Нови дупки на колана

Осмислянето и преосмислянето на последната криза трудно ражда нови идеи. Събуждането след повече от четвъртвековното неолиберално пиянство засега е придружено най-вече с махмурлука на горчивите констатации. През 1978 г. годишната заплата на средния американец е била 45 879 долара. През 2007-а, очистена от инфлацията, тя е станала 45 113 долара. Междувременно обаче брутният продукт на страната е нараснал със 110%. Обяснението на дисонанса не се свързва с наличието на някакви чудати икономически и социални парадокси, особено ако допълнително се приведат многозначителни числа. Примерно, че разликата в заплащането между работника и фирмения мениджър от 30 пъти през 1950 г. е нараснала в сегашно време на 300 пъти. През 1979 г. една трета от печалбите са отивали в най-богатия сегмент на американското общество, а понастоящем това са вече почти две трети. 1% от населението притежава днес 37,1% от цялото богатство на Съединените щати, а на 80% от хората се падат съответно 12,3%. Прогресиращото изтъняване на средната класа се наблюдава не само в САЩ, а дори и в Европа, където 10% от германците притежават 60% от националното богатство.
Идеологията на

безогледната алчност

при която най-важното е да си конкурентоспособен на пазара, независимо от издръжките, някак си изведнъж демонстрира, че именно тези наглед пренебрежими, никого неинтересуващи издръжки заплашват да взривят не само отделните общества, но и целия човешкия свят. Разливът на петрол в Мексиканския залив, за чието овладяване технологиите бяха създадени с голямо закъснение, постфактум, естествено се свързва с проблем като многократно превишаващите го по мащаб нефтени замърсявания в Нигерия. Скандално на този фон отекнаха също разкритията на бивш висш член на управата на "Икеа", че 30% от дървесния материал, използван от компанията, е отсечен нелегално. Наново излязоха на дневен ред въпросите относно екологичната и социалната цена на пазарните успехи на Китай и Индия. Конкурентоспособността на индийските килими например непременно означава експлоатация на детски труд. А някои от "тиловите" отрасли на китайската индустрия са с технологично равнище и такова на замърсяване буквално от петдесетте години на миналия век.
Реакциите от страна на елита в развитите страни на състоялото се негативно социално развитие съвсем не са еднозначни. На единия полюс е безпрецедентният филантропски жест на 40 милионери, сред които Бил Гейтс и Уорън Бъфет, които се договориха сега и посмъртно да дарят половината от богатствата си за благотворителност. Дали става дума за своебразна индулгенция или за опит за коригиране на "несъвършенствата на модела", или за комбнация от двете заедно, може само да се гадае, но в никакъв случай подобно действие не бива да бъде подценявано и вулгаризирано посредством недоброжелателни коментари. При всяко положение обаче тук повдиганите въпроси многократно превишават готовите отговори. На обратната страна е позицията на повечето от банкерите със значителен принос за финансовата криза от 2008 г. Те категорично отказват да носят каквато и да е лична или колективна отговорност "заради грешната система", т.е. системата, при която на финансовите пазари най-важното бе "да подхлъзнеш другия". Показателно е поведението на президента на "Дойче банк" Йозеф Акерман. Понастоящем той е подложен на остри критики във връзка с това, че служители от поверената му финансова институция са подвеждали клиентите да вложат пари в управлявани от нея инвестиционни фондове, залагащи на нарастването на борсовите индекси. А в кризата тези индекси се сринаха и 30-40% от парите се изпариха. Отговорът на Акерман е, че вложителите би трябвало да знаят, че са се включили в лотария. Но, с което може да му се възрази, за този факт никой надлежно не ги е осведомявал и по този начин злонамерено е злоупотребено с доверието, което всеки клиент има на своята банка, която би следвало по най-добър начин да се грижи за парите му. Дългогодишно масирано насажданата илюзия, че "чичо от село" е в състояние и би трябвало пряко или косвено да участва, без регулативното покровителство на държавата, в играта на финансовите пазари, исторически бе развенчана за втори път в рамките на по-малко от век. Първият път е било през Великата депресия 1929-1933 г.
Интересни нюанси днес могат да се намерят и в идеологическия интелектуален спектър. Фалангата от неолиберали, неоконсерватори, либертарианци и пазарни фундаменталисти като цяло замлъкна, за да ближе рани и да изчака, докато късопаметното човечество забрави пагубността на прилаганите през последните десетилетия схеми за икономическа и социална политика. Някои по-нагли представители на горепосочените среди продължиха да твърдят, че тяхното "дело е силно, защото е вярно". А било се провалило с гръм и трясък, защото било неправилно разбрано, неправилно изтълкувано и неправилно приложено от неправилните хора. Подобни извъртания днес едва ли могат да убедят по-прозорливите и значително по-широки слоеве.
Българската действителност заради изконно провинциалните си благосъстоятелни, респективно духовни характеристики, твърде слабо рефлектира на световните тенденции, като изключим отрицателните, които настъпват автоматично и по инерция. За влошаване на и без това нездравата атмосфера тук голямата отговорност е на държавните и частните масмедии, абонаментно предоставящи трибуна на многобройно

