Велик ден на социалната свобода

    Тези дни отбелязваме 70 години от Победата на Девети септември. Това бе велик ден в борбата на нашия народ за социална свобода. България получи своята национална свобода в Руско-турската война от 1877 г. Но един народ се нуждае не само от национална, но и от социална свобода, т.е. свобода от игото на своите собствени сънародници.
Копнежът по социалната свобода намери своя най-силен предосвобожденски израз в поезията на гениалния Ботев. Ботев саможертвено се бори за националната свобода на българския народ, но той повече от всеки друг в онези времена призовава към борба за не по-малко стойностната социална свобода. Цялата му поезия е проникната от великото чувство на състрадание към зарязаните в неволя негови "братя сиромаси". В своята "Молитва" Ботев призовава Бог да вдъхне всекиму "любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа". Великият поет има ухо за всички красиви звуци по земята, но той призовава своята любима да чуе и "как плачат сиромасите" ("До моето първо либе").
    За съжаление след Освобождението

плачът на сиромасите не секва

Вместо власт на народа се установява властта на "чорбаджиите изедници", които са не по-малко жестоки от турските поробители. Още в първите години след Освобождението народът ни влезе в бой със своите душмани. През 1900 г. трудовите селяни от Шабла и Дуранкулак се вдигнаха на бунт срещу безогледния данък - "десятъка", един оправдан бунт, който полицията и войската удавиха в кръв.
    Борбата на българския народ за социална свобода прие особено ожесточени форми в годините на фашисткото господство, установено с кървавия преврат на Девети юни 1923 г. Организираните в Сговора антинародни партии свалиха от власт законното правителство на Александър Стамболийски, убиха него самия, убиха десетки негови привърженици, както и хиляди сдружени земеделци, вдигнали се в защита на своето правителство. Жестоко бе смазано Септемврийското въстание, което бе опит да се възстанови законната власт на народа. Великият душеведец Антон Страшимиров изплака пред Бога и пред света: "Клаха народа, както и турчин не го е клал".
В годините на Втората световна война борбата срещу фашизма навлезе в нова фаза. Българският народ чрез своите най-достойни представители се включи в борбата не само срещу българските фашисти, но и срещу световния фашизъм, представляван от нацистка Германия. В епичната битка загинаха хиляди български партизани, хиляди бяха изпратени в лагери и затвори, опожарени бяха десетки хиляди жилища на партизани и ятаци. Фашистките палачи нямат милост към никого - нито към старци, нито към деца. Чудовищният образ на фашизма показа себе си в  Ястребино, където шест невръстни деца бяха зверски убити. Но те далеч не са единствените избити от фашистите деца.

    Фашисткият терор

не можа да уплаши българския народ. Колкото по-свирепо действаше фашистката диктатура, толкова повече нарастваше народната съпротива. Ръководната роля в борбата срещу фашизма се пое от Българската комунистическа партия, която даде и най-много жертви в тази борба. Но в своята титанична битка БКП не бе сама. Заедно с нея във въоръжената съпротива участваха и останалите партии от спасителния за България Отечествен фронт.
В образуваното на Девети септември 1944 г. правителство на ОФ участваха представители на четири партии: на БКП в лицето на Антон Югов, Минчо Нейчев, Рачо Ангелов и Добри Терпешев; на БЗНС в лицето на Никола Петков, Ангел Държански, Асен Павлов и Борис Бумбаров; на "Звено" в лицето на Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Петко Стайнов и Станчо Чолаков; на БРСДП в лицето на Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков, както и независимите Петко Стоянов и Димо Казасов. По-късно към Отечествения фронт се присъедини и Радикалната партия, оглавявана от Пенчо Костурков.
Особено близко взаимодействие  съществуваше между БКП и БЗНС. Две десетилетия Българският земеделски народен съюз бе най-важният съюзник на БКП в борбата за правда и социална свобода. Държа да подчертая, че Никола Петков не се отказа от своето възторжено отношение към Девети септември дори и когато над него надвисна съвършено необоснованата смъртна заплаха. В своята статия "Девети септември", публикувана във в. "Народно  земеделско знаме" от 9 септември 1946 г., той пише:
    "Наистина, голяма историческа дата. Цели двадесет и една години българския народ се бори, за да я осъществи.
    На 9 септември 1944 г. българският народ - земеделци, работници и народнически интелектуалци - събори фашистките управления, личните режими и монархията и тури край на дворцовата външна политика, която бе обвързала България към тевтонската колесница и направи три народни катастрофи.
...Делото на 9 септември е народно дело..." 
Отбелязвайки Девети септември, този велик ден на социалната свобода, ние не можем да не отбележим

огромните постижения, които го последваха

За кратко време България се превърна в процъфтяваща индустриално-аграрна страна. Имахме силно развита индустрия, имахме чудесно земеделие, имахме изключително висока култура, нямахме безработица, нямахме ужасната престъпност, нямахме наркоманията. Народът ни заживя, както предсказа поетът, в радост от своя труд. И всичко това в един злощастен ден бе необратимо загубено, сякаш никога не го е имало. Новите еничари разрушиха промишлеността, нещастниците Желю Желев и Филип Димитров ликвидираха в буквалния смисъл на думата земеделието, а всички негодници заедно сринаха културата. Обществото заживя по дивите закони на капитализма. Няма престъпление, което да не може да бъде извършено, ако е добре заплатено. Ужасяващо е, че престъпления се вършат дори и заради дребни имуществени интереси. За 2 лева са готови да убият човека.
Убивана е самата България - бавно, но сигурно. От близо 9 милиона души население в годините на социализма тя днес вече е под 7 милиона. Всеки българин с болка се пита колко ще бъдем след 20, след 50, след 100 години.
Всичко това е, разбира се, нетърпимо. Ние нямаме право да стоим безучастни пред извършваните спрямо народа ни най-тежки престъпления. Ние трябва ясно да осъзнаем, че "Земята на Ботев и Левски отново е робска земя". Необходима е борба, борба упорита и всекидневна. Днес не е възможно да грабнем оръжието и да тръгнем по тревясалите партизански пътеки. Но ние разполагаме все пак с достатъчно ефикасно оръжие: бюлетината. Нека на 5 октомври спрем подивелите от жажда за власт орди на ГЕРБ. Това е наш свещен дълг пред паметта на всички паднали за социалната свобода на нашия народ, които със своята саможертва направиха да звучи гордо думата българин. 
Трябва да имаме ясното съзнание, че зад рамото на Бойко Борисов наднича зверското лице на фашизма. Борисов е готов фашист. Той вече се обяви за водач не на отделна партия, а на целия български народ. Той е, с други думи, нашият фюрер. Нека не гледаме с присмех тези налудничави прояви. Някога гледаха с присмех налудничавите прояви на Хитлер и видяхме докъде стигнаха и Германия, и човечеството. Борисов няма, разбира се, мащабите на един Хитлер, но за България той може да бъде тъкмо толкова опасен, колкото опасен за света бе Хитлер. Ето защо нашият повик днес трябва да е: Долу фашизма!
 
Днешните останки от керамичната фабрика във Видин

"Химко"-Враца бе лидер в модерната химическа промишленост, днешните варвари насила го унищожиха