Очарованието на ренесансовите театри

Докато постановките на комедии, трагедии и пасторали в ренесансова Италия се осъществявали от любители и нямали систематичен характер, не съществувала и потребността от театрални здания. Спектаклите обикновено се представяли в градините на дворците, актьорите играели на временно изградени сценични площадки, зрителите също се разполагали на специално построен за случая амфитеатър. Оформлението на дворцовите спектакли обаче било изключително пищно и богато, а сред театралните декоратори от онова време блестят имената на Леонардо да Винчи, Рафаело, Мантеня и Брунелески. Привличането на живописци за оформянето на спектаклите естествено довело и до въвеждането на композиционните принципи на новата живопис и най-вече на перспективата при създаването на сценичното пространство. Изобретяването на перспективната декорация се приписва на прочутия италиански архитект Браманте и се отнася към началото на ХVI в.
По същото време започва и строителството на първите в Европа стационарни театри, в които спектаклите се играят на закрито. Първото място тук принадлежи на Ферара, където през 1528 г. било построено първото театрално здание. През 1545 г. Себатиано Серлио, първият театрален архитект на новото време, публикува книгата си "За архитектурата", в която излага принципите на новата театрална архитектура, в която са използвани както елементи на античните театрални здания, така и на съвременното живописно оформление на сцената. Театърът на Серлио се дели на три части - зрителна зала, пространство пред сцената и самата сцена. И тъй като представленията се изнасяли вече в закрити помещения, общата планировка на театралното здание получила формата на дворцовата зала, т.е. правоъгълник. Половината от тази зала е отредена на амфитеатрално подредените места за публиката. Средната част представлява полукръгла орхестра от древноримски тип и празно пространство по цялата линия на просцениума, а задната част е определена за самата сцена, която от своя страна се дели на просцениум и задна сцена. Актьорите играели само на просцениума, а задната сцена служела за разполагане на декорациите. От двете страни на сценичната кутия били разположени къщи, които постепенно се смалявали и създавали илюзията за перспективно отдалечаваща се улица. Обемната част на декорите се сливала с фона на дъното на сцената, на който било нарисувано продължението на улицата в перспектива. За подсилване на този ефект в дъното на сцената се разполагали кукли, които изглеждали като отдалечаващи се от линията на просцениума хора. Ето защо приближаването на актьорите към декорите на втори и трети план било немислимо, тъй като илюзията мигновено изчезва.
Идеята на Серлио за амфитеатрална зала е блестящо реализирана от Андрея Паладио в театър "Олимпико" във Виченца, който е и най-старият запазен ренесансов театър в света. Богато украсената със статуи и колонади задна стена на просцениума свързва сцената с полукръгла, увенчана с колони зрителна зала, и чрез три огромни арки открива перспектива към улиците на идеалния театрален град. Построен на мястото на средновековна крепост, театър "Олимпико" е открит на 3 март 1585 г. с трагедията "Едип цар" от Софокъл. Една от неговите забележителности е прочутата постоянна перспективна декорация от дърво и гипсови елементи, дело на Винченцо Скамоци, която е единствената, достигнала до наши дни в идеално състояние и все още украсява спектаклите в този наистина очарователен ренесансов театър. На тържественото откриване за първи път декорът, представляващ седемте улици на древна Тива, е осветен от оригинална и сложна система за изкуствено осветление, състояща се от стотици газени лампи, също конструирани от Скамоци.
Другото "бижу" на ренесансовия театър, съхранено и действащо до днес, е "Театро Ал Антика", което ще рече "Театър в античен стил". Намира се в Северна Италия, в град Сабионета, и е дело на Винченцо Скамоци. Театърът е построен между 1588 и 1590 г. по поръчка на херцога на Падуа и е първата театрална сграда, издигната на специално отредено за тази цел място. Повлияна до голяма степен от "Олимпико", архитектурата на "Театро Ал Антика" съхранява и развива принципа на перспективната декорация и стремежа към зрителната илюзия, но внася и едно нововъведение - зрителната зала има формата на подкова.
Несъмнена е славата и красотата на театър "Фарнезе" в Парма. Построен през 1618 г. по поръчка на херцога на Парма, който иска да отбележи с театрално представление посещението на херцога на Тоскана, театърът е посветен на богинята на войната Белене и на музите. Тържественото откриване е през 1628 г. със спектакъла "Меркурий и Марта" по текст на Клаудио Ачилини и музика на Монтеверди. По време на представлението се използва цялата сценична техника за създаване на впечатляващи картини, включително и напълване с вода на орхестрата, където се изобразява цяла морска битка. Със своята зала, дълга 87 м, широка 32 м и висока 22 м, и амфитеатър във формата на подкова с четиринадесет реда места, театър "Фарнезе" побира около 3000 зрители. Сцената е широка 40 м, отворът й е 12 м, а постоянният декор е изработен от скъпи видове дърво, покрити с гипс и оцветени така, че да прилича на мрамор. Освен това "Фарнезе" е и първият театър, който има постоянна, богато украсена с ажурни орнаменти арка на авансцената. Множество скулптури и скулптурни групи, изобразяващи митологични сюжети, украсяват пространството над сценичната площадка и придават на театър "Фарнезе" великолепие и впечатляваща красота.


Театър "Олимпико" във Виченца, просторен от Андрея Паладио през 1580 г., е напълно запазен и до днес

Част от сложната система от газени лампи, осветяващи декора в театър "Олипмико"

Съвременен изглед от залата и сцената на театър "Фарнезе"