Училището е фактор и за социален контрол
/ брой: 175
Доц. Петко Кръстев,
ПлУ, филиал Кърджали
Всяко общество формира свои институционализирани и неформални системи за социален контрол. Социалният контрол е насочен към личността и човешките общности, но за формирането на личността и човешката общност значение има най-вече образованието. Следователно то следва да се разглежда като фундаментален фактор за ефективен социален контрол.
Смея да твърдя, че в последните години въпросът за образованието като фактор на социалния контрол е оставен доста назад в приоритетите на образователната ни политика и дори извън тях. На какво сме свидетели? Засилване на отчуждението на голяма част от децата от училището като ценност; нарастване на агресията и междуличностното насилие; крайно незадоволителна степен на социализация на подрастващите в обществото. Все повече медиите говорят за пияни и дрогирани ученици, пушенето вече май никого не впечатлява. Думата дисциплина стана мръсна дума, едва в последната година се заговори отново за мерките спрямо дисциплината в училище. Броят на незавършващите училище, на отпадналите и неприбраните в училище деца продължава да нараства. Марки в тази посока набеляза сегашният екип в МОН, но не съм убеден дали следващите властници там ще ги продължат. Неграмотните стават вече проблем за страната.
След един дълъг период, в който криворазбраната свобода на личността се противопоставяше на взискателността и контрола, днес наблюдаваме дори фалшива удовлетвореност от постигнатото, защото не са налице нито задоволителна лична творческа свобода, нито широки възможности за изява извън политическите котерии, нито пък има контрол за спазване от страна на личността на елементарни правила за живеене в общност.
Има ли път за пресичане на асоциалното поведение? Преди всичко е нужен задълбочен анализ на причините за асоциалното поведение в нашето училище. Нека не забравяме, че "очистването" на поведението на личността от асоциалните му компоненти се постига само със съвместните усилия на държавата - МОН, инспекторатите, местната власт, училището, семейството, църквата и най-вече на самия възпитаник, чиито способности да направи усилия за социализиране подлежат на анализ и оценка.
Като преподавател винаги съм смятал, че образованието не може да реши проблемите, които съпътстват движението към и в учителската професия, ако няма стремеж за постигане на истински обществен авторитет на учителя. Тук не става дума само за заплати, току-що заплатите са отново вдигнати, но това не е достатъчно в смисъла, за който говоря. Трябва ни грижа за разработването на актуалните проблеми на образователната ни политика, включително на това как училището да стане във възможната степен коректив на недъзите на обществото.
В последните години се наблюдаваха целенасочени усилия от страна на МОН за провеждането на повече конференции, дискусии, кръгли маси по въпроси на образованието, но нито една - за контрола върху изпълнението на решения, взети в годините, нито за конкретната оценка на постигнатото. Тази тенденция бе преодоляна в известна степен от сегашния екип на МОН и от министър Анелия Клисарова, но усилията в тази насока следва да продължат.
Азбучна истина е, че липсата на стимули за ученика, на индивидуален подход, взискателност и оценка на неговата работа води до принизяване на качеството и ефективността на образованието. В тази връзка се поставя въпросът например какви са последиците от премахването на оценките на учениците от първи до четвърти клас? Аргументите за това бяха, че детето трябва да се развива свободно, без външен диктат. Очевидно е дошло време за преоценка на тези решения, защото виждаме все по-голямо изоставане на качеството и в началното образование. Броят на неприбраните в училище деца, на незавършилите дори четири класа, както на постъпилите в пети клас в полуграмотно състояние продължава да нараства. Затова подкрепям категорично позицията, изразена от МОН в последните месеци, че следва да се възстановят оценките на учениците в ІІІ и ІV клас и повтарянето на годината, ако ученикът не е постигнал необходимото ниво на компетентност. Кому е нужно да стимулираме фалшивото "получаване на образователни тапии" от страна на неграмотни и неасоциирани към обществения живот хора?