19 Ноември 2024вторник01:44 ч.

Черно на бяло

Сергей Наришкин: Разведката встъпи във войната първа

/ брой: 119

автор:Христо Георгиев

visibility 6904

Някои факти се публикуват за първи път у нас



За съветското външно разузнаване преди, по време и след Втората световна война по цял свят се говори с респект. Мнозина са убедени, че неговото превъзходство над вражеските разузнавания е една от основните причини за победата над хитлеристка Германия. И до ден днешен повечето от сътрудниците му са неизвестни, но те, въпреки изпитанията, на които са били подложени и от чужди, и от свои (по времето на сталинските репресии), не спират с риск за живота си да работят за Победата.
С една необичайна публикация само преди три дни в руското сп. "Национальная оборона" сегашният директор на Службата за външно разузнаване на Русия Сергей Наришкин (род. 1954 г.) развълнува читателите в Русия. А читателите на ДУМА са сред първите по света, които имат възможността да се запознаят със статията с незначителни съкращения. Авторът повдига завесата пред някои тайни. Само един пример. Отдавна се спори кой и кога е предупредил за пръв път, че Германия ще нападне СССР. Отговорът на Наришкин е шокиращ. Разузнаването донася за това още през 1932 г. - тогава Германия се съюзява с Франция и Полша за нападение срещу СССР - преди Хитлер да дойде на власт.
Шефът на днешното руско разузнаване осветлява не само успехи. Тезите му са повече от убедителни, защото се опират на документи, подкрепени и с факсимилета, част от които ви предлагаме. С пълния текст на публикацията всеки може да се запознае, ако влезе в оригиналния линк.

Най-важният получател на донесенията на съветското външно разузнаване е бил Йосиф Сталин


Сергей Наришкин,
директор на Службата за външно разузнаване на Руската федерация:
 
