04 Ноември 2024понеделник01:01 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Надежда всяка тука оставете

До 2018 г. правителството планира увеличение на парите за наука... нула, а още сега намалява субсидиите за вузовете с 3 млн. лв.

/ брой: 247

автор:Велиана Христова

visibility 3471

Покрай страстите изборни делата на държавата като че ли останаха на заден план, а в това време, както се казва, яйце се пече. Един от най-важните закони - този за бюджета на държавата за 2016 г., трябва в срок до утре (28 октомври) да бъде приет от МС, който да го внесе в парламента до 30 октомври. Поне такива са датите, определени от МС с решение за бюджетната процедура още на 30 януари т.г. С две думи - както винаги, бюджетният закон ще се появи в готов вид в НС до дни и след това, каквито и спорове да се вихрят, мнозинството едва ли ще позволи нещо в него да бъде пипнато.
Проектобюджет 2016 вчера бе качен в сайта на МФ и вече са ясни много неща. Не е тайна, че най-пострадалият от финансови удари и най-обезлюденият откъм кадри сектор в последните 25 години е науката. В допълнителен минус за нея парадоксално се обръща това, че научните изследвания се развиват само в контекста на международното съизмерване, поради което нашите учени са принудени да постигат същите резултати, които имат колегите им в другите страни, но с 10 пъти по-ниско финансиране. Ако съдим по средносрочната бюджетна прогноза за 2016-2018 г., приета от МС на 23 април т.г.,

нищо добро за нашите учени

не се задава на хоризонта.
Управляващите през ден се кълнат, че поне образованието ще бъде приоритет при финансирането за 2016 г. Но дори в този сектор МФ предвижда единствено корекция на разходния стандарт за един ученик с 1% заради ръста на минималната работна заплата, която от 1 януари 2016 г. трябва да стане 420 лв. ГЕРБ първо излъгаха учителите, че ще им увеличат заплатите от 1 октомври т.г., а след това се оказа, че им дават само еднократен бонус, който МОН щяло да разпредели. А увеличението се премести като обещание за догодина. Изпълнението на това обещание обаче не се вижда засега в бюджетната прогноза за 2016 г.
По отношение на държавните висши училища финансовото министерство в прогнозата до 2018 г. най-откровено е записало, че през 2016 г. субсидиите за тях се запазват в досегашния си размер. Да, ама не. В проектобюджет 2016 парите за висшите училища са... намалени спрямо т.г. Ако сега са 410,263 млн. лв., идната година ще са 407,415 лв. През 2017 г. увеличението за висшето образование ще е... с 450 хил. лв., а за 2018 г. - още 50 хил. лв.! Субсидиите за 2016 г. обаче щели да се преразпределят, като се обвържат с комплексна оценка за качеството. По отношение на научните изследвания, за които в момента всичките 37 държавни висши училища получават общо 8 млн. лв., тази оценка ще се извършва от комисия от 11 човека, назначена от министъра, както стана известно от публикувания в ДВ Правилник за оценяване на научната дейност във вузовете, научните организации и фонд "Научни изследвания". ДУМА вече писа, че от оценителите се иска само да имат индекс на цитиранията си, различен от... нула! Запазването на инвестициите за висше образование на сегашното им равнище би трябвало да означава, че

срамните 8 милиона лева ще си останат същите

просто ще се разпределят по друг начин. За да стане това обаче, трябва да се промени Законът за висшето образование, който предвижда всяко висше училище да получава средства за наука, равни на 10% от издръжката му. Но всъщност това законово изискване никога досега не е било спазвано...
 Най-абсурдният запис в бюджетната прогноза се се нарича "научни изследвания". Той съдържа едно изречение и то гласи, че субсидията за БАН ще се увеличи... с размера на увеличаващия се членски внос за европейската метеорологична служба EUMETSAT. Така парите за академията за 2016 г. от сегашните 72,847 лв. ще станат 73,287 лв. Мизерията на академията ще продължи и през 2017 г., когато тя ще получи 73,837 лв., както и през 2018 г. - 74,387 лв. Това означава ни повече, ни по-малко, че младите учени в БАН ще продължат да получават сегашните си мизерни заплати, които с удръжките ще са равни на минималната работна заплата! Най-опитните учени пък ще "замръзнат" на 900 лв. Когато на 12 октомври т.г. академията празнува своята 146-а годишнина, ръководителите й заявиха, че настояват бюджетът на БАН да стане поне 96 млн. лв., колкото бе планиран в бюджета за 2009 г. И че след орязването на субсидията й има опасност и тази година някои институти в последните два месеца да работят отново изобщо без заплати. Де факто от държавата БАН поучава средства само за заплатите на 6-те хиляди работещи в нея (учените са останали вече под 3000) и за част от издръжката на институтите. В България водещата научна организация изобщо

не получава средства за самата научна работа!

