I. Лъжите на пазарните фундаменталисти

Продължение от вчерашния брой

Нашите пазарни фундаменталисти казват, че нямало нищо страшно човек да е прочел само една книга, стига да е правилната. Такава била книгата на Милтън Фридман. Тежко му на този, който формира икономическия си мироглед от една или няколко книги. Още по-зле, ако е книгата на Фридман. Фридман обаче е голям учен, който, за разлика от нашите пазарни фундаменталисти, умее да признава грешките си. Той сам заяви преди смъртта си, че е грешил в спора с Джоузеф Стиглиц преди 20 години за съветите, които е давал по начина на приватизация в Русия и Източна Европа.
Нашите пазарни фундаменталисти говорят чудатости, като тази, че истинска реформа може да има

само ако се извършва шоково

без да се търси диалог с хората и тяхното съгласие. Постепенните промени не можели да бъдат истински реформи. Техният идол е моят познат от 80-те години Лешек Балцерович, който съвсем не се ползва с уважение в родината си, въпреки твърденията на нашите пазарни фанатици, че е ощастливил поляците. Тези хора живеят със самочувствието на месии, на които всевишният е отредил да ощастливяват силово народа, който бил неук и не разбирал кое е добро за него. Може би и затова десетки милиони хора в Източна Европа преживяха невиждани трагедии през последните 20 години, а хиляди и хиляди унизени и смазани, без достъп до здравна помощ, си отидоха без време от този свят. То лежи на съвестта и на нашите шокови терапевти, повечето от които живеят в охолство, финансирано от съмнителни източници. Те пледират за рестрикции, но за другите.
Пазарните фундаменталисти смятат, че решението на проблемите било в тоталната приватизация и дерегулация; че трябва да се държи сметка главно за мнението на елита, а не на простите работници, селяни и пенсионери или както се беше изразил нашият премиер - "некачествения материал". Всички факти потвърждават, че неограничената дерегулация, особено във финансовия сектор, и безумната приватизация са между главните причини за настоящата световна криза. Твърдят, че и най-лошите решения на пазара били по-добри от най-добрите решения на държавата; че държавата не можела да решава проблеми, защото тя самата била проблем. А през бурните месеци на 2008-2009 г. частните компании в Америка и Европа се молеха на колене пред "лошата държава" да ги спасява. И ако не беше тя с парите на презираните от тях обикновени данъкоплатци, те отдавна да са изчезнали в небитието.
Твърдят до втръсване, че

парите трябвало да се оставят в частника

защото е добър стопанин, а не да се привличат в бюджета, защото държавата е прахосник. С това обосновават политиката на ниски данъци. Ако се постъпваше така, с какво щяха да се финансират здравните, образователните, научните, иновационните, социалните, екологичните, инфраструктурните, отбранителните и други програми на държавата? Произволни са твърденията, че частникът винаги е по-добър стопанин. Те се опровергават от много факти по света и у нас. Да напомням ли за скандалното разсипничество с парите на вложителите в много американски и европейски банки и ограбването на акционерите в нефинансови корпорации. А технологичните, жилищните и другите балони, които се спукаха през последното десетилетие. А безумното презастрояване в курортните зони в южноевропейските страни и у нас. Ами ограбването на вложителите в българските банки през 90-те години! Двигател на прогреса не е частната собственост, а лоялната конкуренция.
Институтът за пазарна икономика настоява държавните разходи в бюджета за 2012 г. да се сведат до 30% от БВП. Така могат да говорят само хора, които нямат елементарна представа за житейските реалности. Нека предложат на правителството на САЩ да намали на 30% своите държавни разходи в бюджета, които през 2010 г. са били 42,5% (а по времето на президента Буш в предкризисни години между 36,8 и 42,7%) и на правителствата на страните-членки на ЕС, чиито средни държавни разходи през 2010 г. са били 50,6%. През 2010 г. тези разходи са били 47,9% в Германия, 56,6% във Франция, 50,6% във Великобритания, 51,3% в Холандия, 52,5% в Австрия, 58,3% в Дания, 40,6% в Естония, 50,1% в Словения, 44,2% в Чехия, 44,4% в Латвия, 40,9% в Литва, 49,4% в Унгария, 45,4% в Полша, 40,9% в Румъния, 40,0% в Словакия и т.н. Изглежда, че всички европейски правителства са невежи, а нашите пазарни фундаменталисти са най-умните. Едва ли! Изпълнението на тяхната препоръка в България и особено в другите европейски страни би предизвикало масови социални бунтове. Учудва смелостта, самочувствието и менторският тон на тези хора. Може би защото през живота си не са вземали или участвали във вземането на нито едно стопанско решение, засягащо хиляди или милиони човешки съдби и са чели само книгата на Фридман. Такива хора са с най-високо самочувствие и най-щедри на менторски съвети.
Нашите пазарни фундаменталисти фетишизират финансовата стабилност и с надменно презрение отричат, че еднакво важна е и социалната стабилност. Разбира се, финансовата стабилност е много важна. Само авантюристи могат да оспорват това! Но ако се наруши грубо социалната стабилност и хората се разбунтуват, настъпва краят и на финансовата стабилност. Никоя реформа не може да успее без диалог и ако не се ползва с разбиране и подкрепа от народа. Това е азбучна истина. Те отричат предвзето и социалната отговорност на капитала. Нека се допитат до сериозни предприемачи от западноевропейските страни, за да открият, че това е широко разпространена практика там от години.
Казват ни, че

