Още веднъж за "финансиста" Бойко Борисов

Бойко Борисов е рекордьор в безотговорната деструктивна дейност срещу българската финансова система, макар че е кръгъл невежа по финансовите проблеми. А и не само по тях. Вече 4 години мълча за един разговор с мой познат - чужденец, служител в Европейския департамент на МВФ. Мълчах от уважение към институцията Министерски съвет. Поведението на човека, който заемаше най-високия пост в тази институция, а де факто и в държавата, напоследък премина всички граници на толерантност и ме принуждава да проговоря.
През пролетта на 2009 г. Борисов посещава Вашингтон и се среща със зам.-директора на Европейския департамент на МВФ. Мой познат от този департамент, присъствал на срещата, ми разказа тогава за поведението на г-н Борисов. Той започнал с познатите ни тиради за лошото наследство, което ще получи като бъдещ министър-председател на България от престъпната "Тройна коалиция", за корупцията и престъпността в досегашното правителство, за намеренията му да вкара всички сегашни министри в затвора и т.н. Домакинът го послушал няколко минути, но го прекъснал деликатно, като казал, че в МВФ не се занимават с политика и че това, което Борисов разказва, не го интересува. Казал му, че се интересува много повече каква финансова политика ще провежда бъдещото правителство на Борисов. Без да се замисля, Бойко отговорил:

"Каквато ни кажете вие"

Това изненадало домакина, който дотогава не бил чувал подобен отговор, макар че се бил срещал със стотици важни личности от страните членки на МВФ. Той направил необходимото да се излезе от конфузното положение и от своя страна разказал на Борисов с какво се занимава неговият департамент. Борисов мълчал и кимал одобрително.
Не е трудно да си представим какво е помислил домакинът за Борисов и за България, какво е разказвал на своите началници и колеги в департамента за нашия бъдещ министър-председател, какви съвети е давал на своите колеги, посещаващи България с официална мисия през следващите месеци и години. Беше ме срам като българин, като слушах този разказ на моя познат. Не зная как бихте се чувствали вие, читателю, слушайки такъв разказ!
За тази случка научих преди Бойко Борисов да стане министър-председател. Много ми се искаше да мисля, че това са случайно изпуснати непремерени думи. У мен обаче още тогава се породи мисълта, че простащината може би ще се настани в най-високите коридори на властта в моята родина. За съжаление, след като застана на кормилото на държавата, с поведението си Борисов потвърди, че простащината вече управлява България. Тази трагедия продължи близо четири години. Общоизвестни са множество конфузни случки в неговото публично поведение у нас и в чужбина през тези години, които ни караха да се срамуваме, че имаме такъв министър-председател. Особено силно изразено беше това огорчение в средите на все още запазилата достойнство част от българската интелигенция. Макар, че през 2012 г. се намери един новоизлюпен академик, който го похвали и му пожела да продължава да строи "магистрали на духа".
По време на управлението на Борисов-Дянков в икономическата и социалната политика на България    
се наложи жестока рестрикция

Пенсиите бяха замразени три години. Същото важеше до голяма степен и за заплатите. Ограничени бяха социалните програми. Хората се оплакваха от все по-лошото качество на живота си. По онова време Борисов реагира на тези оплаквания посвоему. Той заяви, че в банките има около 32 млрд. лева депозити на домакинствата (по данни за март 2012 г. 31,6 млрд. лв.), което било доказателство, че животът на хората не е толкова тежък, щом могат да спестяват. Борисов препоръча притежателите на депозити да ги извадят от банките и да започнат бизнес с тях. Това беше плод на неговата пълна професионална и управленска некомпетентност и откъснатост от реалния живот на хората.
Наличието на 31,6 млрд. лева като депозити на домакинствата в банките съвсем не беше доказателство за високия им жизнен стандарт. Световната практика потвърждава, че в кризисни години и при очаквана несигурност за обозримото бъдеще хората се въздържат от потребление. Те се опасяват, че през следващите години може да им бъде още по-тежко и е добре да имат малко спестени пари, за да свързват семейните си бюджети.
И тогава, и сега над 50% от българските граждани нямат спестявания поради мизерните си доходи. През март 2012 г. е имало 12,3 млн. депозита на домакинствата. Броят на депозитите превишава значително броя на населението, защото много хора съзнателно регистрират по няколко, в отделни случаи по 10 и повече депозита по различни причини. Наличието на такива спестявания на домакинствата не означаваше висок стандарт на живота. Достатъчно е да се изследва структурата на спестяванията.

Спестявания на домакинствата в български банки през 2009 г. и 2013 г.
в млрд. лева


Източник: Интернет сайт на БНБ, раздел Статистика.

