Министър на истината
/ брой: 40
В България все още си нямаме Министерство на истината, но със сигурност имаме кадър, който играе ролята на ръководител на подобна институция. Името му е Делян Пеевски - неизтощим винт в евроатлантическата сглобка, смазочно масло на парламентарното мнозинство, а напоследък и първи рицар в борбата с руското влияние и пропаганда. Та именно самозваният министър на истината Пеевски даде сигнал в прокуратурата срещу 400 сайта у нас, които провеждали "дезинформационна война и проруска пропаганда" на територията на страната.
Това е опит за имплантирането на някакъв нов маккартизъм в България - без никакви доказателства за пропаганда прокуратурата трябва да се превърне в пазвантин на геополитическото статукво. И всичко това идва от хора, които с години паразитираха върху разказа за зловещия комунизъм, който, видите ли, заглушавал "Свободна Европа" и така дечицата на хардкор-номенклатурата не можели да слушат нищо за свободния свят и да развиват безкрайния либерализъм на затлъстелите си от привилегии души.
В целият този казус има още една ирония. Сигналът на министърът на истината почива върху доклад на някаква странно НПО, наречено "Фондация за хуманитарни и социални изследвания". Проверих кои са в нейното ръководство - част от ядрото на най-психодясната мисъл в страната. Тези, които с години се прехранваха с руската заплаха и есетата точно срещу Делян Пеевски.
Днес вече виждаме в каква неразрушима сплав на мракобесието се превръща тандемът между тях и ДПС. Пред очите ни се изгражда една мрачна машина за натиск срещу всяка различна мисъл и мнение в страната. Днес профилактират сайтове, а утре ще събират "доброволци" по улиците, които да пращат на фронта в Украйна. Живеем в перверзно преобърнат свят все едно сме се озовали в "Балада за обратните истини" на Франсоа Вийон.
Идеята за всяко различно мнение и трезв анализ като руска пропаганда е най-голямата ахилесова пета на днешния политически режим в страната. Той се крепи върху измамата като основна евроатлантическа добродетел, но всяка историческа памет или политическа истина буквално става негов враг на минутата. Заради това са тези политически кипежи от страна на министъра на истината. И нека да не твърдим, че всичко това е предизвикано от баналното желание на заподозрение да излезе от списъка "Магнитски". Нищо подобно. Пеевски е онова, което кабинетът иска да бъде, но го е страх да си признае. Едно управление, което може да съществува единствено в среда на медии, които канят от сутрин до вечер Соломон Паси като основен екзекутор на здравия разум в отечеството.
Заради това всички сигнали на Пеевски до прокуратурата трябва да бъдат четени като самопризнание. Режимът се страхува и иска да запуши устата на свободната мисъл. Това все пак е някакво начало на осъзнаването на проблема. А пък, дай боже, на изборите да ни позволят да излеем напълно гнева си срещу тези самозванци и политически пирати.