Екатерина Митринова:
Окупацията на СУ е тоталитаризъм
8 декември е прекрасен повод за сплотяване на студентската общност, категорична е студентката от Софийския университет
/ брой: 285
Екатерина Митринова е родена на 13 април 1988 г. в София. В момента кара магистратура по археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Tам е завършила и своя бакалавър. От 5 години е част от студентско-ученическото движение "Призив". Движението си поставя за цел образованието да е безплатно и общодостъпно. Преди две години нашумя със силна акция срещу вдигането на таксите в Софийския университет.
"Мнозинството от хората са политически неграмотни"
"Равнището на образованието постоянно се влошаваше"
- Наближава студентският празник. Къде мислиш да празнуваш и какво означава той за теб?
- По традиция студентският празник е прекрасен повод за сплотяване на студентската общност. За мен от няколко години олицетворение на тази общност такава, каквато искам и смятам, че трябва да бъде, са моите колеги от "Призив". И тази година ще празнуваме заедно.
- Какво мислиш за окупацията на СУ?
- Не я подкрепям от самото начало. Не защото смятам, че не трябва да има политика в университета, нито пък съм против затварянето на сградата с цел поставяне на искания. Но не може такава радикална форма на протест да се предприема от шепа студенти, тотално незаинтересовани от мнението на техните колеги. Всъщност никой не попита академичната общност дали подкрепя искането за оставка, нито пък дали е съгласна да се затваря университетът. Напротив, когато т.нар. "ранобудни" бяха запитани защо не проведат референдум, те започнаха да се сравняват с Априлското въстание. Основният резултат от проведената окупация е насилственото разграничаване на студенти и преподаватели по линията "или протестираш с нас, или си червен боклук". Аргументи на протестиращите не им бяха нужни, техни аргументи бяха веригите, гоненето на студенти и преподаватели. С подобен тоталитаризъм малко студенти биха се съгласили.
- Ти беше измежду студентите, които събираха подписи против окупацията. Успешна ли беше тази акция?
- Подписката протичаше при сравнително тежки условия - имаше провокации от страна на "ранобудните", но тя изпълни основната си цел. Превърна се в сборен пункт на несъгласните колеги и всеки ден се провеждаха срещи, обсъждаха се бъдещите действия. Така се състояха и два спонтанни протеста пред Ректората, единият от които, на 12 ноември, завърши доста грозно. Около 20 студенти стояхме пред заключените с вериги врати, а срещу нас тълпа протестъри ни обиждаше, буташе, заплашваше, замерваха ни със стотинки, дори ни скъсаха един плакат. По ирония на съдбата на плаката пишеше "Автономия за всички, а не диктатура на малцинството". Дори се стигна до физическо нападение срещу колега журналист, чието "провинение" беше, че снимал протестиращите. Въобще от абстрактни лозунги като "нов морал" нищо добро не е произлязло.
- Младите хора интересуват ли се от случващото се у нас?
- Част от тях да. За съжаление голяма част от младите са апатични към света около тях, както е характерно и за поколението преди нас. Те са хора на крайностите - трудно излизат на протест, но направят ли го, залагат на формулата "всичко или нищо". В резултат мнозина не анализират събитията, а бързо се разочароват и всеки порив за промяна е абстрактен и бързо секва. Това го наблюдаваме и при част от сегашните студентски протести.
- В България се насажда мнението, че младите са дясномислещи, според теб така ли е?
- В никакъв случай. Като цяло ми се струва, че мнозинството от хората са политически неграмотни и понятия като дясно и ляво за тях са силно размити. Ако един млад човек бъде запитан какво мисли по социалните въпроси, ще се окаже, че, както навсякъде другаде по света, преобладаващо младите хора са лявомислещи.
- Какво е равнището на образование днес, доволна ли си от него? Виждаш ли в България своята реализация?
- Равнището на образованието постоянно се влошаване. Това е тема, с която се занимавам от близо шест години. Падането на качеството е правопропорционално на приватизационните процеси, които текат от 1999 г. Образованието става все по-недостъпно, създават се редица икономически прагове както пред учениците, така и пред хората, желаещи да учат висше. Същевременно критериите за прием в университетите се занижават, за да могат образователните институции да запълват дупките от орязаните си бюджети. Истинската пропаст обаче е в средното образование - всяка година се затварят училища, а хиляди деца отпадат от образователната система. Влошаването на общата икономическа ситуация в страната поставя много семейства пред избора да пратят детето си на училище или то да осигурява прехраната си. Неравенството е признак за цялостен упадък на обществото ни.
Колкото до България - тук съм родена и се чувствам отговорна към страната си, затова и няма да я напусна.
- Достатъчно амбициозни ли са младите хора?
- Струва ми се, дори повече отколкото е здравословно. Амбицията е строго индивидуализирана. Много от младите хора са възпитавани в духа на крайния индивидуализъм и са завършени егоисти. Амбициите започват и свършват със стремежа им да се уредят в живота, независимо на каква цена. За щастие това не се отнася до мнозинството.
- Какво трябва да даде държавата на младите?
- На първо място, каквото и на всички останали - нормални условия на живот, работа, достойно заплащане, безплатно здравеопазване и т.н. Според мен по-важният въпрос не е какво трябва да даде държавата, а как да получат от нея. А младите хора още не са успели да поискат и да си вземат това, което им се полага.
- Какво кара един млад човек да пожелае да напусне страната си?
- Може би най-вече възпитанието. Много от поколението на нашите родители ни дрогираха с нихилизъм и мантри от ранните 90-те години. В стил: "Бягайте на Запад, там всичко е наред". Е, вече е ясно, че и там има много проблеми. Сякаш на никой не му минаваше през ума, че ако всички заминат, няма да има кой да остане. Или пък, че проблемите се решават от хората, които остават, а не от тези, които бягат. Друга много важна причина е социалната мизерия, която принуди много хора да търсят работа извън страната.
- Какво би променила у нас, ако имаше възможност да го направиш?
- Бих променила всичко - от механизмите за вземане на решения до разпределението на ресурсите в обществото. Не може едни да не си знаят парите, а други да нямат какво да ядат. Но най-важното за всяка промяна е тя да има своята реална опора. Никога нищо не би помръднало, ако няма достатъчно хора, които да подкрепят дадена идея.
Екатерина Митринова застана твърдо срещу окупацията на университета