Всеки път, когато в НС се обсъждат отчетните доклади за работата на академията, депутатите в ресорната комисия охкат и ахкат над окаяното й финансово положение и всеки път звучи фразата: "Следващият бюджет трябва най-сетне да прекрати това безобразие!" Празна фраза. Тя никога не води до нищо. Нещо повече - при правителството "Станишев" бюджетът за БАН стигна 96 млн. лв. през 2009 г., след това Дянков го намали с 40% за 3 години, кабинетът "Орешарски" гласува за 2014 г. 77 млн. лв. за академията, а т.г. ГЕРБ ги намалиха пак до 72 млн.лв.! В резултат на това в момента младите учени в академията до 26 години са едва 0,3%, а тези до 30 години - само 3% от всички изследователи. През април тази година всички членове на комисията в НС се обединиха около искането да се дадат допълнително 5 млн. лв. на БАН тази година и за 2016 г. бюджетът й да се увеличи. Е, и? Както виждаме, финансовото министерство и правителството нямат никакво намерение да чуят каквото и да било. Иначе - приказки до небето, че градят икономика и общество, основани на знанието.
Неотдавна по покана на министър Тодор Танев у нас дойде еврокомисарят по науката Карлос Моедас и донесе доклад за окаяното положение на научните изследвания у нас с препоръки за развитието им. Разбира се, този доклад посочи като голям проблем ниското финансиране на науката у нас като процент от БВП. Както знаем от консолидираната фискална програма за тази година, то е намалено до 0,3% от БВП и е най-ниското в ЕС. В Националната стратегия за научни изследвания, приета от парламента през 2011 г., е записано, че през 2020 г. България ще инвестира за научни изследвания 1,5% от своя БВП - цел, достатъчно скромна, като имаме предвид, че в момента Европа дава средно 2,1%. Карлос Моедас, вероятно от съжаление, ни посъветва до 2020 г. да стигнем поне 1% за наука. И подчерта, че средствата от държавата за научни изследвания сега са едва 0,24% от БВП, а те ще бъдат основната опора във финансирането на сектора до 2020 г. поради хилавия ни бизнес, който почти не инвестира в наука. Нищо, че НСИ отчита ръст на частните инвестиции за изследвания, третирайки някои технически решения за технологични иновации. Моедас и експертите му са напълно наясно, че страни със слаба индустрия трябва да разчитат предимно на публичните финанси, за да не загубят науката си. Във всички европейски документи се казва, че средствата, които учените могат да спечелят по европейските оперативни програми, са само надграждане, допълнение към националното финансиране. Нещо повече - състоянието именно на националното финансиране за наука е основна предпоставка и основание за печелене на европроекти. А нашето правителство смята, че науката ни трябва да работи с европейски пари в нефинансирани лаборатории и с учени, бедни като църковни мишки. Но понеже ГЕРБ са факири на празния пиар, докладът на Моедас бе размахан като знаме. Уви, бюджетните проекти на правителството, както виждаме,

нямат нищо общо с препоръките на ЕС

Но едва ли има нужда да ходим из Европа, за да разберем на какво приличаме. Да си спомним одита на собствената ни Сметна палата от септември т.г. за изпълнението на Националната стратегия за научни изследвания от 2011 до 2014 г. В него бе отбелязано ясно, че спечелените европроекти представляват едва 6% от финансирането на науката. А от общо 190 млн. лв., планирани за МОН за изпълнение на научната стратегия за трите години, едва 80,2 млн. лв. са отчетени, пък фондът "Научни изследвания" е усвоил едва 27,4 на сто от предвидените за дейността му средства. (Какви точно пари ще има фондът за 2016 г. изобщо не е ясно, след като и тази година предвидените 18 млн. лв. за него не бяха изразходвани поради проваления конкурс и по тази причина според финансовите правила бюджетът му за догодина трябва да бъде намален).
ДУМА писа подробно за доклада на Сметната палата, но ще припомня: МОН за три години е отчел едва 262,5 хил. евро (525 хил. лв.) за купуване на научна апаратура; за създаване на тематични програми в приоритетните научни области - нула лева, а за подпомагане на научни проекти, одобрени в Седма рамкова програма на ЕС, са дадени за 4 години едва 2,95 млн. евро (5,9 млн. лв.)! На фона на всичко това Сметната палата направи ясен извод: Темпът на нарастване на средствата за научни изследвания и иновации не гарантира изпълнението на поставената цел - през 2020 г. България да инвестира за наука 1,5% от БВП. Нулевият ръст за сектора, който се предвижда от правителството до 2018 г., не просто не гарантира изпълнението на целта, а направо го предопределя.
И за капак - бюджетните прогнози за науката отново са направени не на базата на доклад на министър Танев за състоянието на научните изследвания, какъвто според Закона за насърчаване на научните изследвания той трябва да внесе в МС два месеца преди изготвянето на бюджета за следващата година. Такъв доклад просто няма.
Президентът Плевнелиев заплаши, че ще наложи вето на закона за бюджета, ако не бъдат увеличени военните разходи (и без това милиардни). Не се е чуло да заплашва с вето заради финансовото унищожаване на науката...   
 

БДЖ запазва монопола за превоз на пътници още година

автор:Дума

visibility 2586

/ брой: 209

Над половината депозити у нас са до 1000 лв.

автор:Дума

visibility 2373

/ брой: 209

70% от хората не разпознават фалшивите стоки

автор:Дума

visibility 2322

/ брой: 209

Европрокуратурата разследва ЕНП

автор:Дума

visibility 2378

/ брой: 209

Тръмп подкара боклукчийски камион

автор:Дума

visibility 2356

/ брой: 209

187 държави в света подкрепиха Куба

автор:Дума

visibility 2114

/ брой: 209

Накратко

автор:Дума

visibility 2828

/ брой: 209

Подмяна

автор:Ина Михайлова

visibility 3132

/ брой: 209

Най-дясната държава

автор:Юрий Борисов

visibility 2569

/ брой: 209

Факелът на просвещението

visibility 2487

/ брой: 209

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