Възможна е нова икономическа криза

През 2008-2009 г. световните лидери бяха изправени пред две злини:
Първата, да наливат големи пари в икономиките за спасяване на финансовите институции и за стимулиране на търсенето, което водеше до временни високи бюджетни дефицити и публична задлъжнялост.
Втората, да поддържат рестриктивна политика, за да предотвратят дефицитите и задлъжняването, но да допуснат масови фалити, дълбока и продължителна рецесия, висока и трайна безработица, масово и силно обедняване, контрастна социална поляризация. Всичко това можеше да прерасне в световна социална и политическа катастрофа. За това предупреди дори президентът Буш.
Коя злина трябваше да бъде избрана?
Световните лидери правилно избраха първата - по-малката злина и свързаното с нея разходване на около 15 трил. щатски долара за спасяване на най-важните финансови институции и за стимулиране на вътрешното частно, държавно и инвестиционно потребление, което осигурява растежа на БВП и на заетостта.
Архитектите на тази стратегическа ориентация знаеха какви ще бъдат последствията, но имаха и готови решения за излизане от това положение. Те се свеждаха до следното:
+ На национално ниво да продължава помощта за стимулиране на вътрешното търсене до необратимото излизане от рецесията и намаляващо известно време след това - до окончателното стабилизиране на икономиката и възобновяване на нейния потенциал за висок растеж - 3-4% в развитите страни и 5,5-6,5% в средно развитите нови пазарни икономики. Слабият растеж не създава допълнителна заетост и не е неин заместител. Така с активизиране на растежа в продължение на няколко години бюджетните дефицити ще се стопяват и прерастват в бюджетни излишъци. Балансирането на бюджетите ще става чрез увеличение на приходите, а не с орязване на разходите, както искат консерваторите. Това ще позволи постепенно намаляване на публичните задължения.
+ На глобално ниво да се реализират поуките от кризата: подобряване на интелигентната регулативна роля на държавата в съответствие с принципа "и пазар, и държава", които взаимно да се допълват; ограничаване набъбването и нестабилността на глобалните финанси; изработване на нова архитектура на световната финансова система, на механизми и институции за нейната регулация в условията на все по-голяма взаимна обвързаност между националните икономики; реално превръщане на Г-20 във форум за договаряне на глобалната финансова политика; подготовка за постепенно преминаване към нова световна резервна валута; придържане към лоялна конкуренция в световната търговия, като се защитават и интересите на по-слабите икономики; ограничаване на бедността и на социалната поляризация между държавите и вътре в тях; опазване на световния климат.
Дошлите на власт десни правителства в Европа, подпомогнати от световния финансов капитал и неговите институции, сега правят всичко възможно, за да не допуснат прилагането на тази конструктивна следкризисна политика. Те търсят реванш като прилагат своя философия за постигане на финансова стабилност - жестоко и поголовно съкращаване на домакински потребителски, държавни и инвестиционни разходи, а не увеличение на бюджетните приходи. И упражняват огромен натиск над левите правителства с по-големи публични задължения да правят същото, макар че сегашната европейска криза не е предимно дългова, а криза на недостатъчна и половинчата интеграция на разнородни икономики в ЕС. Дълговете са следствие, а не причина за сегашната криза.
Бруталната реваншистка ревизия на кейнсианската антициклична политика крие голяма опасност за развитието на Европа през близките години поради потискане на вътрешното търсене за намаляване на бюджетните дефицити и на публичната задлъжнялост. Но потискането на търсенето означава задържане на растежа. Това може да забави за дълго излизането на Европа от икономическата криза, без да реши дълговата криза. Европа е на границата между хилав растеж и стагнация. Това не вещае нищо добро. Първите признаци вече са налице (виж таблицата).

Растеж на БВП в проценти

Страни и региони    2010    2011    2012
САЩ                           2,8     3,0     2,7
Еврозона                   1,8     1,5     1,7
Германия                   3,6   2,2     2,0
Франция                   1,6     1,6     1,8
Италия                      1,0     1,0     1,3
Испания                   -0,2     0,6     1,5

Източник: IMF, World Economic Outlook Update, January 2011. Данните за 2010 са фактически, а за 2011 и 2012 - прогнозни.

