Икономическото потъване в Европа започна

На 12 август т.г. в. ДУМА публикува моята статия "Възможна ли е нова световна рецесия и влиянието й върху България". На 27 август последва статията ми "Европа се нуждае от интеграция, а не от стагнация". На 28 септември пак в. ДУМА публикува статията ми "Опасност от ново икономическо потъване". По това време четяхме изявления от най-висши ръководители на ЕС, че всичко е наред. Наши министри и придворни икономисти ни убеждаваха, че България е и ще остане остров на икономическа стабилност, че българските банки са най-стабилните в Европа, че смущенията на капиталовите пазари са буря в чаша вода, отправяха покани към европейски и световни лидери да се поучат от нашата финансова политика. Министърът на финансите внесе в Народното събрание проектобюджет за 2012 г., основан на 2,9% растеж на БВП, над 2 млрд. евро приток на преки чуждестранни инвестиции, около 3,5 млрд. евро усвояване на еврофондове, 1,3% бюджетен дефицит и т.н. В моя статия в ДУМА от 7 ноември подчертах, че това са утопии.


На 10 ноември Европейската комисия публикува редовната си есенна прогноза за 2011-2013 г. Същия ден Оли Рен, току-що повишен за вицепрезидент на ЕК по икономическите и монетарните дела и по еврото, заяви: "Растежът в Европа спира, има риск от нова рецесия. Докато работните места се увеличават в някои страни-членки, в ЕС като цяло не се очаква подобрение. Ключът за възобновяване на растежа и създаване на работни места е възстановяването на доверието във фискалната устойчивост, във финансовата система и ускоряване на реформите."
Във встъплението си към прогнозата Марко Бути, главен директор на Генералната дирекция по бюджет и финанси в ЕК, пише: "Световната икономика е отново в опасната зона. Този път еврозоната е във фокуса на тревогите. През пролетта изглеждаше, че европейските дългови проблеми са под контрол... Тези надежди не се потвърдиха. Нарасна несигурността и се увеличиха съмненията за бъдещата траектория на растежа в развитите икономики... В сравнение с прогнозата ни от пролетта на 2011 г. ревизирахме надолу прогнозата за растежа за 2012 г.... и оставаме предпазливи в очакванията си за 2013 г. В основния ни сценарий не очакваме рецесия, но вероятността за продължителен период на стагнация е висока. Като се има обаче предвид голямата несигурност по някои ключови решения в икономическата политика, не е изключена дълбока и продължителна рецесия, допълнена от продължаващи пазарни турболенции."
Прогнозата започва с думите: "Растежът на европейската икономика се влоши. Рязко разколебаното доверие и активизираните финансови смущения влияят върху инвестициите и потреблението, докато бързият обрат към рестриктивна бюджетна политика потиска вътрешното търсене, а влошаването на глобалните икономически условия потиска износа. Растежът на реалния БВП в ЕС се очаква да спре към края на годината и да е дори отрицателен в някои страни-членки. Едва след няколко тримесечия на нулев или близък до нулата растеж е възможно постепенно и слабо възстановяване през втората половина на 2012 г. Растежът обаче ще се задържа от по-трудните финансови условия, продължаващото намаляване на задлъжнялостта и секторното преструктуриране. Растежът няма да е достатъчен за общо намаление на безработицата.
Несигурността се повиши след лятото и сега е много висока. В резултат на това рисковете за влошаване станаха много силни. Ако се оставят без противодействие..., ще доведат до ново потъване на икономиката на ЕС в рецесия... Като се има предвид хилавия растеж по основния сценарий, рискът от рецесия не е малък." (виж таблица 1.)

Източник: European Commission, European Economic Forecast. Autumn 2011. Посочени са само най-важни европейски страни и тези с по-голям спад на БВП. Данните за 2010 г. са фактически, а за 2011 и 2012 г. - прогнозни, като % към предходната година.


