Няколко думи
Десница по дьо Сад
/ брой: 58
На този свят не съществува по-унизителна, оскърбителна и порочна ситуация от тази, в която са се поставили ПП-ДБ. На мен те ми напомнят на главната героиня от романа "Жюстин или неволите на добродетелта" на маркиз дьо Сад. Това е коварен, ироничен, дискусионен и труден за издържане роман, но сюжетът най-общо е следният: Жюстин е въплъщение на ходещите добродетели, високоморална, богобоязлива, смирена, а винаги се оказва в ситуация, в която някакви тъмни мъжки образи се възползват от нея физически, и то с камшици, връзване и всякакви други перверзии...
Градското дясно винаги е в ролята на Жюстин.
Те са носителите на светлината и модерността, говорители на Европа и евроатлантизма, ама странно как винаги приключват в коалиционната спалня на ГЕРБ - употребени, разтерзани, разстроени и пребити... Жалко, че дьо Сад не е жив, щеше да има материал за продължение.
На всичкото отгоре по жалостивите физиономии на ПП-ДБ е изписан някакъв патологичен страх от избори, който прави ситуацията още по-сюрреалистична.
"Нови избори ще са непростим политически грях", жалостиво изстена Радан Кънев.
"Каним ГЕРБ да реализират правителство с мандата ни", излегна се сластно ген. Атанас Атанасов.
Това е точно по дьо Сад - все едно да пуснеш невинността си на борсата и да чакаш тъмният чичко с парите да се възползва от политическата оферта. "Честити да си ви новите избори в България, господин Путин", хърка мелодраматично автор във "Фактор" със страданието на човек, измъчван от кошмарен махмурлук.
Очевидно тук опираме до тъмната бездна на политическото несъзнавано. Градското дясно прекрасно знае, че изборите ще са Армагедон за тях, защото именно там ще им поднесат сметката за лъжите, интригите, подмяната, политическото телефонно мошеничество и евроатлантическите далавери по всяка една линия. Техният електорат може опасно много да прилича на сектата, която пусна отровен газ в токийското метро, но всички онези, които се излъгаха да гласуват за тях като за рицари на промяната, вече ще бягат с двеста от това местопрестъпление.
Заради това изборите са им драма. Заради това ходят като парламентарни зомбита и се чудят как да се спасят от възмездието на избирателите. Заради това бяха готови да си направят лагер в политическата орбита на ГЕРБ и никога да не излязат от там. И това е единственият повод за оптимизъм в абсолютната катастрофа, която оставя Сглобката след себе си. Рано или късно възмездието наистина идва. Понякога то е под формата на революция. Друг идва през едни най-банални избори, величественият миг в който избирателите могат да наритат всички телевизионни образи, ГМО-ата, политически микроорганизми и инженерни чудеса.
Ето откъде произтича страданието. Ето откъде идва голямата болка на Жюстин, пардон, на градското дясно.
Десница по дьо Сад.
Литературни времена.