В коридорите на лобизма
/ брой: 134
В Средновековието монасите имали обичай да отдъхват от усърдните молитви на специална площадка в манастирските покои, която наричали "лоби". Други източници сочат, че "лоби" се наричали скрити, тесни проходи и полутъмни галерии в католическите манастири. През 40-те години на ХVII век станало обичай депутатите да се срещат в по-закътаните коридори на парламента с лица, които, по една или друга причина, нямали право да присъстват в парламентарната зала. Така се сложило началото на днешния лобизъм. Историята разказва и друго: през XIX в., по времето на американския президент Юлисис Грант (1869 г.-1877 г.), самият президент и неговият екип имали обичай да се срещат в един хотел с разни хора, за да изслушват молбите им и да поемат ангажименти за уреждането на техните проблеми. Не е ясно дали държавниците са получавали "нещо", но историята сочи, че управлението на президента Гранд било съпроводено от грандиозни скандали, свързани с корупцията.
Дали в манастирски двор, в тъмни коридори или в тайнствени хотели терминът "lobby" (буквално "коридор") от няколко века означава, че различни лица се свързват с групи депутати в парламента, с едничката цел - да повлияят на приеманите закони. Нещо такова се случи и с приемането на Закона за наркотиците, когато определена фирма, която очевидно има интерес да рекламира продуктите си с наркотични вещества, си поръчала поправка в закона, без тя да е гласувана в парламента. Очевидно с този "лобизъм" са се забъркали и определени депутати. Даже има подозрения, че това били незабравимият Лъчезар Иванов и фамозната Цецка Цачева.
Да се върнем към теоретиците, които твърдят, че: "...в своята историческа еволюция лобизмът винаги е имал в една или друга степен закрит, дискретен характер. Фактът, че самата дума "лоби" означава коридор, пространство, намиращо се между входа на дадена обществена сграда (хотел, театър, парламент) и нейните основни помещения, навежда на мисълта, че именно в коридорите на различни събрания (събирания на хора) протича изработването на допълнителна аргументация в полза на един или друг вариант на дадено решение. Вземането на общозадължително решение се предхожда от избор на един от различни негови варианти. В този смисъл лобирането се свързва с умело използване на определени техники и процедури, така че дадено решение да удовлетвори по-скоро едни за сметка на други интереси, цели, ценности - чрез полагане на допълнителни усилия и създаване на някакви специални условия за достъп до тези, които вземат решенията" - Ивка Цакова преподавател в катедра "Политология" на УНСС.
Видно, че дори в добрата стара Англия, родината на парламентаризма, към лобирането има известни съмнения. Какво остава у нас, където икономически и партийни интереси са се оплели в коридорите като в кръстословица и като хванеш единия се чудиш кого от другите да халосаш по главата.
Няма спор - лобизмът е нужен. В името на това избираме и изпращаме депутати, за да лобират за интересите на нашите село, град, община, регион и в крайна сметка родина. Но когато се лобира в коридори, кръчми и спа хотели, нещата понамирисват - също като в Закона за наркотиците. Поради тази причина трябва Закон за лобизма, който да вмени на депутатите, че единствените теми за техния лобизъм могат да бъдат интересите на техните избиратели и България. И лобизмът става задължително на открито - срещи, дискусии, допитвания. Другото са криминални прояви на най-високо ниво.