Макар и тревожна, прогнозата за Европа е недостатъчно точна. Кризата в Европа е толкова дълбока, че едва ли може да се разчита на растеж в ЕС от 1,5% в 2013 г., както е записано в прогнозата. В най-добрия случай стагнацията ще продължи поне две години, а може да прерасне и в рецесия. Възможен е дори по-неблагоприятен развой на кризисните процеси, като имам предвид досегашните мудни и половинчати антикризисни мерки в Брюксел и в страните-членки.
В прогнозата има и раздел за България, озаглавен "Умерен растеж при нарастваща несигурност". Там четем: "Възстановяването в България е бавно и изостава от оживлението в повечето нови пазарни икономики в ЕС... Износът се възстанови дори над предкризисното равнище, но съставките на вътрешното търсене още не са се стабилизирали и реалният БВП изостава... Потребителското търсене беше ограничено от продължаващото намаление на заетостта, растящите потребителски цени и натрупването на предпазни спестявания. Затихващите преки чуждестранни инвестиции през последната година в контекста на високата задлъжнялост на частния сектор, консервативната кредитна политика на банките и несигурността по бъдещото търсене ограничаваха възобновяването на инвестиционната активност."
И по-нататък: "Инвестициите за основен капитал са изключително слаби и ще оказват най-силно негативно влияние върху растежа вече трета последователна година... Както и през предишни тримесечия, износът беше главен двигател за икономическия растеж, но високият му първоначален темп затихва поради бързо намаляващото търсене в ЕС... Заетостта спадна с 12% през последните три години... Строгите кредитни условия, влошаващите се потребителски и бизнес настроения и неблагоприятната глобална конюнктура предопределят ограничен растеж. Общите инвестиции ще спаднат през 2011 г... Трайно високата безработица, преобладаващата несигурност и налагащите се по-високи провизии във връзка с лошите кредити ще карат банките да се въздържат от кредитиране. При това положение икономиката ще продължава да работи под потенциала си продължително време...
Прогнозираният основен сценарий ще бъде повлиян от много големи рискове при текущата конюнктура. Перспективата за износа е замъглена от несигурност, особено в еврозоната. Продължаващият стрес на световните финансови пазари по фискалните и дълговите проблеми, а също и лошите новини от Гърция, могат да забавят възстановяването на потреблението и инвестициите... Ще расте натискът върху платежоспособността на банките и кредитните им възможности... Очаква се затягане на кредитирането, нисък приток на преки чужди инвестиции и усилия за намаляване на задлъжнялостта... Несигурността в потребителското поведение на домакинствата остава един от основните рискове... Правителството навярно ще продължи да провежда силно ограничителна бюджетна политика... Очаква се държавният дълг да нарасне умерено от около 17,5% от БВП в 2011 до 18,5% в 2013 г."(виж таблица 2).


Източник: Както първата таблица. Данните за 2010 г. са фактически, а за 2011 и 2012 г. - прогнозни. В първите 6 реда са в % към предходната година, безработицата е в % от работната сила, а бюджетният дефицит и държавният дълг - % от БВП.


Вникването в горния текст и прякото познаване на нашите реалности ми дават основание да заключа, че прогнозираният растеж на БВП от 2,3% за 2012 г. не е възможен. Той се основава почти изцяло на прираст на вътрешното потребление, а то няма как да нарасне при замразени номинални заплати и пенсии, очаквана инфлация от 3,1%, продължаващи съкращения на персонал, забавено изплащане на заплати, растящи негативни очаквания, съкращения в бюджетните разходи и спад на инвестициите и износа. Няма как Европа да пада надолу, а България да върви нагоре, както личи от таблицата! По-реално е да се очаква спад на БВП от 0,5-1,0% и в най-добрия случай - нулев растеж през 2012 и 2013 г. с произтичащите последствия върху заетостта, доходите и бюджета. Всяко влошаване на обстановката в Европа ще се отрази и върху нас.
Скривайки трудно изненадата си от лошите новини от Брюксел, на 10 ноември Симеон Дянков заяви, че бюджетът е разработен на 1% растеж. Питам: а защо в доклада по бюджета фигурира 2,9%, защо той заблуждава Народното събрание? Очевидно, бюджетът е направен на 2,9% растеж, но сега заблуждава и нас, за да прикрие своята некомпетентност. Всеки финансов министър трябва да е отлично осведомен и да гледа с години напред, когато прави бюджета. За съжаление нашият не е такъв!