Няколко думи
Измъченото тържество
/ брой: 45
На 8 март е лесно да честитиш празника на жените. Това се е превърнало в обичайното обществено лицемерие. "Честит празник, да сте живи и здрави и все така да бъдете нашите вълшебни цветя!", ще се възторгнат повечето романтични и политически души...
Истината, както винаги, е много по-болезнена и остра. Жените продължават да са голямата жертва на прехода. Съвсем наскоро излезе статистика, че жените получават средно с около 150 лева по-ниски пенсии от мъжете. Това е следствие от системното неравенство през годините - разликата в доходите продължава да е проблем в българското общество, но ние го подминаваме увлечени от космически евроатлантически ценност и безкрайните интриги на Сглобката.
Съвсем наскоро видях с очите си и нещо друго. За една и съща позиция в ай-ти фирма на жена беше предложена заплата с 400 лева по-ниска отколкото на мъжа, който бе сравним като опит с нея. Основната вина на жената: нейната младост. Тя беше заподозряна, че ще излъже пазарната икономика и ще има нахалството да забременее. А пазарът не обича това. Той иска потосмукачната система да не спира за миг. И така жените се оказват виновни. Защото върху техните плещи е бъдещото на нацията. И постоянно ги наказват за това...
Честит празник, мили дами. Дано наистина някой ден България да е страна в която празнуването на този ден да е наистина достойно. Дотогава обаче имаме доста работа.