Пактът за финансова стабилност е заченат с лъжа

Идеята за пакт за финансова стабилност се зароди през лятото на 2010 г. с предложението на група пазарни фундаменталисти за фискален борд. В началото на 2011-а Симеон Дянков обяви пред НС отделни елементи на тази идея в своя пакт. Бяха добавени и други, между които включването му в Конституцията. Важен опорен аргумент за допълнение в основния закон беше, че ползваме опита на Германия. Така инициаторите на идеята за фискален борд и Дянков започнаха с лъжа. Те смятат, че идеята им ще стане по-привлекателна, ако се каже, че e така и в Германия.
Лъжата беше приета като истина. Одобриха я и някои парламентарни групи.

Истината е друга

В раздел X на конституцията на Федералната република от параграф 104а до 115 е записано, че в дългосрочна перспектива трябва да се поддържа широко балансиран бюджет; че могат да се използват кредити за финансиране на дефицит до 0,35% от БВП; че при отклонения от нормалните условия дефицитът може да достига 1,5% от БВП, като подробностите се уреждат в специален федерален закон. Предвидено е също, че при природни бедствия и крайни нужди границата от 1,5% може да се превишава с решение на Бундестага (долната камара на парламента). (За повече подробности виж статията на проф. Чавдар Николов в ДУМА от 10 март т.г.).
Ако се проследи бюджетната практика и управлението на държавния дълг в Германия и в страните от еврозоната, ще се види, че властите са проявявали необходимата гъвкавост и отговорност (виж таблицата).
Преглед на бюджетната практика в Германия за изминалите 20 години показва, че там многократно са прибягвали до високи бюджетни дефицити. За периода 1992-1996 г. средногодишният бюджетен дефицит е бил 3% от БВП; за 1997-2001 г. - 1,6%; за 2002-2006 г. - 3,3%; за 2007 г. - 0,3% излишък; за 2008 г. - 0,1% излишък; за 2009 г. - 3% дефицит; за 2010 г. - 3,7% дефицит, и очаквано за 2011 г. - 2,7% дефицит. Конституционният съд никога не се е намесвал, защото не е имало конституционни нарушения.
Симеон Дянков носи двойна вина. Първо, заедно с другите консервативни икономисти използва лъжата, за да подведе българската общественост и народните представители, че не прави нищо друго, освен да прилага у нас челния германски опит. Второ, разширява значително обхвата на своите мерки за финансова стабилност, които следва да се включат в Конституцията. България ще се окаже първа в света в прилагането на такава авангардна идея за натрапване на дискредитираните догми на крайно дясната финансова политика на бъдещите наши органи на държавна власт.
Пактът на Дянков за финансова стабилност включва:
1. Определяне на максимално допустим бюджетен дефицит - 3% от БВП. Това повтаря съществуващото отдавна ограничение с критериите от Маастрихт. Във варианта "Дянков" за конституционна регламентация обаче се връзват ръцете на бъдещи наши правителства, които в извънредни ситуации не ще могат да превишават дефицита временно (за 1-2 години) над този таван, за да не допуснат опасно голям спад на производството, увеличение на безработицата, срив на доходите, т.е. това, което беше направено през последните кризисни години в повечето цивилизовани страни. В тези случаи българските правителства ще трябва да прибягват до сложни и бавни процедури за промени в Конституцията, което може да струва здравето и живота на много хора. Усложненията ще са още по-големи, ако правителството няма квалифицирано мнозинство за промяна в основния закон.
Подобни ограничения могат да се включат в устройствения закон за бюджета или в съответния закон за годишния бюджет. Такава е и практиката на Германия от много години. Не случайно нито една държава в света не прилага ограничения, като предлаганите от Дянков. Интимната му мисъл е по-дълбока и по-зловеща. Той, като крайно десен финансист, иска да наложи своята ултра консервативна политика и на бъдещите български правителства, независимо с какви програми са избрани. Тук лъха страхът, че времето му изтича и България ще се управлява от хора с различни от неговите виждания по икономическата политика. Той иска да попречи на такава бъдеща промяна.
2. Максимално допустим таван 37% за държавни разходи в бюджета. Дянков не се аргументира защо препоръчва именно такъв таван. Това трудно може да се докаже с теорията и още по-малко - с европейската и световната практика. За страните от еврозоната средногодишният процент на държавните разходи за последните пет години е бил 48,9% от БВП, а за Германия - 46,0% (виж таблицата).
Прилагането на поголовен подход в третирането на бюджетните разходи е погрешно, защото част от тях са производителни и допринасят за растежа, заетостта и доходите, а другите са непроизводителни и отклоняват ресурси от по-полезно приложение. Груба грешка е да се третират по еднакъв начин разходите за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, трансфери в общински бюджети, от една страна, и разходите за раздута държавна администрация, строителство на представителни обекти, служебни леки автомобили, командировки в екзотични страни и т.н.
Зад подхода на Дянков стои