критерий за знанието е пазарът

че учените в БАН и университетите трябва да правят само това, което се търси на пазара. Ако досега се постъпваше така, човечеството щеше да живее още в пещерната епоха и нямаше да има дори парна машина или двигатели с вътрешно горене. А камо ли информационно-комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, нови източници на енергия, космически изследвания. Знанието, подобно на здравето, не е стока. Само интелектуално ограничени хора и пазарни фанатици не разбират тази азбучна истина. Знанието създава образа на държавата и на обществото. От него зависи дали то ще се развива и как ще живее нашият народ.
Правят се крайно некомпетентни, предвзети и глуповати сравнения между България и Гърция. Безогледно, безотговорно и грубо тенденциозно се размахва "гръцкото плашило". Разпространяват се очевидни лъжи за тази страна и нейния народ. Наши възрастни хора, посетили южната ни съседка, казват, че предпочитат да са пенсионери в "бедстваща" Гърция, отколкото във "финансово стабилна" България.
Много често се

борави с грубо неверни данни

за пенсионна възраст, за заплати и пенсии, за производителност и конкурентоспособност, за бюджетни дефицити, за публичен дълг, за ограничителни мерки и т.н. в други европейски страни, целещи да подведат нашата общественост. И никой не търси сметка на тези хора за лъжите! Напротив, дават им трибуна и ги насърчават!
Доскоро безогледно величаеха Ирландия и нейното икономическо чудо - една малка държава с уникално географско разположение между Америка и Европа и специфична демографска история. Напоследък замлъкнаха гузно след финансовия провал в тази страна и започнаха да величаят друга миниатюрна държава - Естония, уникална със своето разположение, близко историческо минало и специални връзки със скандинавските страни. Съвсем произволно и двете се даваха и дават като пример за подражание на Европа и света. Дано втората не последва съдбата на първата с такива апологети!
Преди месец Дянков заяви, че ние сме по-добре от Америка във финансово отношение и им препоръча да следват нашата фискална политика. На 27 ноември тази година същата група пазарни фанатици имаше самочувствието да съветва ръководителите на ЕС да провеждат реформи в български стил. Това е продължение и подражание на препоръката на нашия премиер от 4 октомври 2011 г. в Прага към колегите му от ЕС да намалят заплатите и пенсиите в своите страни (които са 10-15-20 пъти по-високи от нашите в номинално изражение) до нивото на българските. Ако го бяха послушали, щеше да има социални бунтове в цяла Европа. У нас все още няма, защото народът ни е пословично търпелив. Боже, пази Европа и Америка от такива съветници!
Важна роля в този разгул на лъжите играят

сервилните български медии

Те канят в своите предавания предимно консервативни икономисти. 4-5 от тях са дежурни ежедневни коментатори в медиите. Почти като щатните. Със завидно самочувствие и менторски тон се произнасят по всички теми: здравеопазване, висше образование, БАН, прокуратура, съд, МВР и органи на сигурността, външна политика, БДЖ, пенсионна система, екология, административни реформи, общинско управление и т.н. Известно е, че колкото човек по-малко знае, толкова по-смело се произнася по всяка тема. С поведението си на специалисти по всичко те злепоставят не само себе си, но и икономическата професия и нашата икономическа колегия, с която нямат нищо общо. Това са българските идеологически приятели на онези, които докараха Америка и Европа до икономическата криза, а сега ги тласкат към нова рецесия. И вместо да се засрамят и утихнат за причинените на света беди от техните идоли, сега ни поучават как да правим реформи! Поставени в конфортен уют, грижливо защитени от пряка дискусия очи в очи с опоненти пред камерите и микрофоните, те злоупотребяват с професионалния морал и заблуждават зрители и слушатели.
Нима ръководителите и водещите в медиите не разбират, че постоянното присъствие само на няколко души от една компания в техните предавания се е втръснало на слушатели и зрители. Гастролирането по медиите се е превърнало в професия за тези хора. Те нямат време за нищо друго. Още по-малко за сериозни икономически изследвания. Те не се ползват с уважение в нашата икономическа колегия и нямат нищо общо с нея.
Сервилните медии ги обявяват за независими и водещи икономисти. Не разбирам какво им е "независимото" и "водещото"! В своите позиции винаги са против интересите на труда и за интересите на капитала. Между тях няма нито един професор или доктор на икономическите науки. Част от тях нямат дори и една сериозна научна статия в сериозно списание. През последните 20 години винаги ги каним на научни дискусии в Икономическия институт на БАН, но не идват. Те обаче никога не ни канят на организирани от тях прояви. Може би защото са много "независими" и много "водещи"!
Ръководителите на медии и водещите журналисти стават съучастници в дезинформацията, дезориентацията и заблуждаването на обществото. Заглавните надписи в предаванията на някои телевизии "Всички гледни точки" или "Цялата истина" отдавна са изпразнени от съдържание. Различни гледни точки там няма. Има само една - на пазарните фундаменталисти. СЕМ също мълчи по този фундаментален въпрос. Разбирам, че ръководителите на медиите са принудени да служат на техните собственици и да се съобразяват с безпардонния правителствен натиск, но да не забравят, че преди всичко са длъжни да служат на обществото. Не го ли правят, поемат тежка отговорност пред него. И рано или късно ще се срамуват за това.
 
 Следва