Дълги години във вестниците и списанията, в историческата литература и в електронните медии се обсъждаше темата за участието на разузнаването в разкриването на агресивните планове на хитлеристка Германия. Какво успяха да направят разузнавачите в навечерието на много тежките изпитания, стоварили се върху нашата Родина? Успя ли външното разузнаване да изпълни своето предназначение?
В течение на много десетилетия този въпрос остава в центъра на вниманието, а някои аспекти продължават да предизвикват спорове, и това показва, че в историята на Великата Победа има още много "бели петна", изискващи по-нататъшни фундаментални изследвания...
В края на 1920-те - началото на 30-те години светът открива за себе си СССР. Мнозина виждат в нашата страна държава на социалната справедливост. Наред с комунистите-интернационалисти със съветското разузнаване започват да сътрудничат прогресивно мислещи хора, осъзнаващи опасността от фашизма и обединени от отхвърлянето му като човеконенавистническа идеология. Тези хора с желание установяват контакт, защото виждат в Съветския съюз най-действения и непримирим противник на "кафявата чума". В разузнаването идват много негови бъдещи герои - хора, ръководещи се не от материалната страна на въпроса, а от идейни съображения.
Воините-интернационалисти, преминали през войната в Испания и върнали се в родината си, или преминали в СССР, дълги години работят активно със съветското разузнаване. Такива са и Африка де Лас Ерас ("Патрия"), и Йосиф Григулевич ("Макс"). В началото на 30-те години нелегалният разузнавач Арнолд Дейч привлича към сътрудничество знаменитата "Кембриджка петорка".
Към средата на 30-те години започва сътрудничеството с групите от антинацистката съпротива в европейските страни - "Червения оркестър". В Германия групата ръководят Арвид Харнак ("Корсиканеца") и Харо Шулце-Бойзен ("Старшината"). В средата на 30-те в Центъра и в апарата зад граница работят около 450 разузнавачи и техните "помощници".
От днешни позиции уверено можем да кажем, че външното разузнаване на СССР придобива статус на едно от най-ефективните в света.
Трагични години за нашата външна разведка настъпват през периода на политическите репресии в СССР в 1935-1938 г. В резултат на "чистките" 270 сътрудника са обявени за "врагове на народа" и репресирани. Не от естествена смърт загиват всички началници на разведката от този период - А.Х. Артузов, А.А. Слуцкий, С.М. Шпигелглаз, З.П. Пасов. От резидентурата са отзовани мнозинството ръководители и сътрудници, легални остават само по няколко човека - като правило, млади и малко опитни работници на технически длъжности. Ликвидирани са значителен брой от нелегалните резидентури - както в Европа, така и в други взривоопасни региони на света. В Центъра остава по-малко от половината от личния състав, особено остър е дефицитът на ръководни кадри. В резултат са загубени връзките с много най-ценни източници на информация, с някои - безвъзвратно. Известен е например такъв факт - през 1938 г. от централния апарат на парализираната от репресиите външна разведка в течение на 127 дни (!) към ръководството на страната не се докладва изобщо никаква информация - просто не е имало нито едно длъжностно лице, имащо право да подписва документи, които се изпращат към висшите инстанции. А е навечерието на световната война - аншлус на Австрия, Мюнхенски сговор за разделяне на Чехословакия, агресия на Япония срещу Китай, японски провокации в съветския Далечен Изток и Монголия.
Сериозни промени към по-добро стават през 1939-1940 г., когато е организирано набирането на млади, талантливи хора от партийния и комсомолския актив, от научни учреждения, производствени организации. При отчитане на острия недостиг на кадри, през 1938 г. е взето решение за създаването на Школа за особено предназначение (ШОН). Сроковете за подготовка са минимални. Времето е тревожно, младежта се учи бързо, усвоявайки опита на по-възрастните си другари.
Впоследствие много от тях ще станат видни съветски разузнавачи, истински професионалисти. Сред тях е Павел Михайлович Фитин, назначен на 32 непълни години за ръководител на разузнаването, оглавявал го през цялата война.
През лятото на 1941 г. от затворите започват да се връщат първите от цяла плеяда разузнавачи, репресирани през 1937-1938 г. Сред тях са: създателят и несменяем (до ареста му през 1938 г.) ръководител на първата в историята ИНО - "Особена група" от нелегални бойци - Яков Серебрянский, освободен през август 1941 г. от килията на смъртниците; ветеранът на ИНО Иван Каминский, който от 1922-ра до ареста си през 1938 г. работи като легален резидент в Латвия, Италия и Финландия, а след това като нелегален в Германия и Франция. И още редица наказани чекисти, които през годините на войната са изкупили свои и чужди предишни прегрешения с лихвата отгоре.
