родители. Те бяха категорични, че ще продължим с каратето, докато не ни пречи на училището. Така се научихме да бъдем хем отличнички в училище, хем да напредваме в спорта.
- А.Г.: Държа да отбележа, че до края на гимназията не минахме на индивидуален план на обучение. Учехме наравно с останалите съученици и завършихме с отличие.
- Б.Г.: И нашите съотборници от националния отбор са или студенти, или завършили своето висше образование.
- Смятате ли, че спортните училища са един плюс за спортистите или по-скоро минус?
- А.Г.: Не съм била в спортно училище. От мои приятели и познати съм чувала, че не всички учители там държат на ученето. С други думи, подценява се учебният материал за сметка на спорта. За мен двете неща трябва да вървят заедно.
- Б.Г.: За мен това е въпрос на личен избор.
- Все пак споменахте, че в началото ви е било доста трудно...
- Б.Г.: В началото оставахме при роднини.
- А.Г.: С нас се занимаваха основно треньорите. Те ни бяха и учители, и настойници. Тук е моментът да спомена името на личния ни треньор Ангел Стефанов и да му благодаря за всичко, което е правил и прави за нас. Може да се каже, че тази година имаме юбилей – 10 години сме заедно. Сестра ми бе на 15 години, а аз на 12, когато се срещнахме за първи път с него.
- Б.Г.: Искам да спомена още едно име - Борислав Иванов от Кюстендил. Боби е малко по-голям от нас. Той беше и състезател, но и треньор и също се грижеше за нас.
- Трябва ли учителите да бъдат добри психолози и педагози? В края на краищата те работят с деца, понякога се грижат за тях като за собствени.
- А.Г.: Абсолютно. Всеки треньор и учител трябва да има индивидуален подход към своите деца.
- Б.Г.: Сега и ние водим часове на малки деца, и много добре осъзнаваме това нещо.
- След гимназията защо избрахте специалностите, които сте завършили или учите в момента?
- Б.Г.: Исках да уча право. Кандидатствах само в УНСС. Изкарах отлични оценки на приемните изпити, но въпреки това не ме приеха право. Затова записах втората посочена от мен специалност – социология. Имах желание да се прехвърля в правото, но и до края на следването не се получи. За сметка на това взех социологията за 3 години, вместо за четири. Слях втората и третата година в едно. Записах и магистратура по пиар. Поразпитах как стои въпросът с ученето в други университети. Така разбрах, че във ВСУ „Черноризец Храбър” мога да кандидатствам право, като могат да вземат под внимание оценките, които съм изкарала на приемните изпити.  Така в момента съм студентка четвърта година, задочна форма на обучение, заедно със сестра ми.
- А.Г.: Аз също исках да уча право, но не ме приеха. Затова записах политически науки, в момента съм студентка редовна форма на обучение в УНСС и задочно право във ВСУ.
- Какви успехи имате, след като се прехвърлихте в карате-клуб „Левски Спартак”?
- Б.Г.: Аз съм първата българка, която достигна до финал на Европейското първенство по карате в Подгорица, Черна гора, през 2006 година, тогава Черна гора беше част от Сърбия.
- А.Г.: Аз пък съм първата българка европейска шампионка по карате при жените - през 2011 г. в Нови Сад, Сърбия. Имаме спечелени доста медали от международни първенства и турнири, балканиади, републикански първенства. А първият българин европейски шампион по карате при мъжете е настоящият старши треньор на националния отбор по шотокан карате Димитър Тодоранов.
- Как върви подготовката за първите Европейски олимпийски игри в неолимпийски спорт като вашия?
- Б.Г.: Малко късно започнах подготовка. Тренирам всеки ден, двуразово. Ще се постарая да отида на лагери зад граница – в Сърбия, Македония и Турция, за да се готвя с разнообразни по стил противници.
- Разкажете за вашите родители, които са ви подкрепяли да заложите на спорта...
- Б.Г.: Майка ни е прокурор в Окръжна прокуратура - Плевен, татко, бог да го прости, работеше в следствената служба.
- А.Г.: Дядо ни по линия на баща ни е бил адвокат, но не го познаваме. Другият дядо е агроном по образование, а на младини е бил боксьор. Казва се Стефан Мерджанов.
- Какви се виждате след години? Агрономи, социолози, политолози или юристи?
- Б.Г.: Искам да стана съдия по наказателни дела.
- А.Г.: Аз съм прекалено чувствителна за съдия по наказателни дела. Може би ще съм адвокат или прокурор по граждански дела. Не изключвам и депутат в Европейския парламент.
- Дами, вие ще уплашите мъжете – каратистки, при това шампионки; бъдещи юристи, с мечти за съдийска кариера; със строги родители, работещи в правораздавателните органи...
- Б.Г.: За какво са ни слаби мъже? Ако се плашат толкова лесно, значи не са за нас.
- А.Г.: И двете сме сериозно обвързани.
- Ади, учиш политически науки, би ли направила някакъв коментар за политическата ситуация в страната? Сама загатна, че не е изключено един ден да се занимаваш и с политика.
- А.Г.: Не бих се нагърбила с подобен коментар. Мога само да кажа на политиците да поглеждат с по-голяма отговорност към своите действия и решения. Политиците са отговорни към тези, които са ги избрали!
- Боби, ти се виждаш като наказателен съдия след време. Да речем, че трябва да осъдиш твой близък човек, може би бивш твой треньор?
- Б.Г.: Няма да ми позволят да съдя близки, а и аз не бих се нагърбила. Но какво означава „хипотетично”? Има съдия, подсъдим, съдебен казус и закон, в рамките на който ти трябва да го тълкуваш и прилагаш. Разглеждаш казуса, претегляш всички доказателства и отсъждаш в рамите на законовата рамка! Иначе и аз съм напълно солидарна със сестра ми, че политиците трябва да са отговорни пред избирателите си!

БДЖ запазва монопола за превоз на пътници още година

автор:Дума

visibility 2586

/ брой: 209

Над половината депозити у нас са до 1000 лв.

автор:Дума

visibility 2373

/ брой: 209

70% от хората не разпознават фалшивите стоки

автор:Дума

visibility 2322

/ брой: 209

Европрокуратурата разследва ЕНП

автор:Дума

visibility 2378

/ брой: 209

Тръмп подкара боклукчийски камион

автор:Дума

visibility 2356

/ брой: 209

187 държави в света подкрепиха Куба

автор:Дума

visibility 2114

/ брой: 209

Накратко

автор:Дума

visibility 2828

/ брой: 209

Подмяна

автор:Ина Михайлова

visibility 3132

/ брой: 209

Най-дясната държава

автор:Юрий Борисов

visibility 2569

/ брой: 209

Факелът на просвещението

visibility 2487

/ брой: 209

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