За четирите години управление на Бойко Борисов настъпиха важни промени в структурата на спестяванията, които разгромяват твърденията му за благосъстоянието на българите. Размерът на спестяванията в ниските спестовни групи (от 1000 до 10 хил. лв.) нараства с около 20%, като за най-ниската група (до 1000 лв.) изобщо не нарастват. Бедността прозира много ясно в ниските спестовни групи, където са 11,4 млн. депозита (94% от всички домакински депозити). Над 50% от хората не могат да си позволят да спестяват, а от тези, които се опитват да пестят, огромното мнозинство  - 9,03 млн. депозита (74,5%) са в най-ниската депозитна група - до 1000 лв., т.е. по 117 лв. средно на депозит. Не стигат дори за едно погребение.
Положението е съвсем различно в

горните депозитни групи

Общо за депозитите над 100 хил. лв. спестените средства нарастват със 137%. То се дължи на две различни причини. Първата и може би по-важната е засилването на доходната поляризация. Депозитите в най-ниската група (до 1000 лв.) намаляват от 2009 г. до 2013 г. с около 900 хил. броя, при запазване на същия размер на спестените средства. Броят на депозитите в най-високата група (над 1 млн. лв.) нараства от 327 депозита в 2009 г. на 682 в 2013 г., а вложените средства нарастват съответно от 0,77 млрд. лв. на 1,8 млрд. лв. И забележете, през юни 2013 г. в 9,03 млн. депозита до 1000 лв. се съдържат 1,06 млрд. лв., а в най-високата депозитна група (над 1 млн. лв) в 682 депозита има 1,8 млрд. лв. Зад това увеличение обаче се крият и големи трагедии. Една част от фалиралите малки и средни фирми влагат останалите им средства в банкови депозити. Тук доходността е ниска, но поне е сигурно, че няма да загубят главницата до определен от гаранционния фонд размер.
И така, от твърденията на Бойко Борисов за относително благоденствие на българите по време на неговото управление не остава нищо. Доколкото хората спестяват, огромното мнозинство отделя "бели пари за черни дни". По-значимите спестявания (над 100 хил. лв. в един депозит) са на заможните и богатите, а те притежават едва 34678 депозита.
Това са вложения само в български банки. Колко спестявания имат българи в чуждестранни банки никой не знае. Те вероятно се измерват с десетки милиарди щатски долари. Каква е стойността на притежаваните от тях имоти и ценни книжа у нас и в чужбина е още по-трудно да се узнае. И те навярно се измерват с десетки милиарди щатски долари. Следователно, доходната и имотната поляризация в България е много по-голяма от това, което ни показва структурата на спестяванията в българските банки. То обаче не е пречка за Борисов да прави своите произволни смехотворни обобщения за качеството на живота на българите и да ги съветва да започват бизнес, вместо да спестяват. Но го прави не кой да е, а министър-председателят на България. Това вече не е смешно, а трагично и опасно!

Много опасно за човек на този пост!

Бойко Борисов е свикнал да се държи безотговорно, защото вече години наред никой не му търси сметка за недомислията, лъжите и клеветите. И сега твърди, че бил най-добре подготвен за бъдещ министър-председател. Това превишава всички представи за нормално поведение. Ако такъв човек застане отново на държавното кормило, фундаменталните интереси на България са застрашени от неуравновесеното му поведение.
Бойко Борисов трябва да носи отговорност, като всички други българи, за многобройните си подстрекателски изявления спрямо банките през последните месеци. Никой не трябва да стои над закона! Не разбирам защо прокуратурата продължава да бездейства! Защо на него е позволено да подстрекава към срив на банковата и на цялата ни финансова система, нещо, което е забранено със закон за всички други българи, а и за чужденци? Обществото чака отговор от главния прокурор. А той трябва да знае, че обществото не забравя.
С некомпетентни изявления, дори с лъжи Борисов подстрекаваше хората да си теглят депозитите от банките, от което те щяха да загубят най-много. Той и неговата партия настояваха миналата седмица за данъчна ваканция, която щеше да бъде катастрофална за България, ако беше възприета. Неговата подстрекателска дейност е дори по-опасна от тази на разпространителите на зловредни SMS-и. Той изглежда живее с мисълта, че му е позволено да срине държавността в България и след това да се появи отново на бял кон като нейн спасител. Този човек трябва да бъде обуздан, защото става все по-опасен с безотговорното си деструктивно поведение.
Някой може да ме упрекне, че тонът ми спрямо Бойко Борисов е много остър. Да, той наистина е остър, но може би недостатъчно остър. Вече години наред този човек тероризира българската общественост, особено по-интелигентната й част, с безотговорното си просташко поведение и с лъжите си. Вместо да му бъде потърсена сметка, стотици хиляди българи са го взели за присмех. Сутрин той казва едно, по обед друго, а вечер ни сервира нов сюрприз. Човек не знае на какво да вярва. И ако това се прави от полуграмотен човек на разговор в селската кръчма, може да се пренебрегне снизходително и да му бъде простено. В нашия случай обаче се прави от бивш министър-председател, който се готви да става отново премиер. И то със самочувствието, че е най-подготвеният за този пост. Боже господи! Този човек на такъв висок пост става опасен за държавата и за седемте милиона нейни граждани. По това всички трябва да се замислим сериозно, и особено българската прокуратура, докато не е станало твърде късно. Тогава ще леем горчиви сълзи, но поразиите ще са непоправими.