Легендарният партизански командир и писател, Героят на Съветския съюз Дмитрий Николаевич Медведев заслужава да бъде споменат особено. След 20 години успешна работа в контраразузнаването ОГПУ-НКВД капитан Медведев, награден още през 1932 г. с нагръден знак "Почетен сътрудник на ВЧК-ОГПУ", в края на 30-те години е бил уволнен от органите като брат на трима "врагове на народа". На 22 юни 1941 г. той се обръща към наркома Л.П. Берия с рапорт за готовността си да се върне на служба и да се посвети на разузнавателно-диверсионна работа във вражеския тил...
Следва да се добави, че отрядът "Митя" и неговият командир Дмитрий Медведев използват успешно безценния боен опит в периода от юни 1942 г. до февруари 1944 г. в горите и блатата на Ровенщина в Западна Украйна, оглавявайки легендарния отряд с особено предназначение "Победители". Бойците провеждат над 120 операции, унищожавайки около 12 хиляди вражески войници и офицери, а също 11 генерали и висши държавни чиновници на фашистка Германия, взривяват 61 ешелона на противника с жива сила и техника. За резултатите от боевата работа на "Победителите" самият Медведев и воювалият в отряда легендарен разузнавач Николай Кузнецов (според легендата - "офицерът от Вермахта Паул Зиберт) са удостоени през 1944 г. със званието Герой на Съветския съюз.
През 1940-1941 г. са върнати в строя намиращите се в немилост опитни кадри, възстановена е нормалната работа на около 45 легални и на 14 нелегални резидентури. В ключови страни (Германия, Англия, Франция) наред с "легалната" резидентура действат и от 2 до 4 нелегални.
Заместник-ръководителят на берлинската резидентура А.М. Коротков - бъдещият ръководител на съветското нелегално разузнаване през 1946-1953 г., възстановява оперативния контакт с "Корсиканеца" и "Старшината", както и с Вили Леман ("Брайтенбах"), агент на съветската разведка от 1929 г., служил в Гестапо. Лондонската резидентура възстановява връзката с всички членове на "Кембриджката петорка" и урежда непрекъснатото получаване на много ценна информация от тях. Забележимо по-ефективно заработват апаратите на съветското разузнаване зад граница в страните-съюзници на Германия, в окупираните от Хитлер европейски държави, в Близкия и Далечния Изток, в Северна и Южна Америка.
Първите признаци за появата на военна заплаха от страна на Германия външното разузнаване получава през лятото на 1932 г., девет месеца преди Хитлер да дойде на власт. ИНО ОГПУ съобщава, че правителството на Франц фон Папен е инициирало началото на тайни преговори с Франция и Полша за създаването на настъпателен съюз срещу СССР.
Пак тогава началникът на ИНО ОГПУ Артур Християнович Артузов разпраща по резидентурите циркуляр, в който се предлага да се започне подготовка за работа в условията на война на Германия против СССР.
За нашата разведка, която по това време има силни оперативни позиции в Германия, не е тайна неизбежността на идването на Хитлер на власт, както и това каква политика той ще провежда. С началото на гражданската война в Испания обстановката в Европа се променя. Страните от Антантата се опитват да намерят компромис с фашистите, обгрижвайки Хитлер с кредити и суровини в замяна на "гаранции за мир", под което фактически се е разбирало обръщане на агресивните му стремежи на Изток.
Забележителен е полученият от разведката отчет за беседата на Хитлер с швейцарския бизнесмен Буркант на 11 август 1939 г. Знаейки еднозначно на кого ще бъдат предадени думите му, фюрерът се занимава с формен шантаж: "Ако Западът е дотолкова глупав и дотолкова сляп, че да нападне Германия, то аз ще бъда принуден да се обединя с Русия, за да разгромя Запада... След това, като усиля своята мощ в резултат на победата на Запад, аз ще нападна Русия. Всички мои планове и замисли по принцип са насочени против Русия."
През лятото на 1940 г. Хитлер дава заповед на Генщаба на Вермахта за подготовка за война с СССР, веднага след като завърши измъкването на англо-френските войски от Дюнкерк. Като първо сведение за това може да се смята съобщението на нашата резидентура във Франция от 4 август 1940 г. за начало на прехвърлянето на освободените хитлерови войски от западния фронт към съветските граници.
