Перспективата си я създава всеки сам

ПОЛИКСЕНА СТАМАТОВА е родена преди 22 години в Карнобат. Още в началното училище взима активно участие в учебните часове и извънкласни занимания по рисуване. В седми клас разбира за художествената гимназия в Сливен и още от първото си посещение там много се впечатлява и не иска да си тръгне. По-късно я приемат и започва обучението си по специалност рекламна графика.
"Обичам това училище, толкова много неща научих от моите учители. Те са повече от невероятни личности, не са магьосници, но всеки, докоснал се до магията им, остава техен роб на приятни спомени", казва Поликсена, която в момента учи плакат и визуална комуникация в Националната художествена академия.

"Всичко зависи от избора къде и колко да вложим енергията си"

"Днешните деца са изключително надарени"

"Графичният дизайн е изкуство на разума"


- Поликсена, защо решихте да учите плакат и визуална комуникация? Как направихте своя избор?
- Графичният дизайн е изкуство на разума. Кара те да мислиш, да разсъждаваш и да гледаш на нещата от много ъгли, да бъдеш оригинален и да мислиш за наблюдателя, за потребителя. Авторът те призовава да се замислиш, натъжава те или те разсмива. Плакатът е приказка. Той е история в картинка. Той е мисъл и емоция. Как да не ти хареса? Самият творчески път е като наркотик. Надъхва те още и още да работиш, тъй като е наслада. Различните техники само допълват удоволствието да създаваш, но също така я и усложняват. Привлича ме да изразявам себе си, да се старая да намеря най-подходящия подход и да бъда най-категорична в твърдението си. Плакатът е начин на мислене, начин на живот.
- Като завършите образованието си, с това ли смятате да се занимавате? В тази сфера ли искате да се развивате?
- Времето, в което живеем, ни притиска да бъдем гъвкави в своите професионални амбиции.  Сигурна съм, че ще създавам, но не мога да кажа под каква форма. Не мога да пророкувам бъдещето си, пък и не искам - няма да ми е интересно, ако знам всичко. Знам само, че всички проявления на изобразителното изкуство са ми интересни. Опитвам се да създавам стойностни творби и това е единственото ми желание, което имам за бъдещите си занимания - с времето да се развивам като автор.
- Има ли перспектива? Какво бихте могли да работите?
- Перспективата си я създава всеки сам. Ако искаш да работиш, ще има работа. Времето е променлива величина и не би следвало да й поставяме константа. Бих могла да работя като графичен дизайнер, художник, продуктов дизайнер и още много други. Всичко зависи от избора на всеки къде да вложи енергията си и колко от нея.
- Как си представяте вашата реализация тук?
- Не обичам да правя генерални планове за бъдещето си. Човек никога не знае кого и какво ще срещне навън, щом излезе сутрин от дома си. Представям си как ще творя с мисъл и как с художествена естетика ще радвам хората. Не знам по какъв начин, тъй като има много възможности. Това е единственото нещо, което искам да бъде гарантирано за бъдещето ми. Всякакви други планове и предположения обикновено водят до разочарование, защото никога не получаваме, каквото сме си представяли - или е по-добро, или по-лошо и оставаме излъгани.
- Много млади хора искат да учат и да работят в чужбина. Какво мислите за това?
- Излизала съм няколко пъти зад граница и в момента не мисля, че там е моето място. Навсякъде има проблеми - лоша политика, бедствия, кражби и пр., разликата е как приема това всеки отделен човек. Аз съм оптимистично настроена, че България се буди и осъзнава, че човекът прави народа, а не обратното.
- Какви са според вас проблемите на младите в България?
- Нямат достатъчно вяра в себе си. Трябва по-често да се казва на децата, че са специални, и то не само от родителите им. Обществото трябва да  разбере, че най-ценен е човешкият ресурс и нищо материално не може да го замени. Мисля, че днешните деца са изключително надарени и интелигентни. Знам, че те ще направят нещо невероятно, което моето поколение започна. Радвам се, че се събужда гражданското общество у нас, визирам протестите. И все повече българи осъзнават, че обществото сме ние, хората.
- Вие самата от какво се вълнувате или притеснявате?
- Вълнувам се от доста неща и се притеснявам от още повече, но се надявам за в бъдеще да не бъда толкова подвластна на тези чувства. Притеснява ме фактът, че повечето хора не обръщат внимание на най-големия си капитал - самите себе си, а влагат всичката си енергия за камъни, желязо и хартийки. Не ми харесва, че толкова са се втренчили в частното, че не забелязват общото. Не ми харесва, че хората сляпо вярват на авторитети и предпочитат да се оплакват от избора си на не-свобода, отколкото да приемат осъзнатата отговорност на свободата си и да променят нещата. Би било хубаво, ако повече хора се себеопознаят и преоткрият.
- Ходите по изложби, а това означава ли, че се интересувате от културни събития? Имате ли си любими? 
- Нямам любим филм, театър или изпълнител, по простата причина, че те са много на брой. Харесва ми многообразието и се опитвам да бъда информирана за различни културни събития.
- Каква искахте да станете като малка?
- Имала съм много желания - балерина, фризьорка, лекарка, моден дизайнер - все типични детски мечти. Най-запомнящата се от тях е, когато бях на около 5 години - исках да имам ресторант. Разказвах на семейството ми как ще изглежда и кой какво ще прави в него. Още не съм се отказала от тази си мечта...
- За какво още мечтаете?
- Мечтая най-вече за повече осъзнати хора, за повече обичащи. Смятам, че ако един човек е достатъчно мъдър, той няма да е злонамерен и желанието му за лично добро би съвпаднало с доброто за народа.
- Как се разтоварвате след дълъг напрегнат ден? След изпит например...
- Играя бордови игри, рисувам, ровя се в интернет, гледам филми...
- А четете ли? Каква литература предпочитате?  
- Най-често чета неща във връзка с работата ми - статии и блогове в интернет, свързани с дизайн или автори. По-рядко чета други книги, предимно фантастика.




И две работи на Поликсена 
Снимка Благовеста Цветкова