Ебола

Беше време, когато знаехме най-вече от кръстословиците, че в Африка има смъртоносна болест ебола. А ето че вече повече половин година в Западна Африка свирепства епидемия на това страшно заболяване и буквално чука на европейската ни врата. Страшно, понеже за него лек все още няма. Много научни лаборатории в света в момента разработват ваксини срещу опасната болест, прогнозите са, че те ще станат факт до две години.    

Вирусът го има от 1967 г.

Оказва се, че още през 1967 г. в научни центрове в Белград, Франкфурт и Марбург са постъпили от Уганда екземпляри маймуни, болни от неизвестно заболяване. Част от изследователите, работещи с тях, се разболяват, някои умират. В Института по вирусология на университета в Марбург е изолиран вирус, причинител на заболяването, с неизвестна дотогава структура - дълги нишковидни пръчици, понякога завиващи се в единия край. Формата е дала названието на вируса - филовирус (от латинското filium - нишка). Смъртността при него е била 27%, но при хората вирусът се предавал от един на друг човек не повече от два пъти, а при такова заразяване болните оздравявали.
През 1976 г. в Судан и Конго (тогава Заир) се разразило неизвестно заболяване и почти всички заболели починали. Учените изолирали вирус, приличащ на този от Марбург, и го нарекли ебола - по името на малка рекичка в Заир в близост до село Ямбуку, където избухнала епидемията. От заболелите в Судан 284 души, починали 151 (51%), а в Заир от 318 души - 280 (88%). Тогава били разграничени два вида от този вирус - Ебола-Судан и Ебола-Заир. По-късно са изолирани още 4 вида ебола вирус, най-жесток от тях е Ебола-Заир (до 90% смъртност). Именно този филовирус, както са установили учените, е виновникът за тазгодишната епидемия в Западна Африка, която се разрази от февруари насам - първо в Гвинея, след това в Либерия, Сиера-Леоне, Мали, Нигерия. Жертвите са вече около 1400, заболелите приближават 2500. За два дни - 17 и 18 август, в Либерия, Сиера Леоне и Гвинея бяха регистрирани 106 нови случая на починали от ебола, съобщи СЗО. За същото време новите случаи на заразяване са се увеличили с 221.

Как се разпространява?

Учените смятат, че вирусът се предава при допир с кръв, лимфа, слуз от заразен човек или животно. Напоследък обаче, след като трима лекари се заразиха, въпреки всички предпазни облекла и мерки и единият почина, изследователите подозират, че е възможно вирусът да се предава и по въздушно-капков път - като грипа. В Африка са регистрирани случаи на заразяване от мъртви или болни животни - шимпанзета, горили, прилепи, антилопи.
Как действа ебола учените все още не са изяснили докрай. Установено е, че потиска имунната защита на организма. Повърхностният белтък на вируса потиска размножаването на лимфоцитите. Когато зарази клетки, имащи защитни функции в организма, ебола чрез кръвта се разпространява в тях из целия организъм. Така вирусът поразява целия организъм, появява се температура, хеморагична треска, слабост, болки в гърлото и мускулите, диария, след това се стига до вътрешни кръвоизливи и разпад на черния дроб и други органи. Инкубационният период е от два дни до три седмици. Болният трябва да пие течности и да бъде напълно изолиран от други хора.

Кой е причинителят?

Откъде се е появил ебола? Подозрението пада върху местен обичай в Африка да се яде месото на диви животни - антилопи, маймуни и големи прилепи, които се хранят с плодове. Смятат се за деликатес, но носят вируса, без самите те да са болни. Ебола всъщност се проявява само при човека и приматите, другите животни не боледуват от нея.
Според вирусолога от Лондонския университет проф. Джон Оксфорд и известния руски епидемиолог Александър Семьонов, ръководител на лабораторията по имунология и вирусология "Пастьор" в Санкт Петербург, източник на болестта са големите прилепи (Pteropodidae), които се ядат в някои отдалечени африкански села. Семьонов, който дълго е работил в Африка, е посетил Гвинея сега от 7 до 15 август и отново заминава с екип за 5 месеца за откриването на подвижна руска лаборатория там. Семьонов изтъква и крайно отрицателното отношение на африканците, живеещи в пустошта и горите, към лекарите, които идват. Местните ги смятат не за лечители, а за съучастници на болестта и се крият от тях.

До две години лек ще има

След 2000 г. е създадена надеждна бърза тестова система за диагностика на ебола. Процедурата отнема 5-10 минути и дори не изисква оборудване. Според проф. Даниел Бауш от университета "Тюлейн" в Ню Орлиънс, създаването и на ваксина срещу ебола вече е в напреднал стадий. Вече има няколко различни платформи за ваксини, които са показали добър резултат при примати, но още не са изпробвани върху хора. Според Бауш, забавянето се дължи не на науката, а на индустрията за разработка и производство на лекарства. Фармацевтичните компании нямат стимул да наливат средства в изследвания и разработка за лечението на болест, която възниква спорадично и все в бедни африкански държави. Няма голяма вероятност те да спечелят много пари, казва Бауш. Сега обаче болестта настъпва и към САЩ, Европа и Азия.
Американски и руски учени продължават работата над ваксините срещу ебола. Друго средство срещу опасния убиец, върху което се работи в Русия, са имуноглобулините - животински или синтетични, използвани и при заразяване с лаймска болест от кърлеж. Перспективен метод, разработван пък в САЩ, е вкарването на къси двуверижни РНК, които се вкарват в клетките, за да изключат работата на гени, чрез които вирусът прониква в клетките. Според учените, до две години лек срещу ебола ще има.

(По материали от чуждестранни медии)