Директивата на Главното командване на Вермахта, подписана от Хитлер на 18 декември 1940 г., излага стратегическия план "Барбароса". В него е подчертано, че разгръщането на войските в районите на съсредоточаване следва да бъде завършено към 15 май 1941 г. Разработена е многоетапна операция за скриване на истинските действия по подготовката на агресията. На 15 февруари 1941 г. е утвърден планът за операцията, макар че след това нееднократно е бил допълван с отчитане на промените във военно-политическата обстановка. Графикът на мероприятията постоянно се коригира с уточняването на датата на нападението. Вермахтът, Министерството на пропагандата, външното министерство, разузнавателните и контраразузнавателните служби на Германия в тясно взаимодействие буквално до последния ден преди нападението над СССР провеждат мероприятия за дезинформация, за стратегическа и оперативна маскировка. По тази причина в сводките на съветските представителства зад граница се появява такова многообразие от дати на предполагаемото нападение...
От юли 1940 г. до юни 1941 г. само външното разузнаване отправя до съветските ръководители над 120 информационни съобщения.
В спешно донесение на резидента на разузнаването на НКГБ във Финландия Е.Т. Синицин от 11 юни 1941 г. е била посочена точната дата на началото на агресията. Резидентурата е получила сведения за подписването на 11 юни в Хелзинки на тайно съглашение между Германия и Финландия за участие на финландските въоръжени сили в предстоящата война и е посочен срокът на нахлуването.
...Крайно важна е била информацията за това какво ще е поведението на САЩ и Великобритания в нарастващия и излизащ извън пределите на Европа конфликт. И за това разузнаването е доложило точно.
Така например "парламентьорът" Рудолф Хес се приземява на британските острови на 10 май 1941 г. А на 18 май за Москва вече заминава съобщението на Ким Филби, разкриващо напълно целта на визитата на високопоставения фашист в Англия и реакцията на Чърчил на "мирните предложения" на Хитлер.
Съветските разузнавачи успяват да получат информация за това, че Япония не възнамерява да нападне СССР незабавно след Германия и ще заеме изчаквателна позиция. По-сетне ръководството на Съветския съюз успява да прехвърли значителни ресурси и сили от далечноизточните рубежи към съветско-германския фронт.
На 17 юни 1941 г. Сталин извиква в Кремъл народния комисар по държавната сигурност Н.В. Меркулов и началника на разузнаването в НКГБ П.М. Фитин. Вождът иска лично и в детайли да научи доколко е надежден източникът. Съобщението, което е било отправено от берлинската резидентура на 16 юни, лежи на работната му маса.
Съобщението е от"Старшината". В него се казва, че всички военни мероприятия на Германия по подготовката за въоръжено настъпление против СССР са напълно завършени и ударът може да бъде очакван всеки момент.
П.М. Фитин поема върху себе си отговорността да увери Сталин в абсолютната надеждност на "Старшината". Изслушвайки внимателно обяснението, вождът реагира рязко: "Дезинформация. Можете да излезете".
П.М. Фитин не е очаквал такава твърда реакция от вожда, но изглежда правилно го е разбрал. Сталин насочва ръководството на разузнаването към приемане на максимални мерки за проверка на получената информация, изисква други, допълнителни доказателства. П.М. Фитин веднага изпраща на берлинската резидентура заповед за проверка. Дава също указание да се направи анализ на съобщенията на "Старшината" и "Корсиканеца" за последния период. Първият в историята на външното разузнаване стабилен аналитичен документ получава заглавието "Календар на съобщенията на "Корсиканеца" и "Старшината". Но вече не успяват да го докладват на Сталин.
В последната си среща със сътрудника на берлинската резидентура Б.Н. Журавльов вечерта на 19 юни 1941 г. Вили Леман ("Брайтенбах"), излагайки се на смъртна опасност, съобщава за заповедта на Хитлер, обявена на сътрудниците на централния апарат на Гестапо, да се започнат военните действия срещу СССР след 3 часа сутринта на 22 юни. "Сбогом, другарю!" - добавя с въздишка най-ценният източник на съветското външно разузнаване.
Мястото на всички тези някога секретни сведения сега е в учебниците по история, та младото поколение не само да знае и да се гордее с победите на нашата армия в годините на Великата отечествена война, но и да помни имената на героите-разузнавачи, които изпълниха своя дълг.
Превод Велиана ХРИСТОВА



17 юни 1941 г. Специално съобщение от НКГБ на СССР


На Сталин, Молотов и Берия е препратено съобщението от Берлин от 16 юни 1941 г., в което се предупреждава, че нападението над СССР може да започне всеки момент, и се докладват думите на Розенберг, че "понятието Съветски съюз трябва да бъде изтрито от географската карта"




Раждането на плана "Барбароса"

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