догмата на пазарните фундаменталисти

за по-малко държава в икономиката и че държавата винаги греши, а частният сектор винаги взема правилни решения и затова парите трябва да останат в него, а не да се отнемат в бюджета. Последната глобална криза разгроми тази догма. Примерите по света са хиляди, но нашите консерватори упорстват. В България се вихри десен догматизъм. Ако не бяха изразходвани около 15 трилиона долара бюджетни средства в САЩ, Европа, Япония, Китай и др. страни за спасяване на финансови институции и за стимулиране на икономиката, сега светът щеше да е в дълбока социално-икономическа пропаст. Временното повишаване на бюджетните разходи в развитите страни ни спаси от тази катастрофа.
Показателно е, че нито една страна не фиксира постоянен таван на държавните разходи в бюджета и още по-малко - в конституцията си. За наш срам, благодарение на Дянков, България може да стане пионер в тази област.
3. Преките данъци (корпоративен и ДОД) да се променят само с квалифицирано мнозинство в Народното събрание. Това е поредното недомислие на Дянков. Преди това той предлагаше референдуми. Първо, преките данъци сега осигуряват 24,6% от общите данъчни приходи у нас. Сегашното правителство навярно ще бъде наследено от кабинет с проевропейска данъчна философия. Дянков иска да натрапва своите ултрадесни разбирания на бъдещото правителство и да му попречи да прилага европейски стандарти. На какво основание преките данъци, осигуряващи под 25% от общите данъчни приходи, ще се определят с квалифицирано мнозинство, а косвените (ДДС и акцизи), които осигуряват 82,5% от данъчните приходи - с нормално мнозинство. В Европа зрее процес на унификация на данъчната политика. Нашият данък върху доходите на физическите лица е три-четири пъти по-нисък от преобладаващия в ЕС. Макар и по-малка, има разлика и в корпоративния данък. Можете ли да си представите как в ЕС се взема решение след няколко години за уеднаквяване на преките данъци, но българското НС не може да го изпълни, понеже липсва квалифицирано мнозинство.
4. Да се определи максимално допустим размер на държавния дълг - 40% от БВП, също фиксиран в Конституцията. В критериите от Маастрихт отдавна е определен таван 60%, който масово се нарушава, дори от страните в еврозоната. Средногодишният размер на държавния дълг в еврозоната за последните пет години е 77,5%, а на Германия - 73,1% (виж таблицата). Ако анализираме по-продължителен период за Германия - от 2001 до 2011 г., средногодишният размер на държавния дълг е 67,3%, а средният за последните три кризисни години - 75%. Едва ли някой ще допусне, че Германия е водила безотговорна политика по държавния си дълг през тези години.
Някой може да ми опонира, че наскоро Германия и Франция предложиха програма за конкурентоспособност в ЕС, където между другото препоръчват допустимият таван за държавен дълг да се запише в конституциите на страните-членки. Първо, те имат предвид таван от 60%, а не от 40%. Второ, те предлагат, но мнозинството от страните-членки са против, защото превишават значително тавана: Италия - 120,2% от БВП, Белгия - 100,5%, Франция - 86,8%, Великобритания - 83,5%, и т.н. Трето, Германия и Франция вместо да предлагат, по добре е да прилагат, т.е. първо да намалят своя държавен дълг, защото са между най-големите нарушители. А държавният дълг е силно инерционен показател и трудно се намалява. Ако има политическа воля и обстоятелствата позволяват, никой не пречи на страните да намаляват задлъжнялостта.

Заключението е ясно

Пактът за финансова стабилност на Дянков е авантюристична прищявка на човек, който не се интересува от нищо, освен от фискалните показатели, и превръща средствата на икономическата политика в нейна главна цел. Това е човек, който не е извлякъл никакви поуки от настоящата глобална криза, въпреки че тя разгроми неговата икономическа философия. Той е човек, който иска да върже ръцете на бъдещите български правителства и да им наложи своите крайно десни разбирания по бюджетна политика. Човек, който вече вижда своя личен провал и иска да отмъсти на бъдещите български правителства, като им попречи да прилагат гъвкава, икономически и социално отговорна бюджетна политика. Този човек трябва да бъде обуздан!