нароилите се неолиберални институтчета

Представителите на последните, работейки с готови "неопровержими" абстрактни представи, откъслечни спомени от посредствени учебници и най-вече с онова, което видят по телевизията, отдавна са доказали, че способностите им в областта на икономическия анализ се ограничават до многократно повторими образци на онанистично безсилие. Животът, предписван ни по рецептите за фискално здраве на рейтинговите агенции, досущ напомня на нас, по-старите момчета, кодекса на строителя на комунизма според едновремешните тоталитарни канони.
Наскоро тукашен неолиберален методолог, явно раздразнен от това, че цял свят разбра за смъртта на неолиберализма и това макар и полека започва да се разбира и от нашата общественост, и че ще е най-добре да бъде сменено името на института, отдето си получава хонорарите, финансирани (не)знайно откъде отвън, заявил, че кейнсианството било умряло преди няколко месеца. За негово сведение, кейнсианството като доминираща обществена идеология отиде в миналото още някъде към края на 70-те години на миналия век. Друг въпрос е, че в противодействието на сегашната криза безспорно бяха приложени отделни кейнсиански рецепти. Но никой сериозен учен не дръзва да се ангажира с окончателно и точно определение на това, което се случва и предстои да се случи със света, икономиките и обществата, както и с научното разбиране за тях, в обозримо и по-далечно бъдеще. В развитите страни понастоящем прагматиката с няколко дължини изпреварва теориите.
В контекста на българската днешна криворазбрана цивилизация не могат да бъдат подминати призивите за въвеждане на "фискален борд", възприети като политическа позиция от една, да се изразим евфемистично, полуопозиционна партия. За специалистите е предварително ясно, че става дума за поредната, след въвеждането на плоския данък, "идея" с изключително силен антиобществен заряд. В общи линии става дума директен аналог, за

историческо повторение на румънския опит

от времето на т.нар. социализъм, когато страната изплати външния си дълг за сметка на краен недоимък, глад и невиждани дотогава умишлено и безжалостно предизвикани страдания от всякакъв мислим и немислим вид за целия си народ.
Видяхме какво се случи на последните избори с управляващите партии, въвели плоския данък у нас, след като хората прозряха какво им е сторено. Затова не е трудно да се предрече, че дешифрирането от страна на българина на идеята за фискален борд непременно ще изпрати СДС в политическото небитие. Публично вдиганият шум около държавнически безотговорна "идея" все пак не може да не безпокои, защото заразата, както сме имали възможност да се уверим, лесно може да се прехвърли и върху управляващите от ГЕРБ. А тогава нещата могат да станат страшни.
В автомобилния дизайн се говори за три вида тунинг по отношение на пътния просвет, на който вече у нас на демократичен новобългарски взеха да му викат "клирънс". Ако след тунинговането въпросната височина при колата бъде сведена до тази на цигарена кутия, изправена на тясната й страна, постигнат е майсторски тунинг. Ако под автомобила цигарената кутия влиза само изправена на широката страна, това е маниашки тунинг. Ако под колата може да бъде пъхната единствено легнала цигарена кутия, направеното вече е в разреда на идиотския тунинг.
В икономиката също съществува понятието тунинг, "файн тюнинг", с което се обозначава прецизното реагиране, както и противодействието от страна на централната банка и на правителството на развитието на конюнктурата и на различните фази на икономическия цикъл. Ако потърсим сравнение на българското тунинговане на икономиката с това при автомобилизма, то благодарение на неувяхващите у нас неолиберални идеи вече двадесет години твърдо се придържаме изключително към третия от горепосочените видове.
Яркото доказателство за последното твърдение е досегашната борба на правителството на Бойко Борисов срещу финансово-икономическата криза главно със средствата на нейното фактическо задълбочаване. Без съмнание евентуален фискален борд би се явил най-правилният и много ефективен избор за успешно продължаване по утъпкания за повече от година управление "постлан с добри намерения" път.
Казано обаче без капчица хумор, рискък от избухване на широко обществено недоволство, началото на каквото виждаме при лекарите, пациентите, профсъюзите, полицаите и пр., става вече твърде голям. Защото бедният, дори и да бъде заставен да си пробие нови дупки на колана, е лишен от физическата възможност повече да го стегне.


Протест на тютюнопроизводители за неизплатени, но обещани от правителството премии


Година след победата на ГЕРБ изборите, обещанията за европейски доходи са мираж, а разчетите за Бюджет 2011 предвиждат замразяване на заплатите и пенсиите
Снимка Благовеста ЦВЕТКОВА