Таблицата показва контраста между политиката на САЩ и на развитите европейски страни за излизане от кризата. САЩ, където все още се прилага стимулираща политика, имат по-висок растеж, като много техни икономисти очакват до 3,3% през 2011 г. и безработицата им спадна до 8,8%. В европейските страни, където от средата на 2010 г. се прилага силно рестриктивна политика, имат два пъти по-нисък растеж и безработица 9,6%.
Грешат тези, които смятат, че сегашните бюджетни дефицити и задлъжнялостта в Европа се дължат главно на големите разходи за стимулиране на икономиката по време на кризата. Достатъчно е да се видят данните за годините далеч преди кризата, за да се установи, че в Европа отдавна има високи бюджетни дефицити и голяма публична задлъжнялост. Общо за ЕС-27 бюджетните дефицити са през всички години от 2001 г. насам, а в страните от еврозоната - от 1998 г. досега. През някои години превишават значително допустимия таван от 3% от БВП. Бюджетните дефицити на Гърция при консервативното правителство на Караманлис през някои години далеч преди кризата достигаха между 5,5 и 7,7%.
Въпреки установения таван за публичен дълг - 60% от БВП, за ЕС-27 той е превишаван през всички години от 1998 досега. Същото е в еврозоната, където средната задлъжнялост от 1998 г. насам е около и над 70%, през 2009 г. - 79,1%, 2010 г. - 84,1%, а за 2011 г. се очаква 86,5%. Страни като Белгия, Гърция, Италия отдавна имат задлъжнялост около и над 100%. Други страни като Германия, Франция, Кипър, Унгария, Малта, Австрия, Португалия превишават тавана от 60% в продължение на години. Германия ще има през тази година 75,9%, а Франция - 86,8%, но препоръчват в пакта "Евро плюс" таванът да е 60%. Как ще го спазят, като се има предвид силно инерционния характер на този показател? Очевидно, няма да го спазят.
Причините за това са много: ЕС е интеграционна общност от икономически разнородни и недостатъчно интегрирани икономики. В еврозоната има обща парична и аграрна политика, но липсва такава в бюджетната, социалната, енергийната, здравната, образователната, научната, външната, отбранителната политика. Слаба е финансовата дисциплина и липсва политическа воля за това. Опитът да се стовари отговорността върху оказваната помощ на икономиките по време на кризата е опит за реванш на консерваторите, които причиниха кризата през 2007-2008 г. Те разчитат на късата памет на народите.
В Америка сега е на път да се повтори това, което стана след 1937-1938 г. под натиска на Върховния съд и доминирания тогава от републиканците Конгрес върху президента Рузвелт за балансиран бюджет. Сегашната управленска ситуация в САЩ е сходна. Американските избиратели направиха лоша услуга на себе си и на Америка, като възстановиха мнозинството на републиканците в долната камара на Конгреса и с това затрудняват усилията на президента Обама за извеждане на страната от кризата. Сега се водят тежки преговори между двете партии за размера на бюджетните съкращения. Ако здравият разум не надделее, може да се предизвика финансов срив през април и да се стигне до ново потъване на икономиката на САЩ, т.е. W-образна рецесия, както се случи през втората половина на 30-те години на миналия век. Тогава Америка беше изведена от кризата с Втората световна война. За такъв изход сега е недопустимо дори да се мисли!
Бюджетните дефицити и дълговете в Европа сега се истеризират от финансовия капитал и от управляващите десни партии и с тях се злоупотребява. Това може да осъди Европа на криза от L-образен тип, подобна на японската. Поредното пренебрегване на поуките от кризата и произтичащото бездействие или половинчати действия за радикални реформи в световната финансова система може да се окаже фатално.
Допълнителни негативни нотки върху световната икономическа ситуация може да добави поскъпването на петрола и последиците от земетресението в Япония. Ако цената на барел достигне отново 140-150 долара, положението ще стане наистина сериозно, особено в слабо развитите страни.
Живеем в глобализиран свят. Държавите имат опит само с национални регулации, които отживяват времето си. Глобалното следкризисно развитие изисква координирани глобални регулации и сътрудничество. Нужни са и ефикасни глобални регулиращи и предупредителни институции. Ако световните лидери не разберат тази потребност, на световния икономически хоризонт ще назреят облаците на нова криза, която ще настъпи към края на настоящото или в началото на следващото десетилетие. Вероятността за това е много голяма! А готовността на световната общност да се справи с нея е много малка.
Светът е изправен пред две свързани кризи: финансово-икономическа и на бедността. Ако не се вземат мерки в световен мащаб за обуздаване на финансово-икономическия разгул и свързаното с това перверзно разрастване на финансовата система и повишение на нейната нестабилност, опасността става реална. Ако не се ограничи нарастващата социална поляризация с все по-богати страни и свръхбогати хора на единия полюс и все по-бедни страни и оскотяващо бедни хора на другия, сегашните процеси в някои арабски страни ще бледнеят в сравнение с това, което може да се случи, ако избухне натрупаният гняв на стотици милиони бедни хора от много страни.