Цензурата - рафинираното лице на всяка диктатура
Атанас Атанасов, адв. Александър Кашъмов и Евгений Дайнов искат силово профилактиране, законодателна репресия и публичен линч на инакомислещите
/ брой: 45
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ
Нещо странно се случва в редиците на демократичното войнство. Обладани от русофобски бесове, които са единствената им кауза, трима видни демократи публично призовават за законодателни репресии и публичен линч на инакомислещите.
Факт е, че Русия погази международното право и започна нелегитимна война срещу Украйна. За ужас на славянството и православието два братски народа днес са в кървава схватка.
Но също така е неотменим факт правото на гражданите на свободен достъп до информация за тази война. Което предполага свобода на словото и свобода на медиите както при тиражиране на информацията, така и при коментара на събитията.
Уви, три персони имат друго разбиране за демокрацията.
Атанас Атанасов, бивш шеф на българското контраразузнаване, поиска нещо уникално за една правова държава. Запасният генерал предложи пред в. "24 часа" службите (разбирай МВР и ДАНС) да "направят профилактика на българските граждани, за които има достатъчно данни, че работят за руските интереси"…
Профилактиране на опонентите за Атанасов означава това - полицаи или агенти на ДАНС привикват в съответните институции граждани и журналисти, за да дават обяснение за своето публично поведение. След което уличените в антидържавна дейност трябва да подпишат уведомителен протокол, с което поемат задължението в бъдеще да си затварят устата и говорят само в духа на новото време…
Звучи смешно, но и зловещо. Понеже автор на тази идея е бивш директор на Националната служба за сигурност (НСО) в правителството на Иван Костов, който изобщо не си дава сметка за последиците от предлаганата репресивна мярка.
Питам се: дали пък профилактиката на Атанасов не включва и изпращане на уличените в предателство българи на остров Куба - в затвора за опасни терористи в щатската база Гуантанамо?
Въпросът ми е напълно сериозен. Не е тайна, че в Полша и Прибалтийските републики имаше такива тайни затвори, където са прилагани и мъчения над задържани граждани от Близкия изток, обвинявани за връзки с терористични организации.
Атанасов иска полицейско профилактиране, но адв. Александър Кашъмов отива още по-далеч и настоява за законодателно преследване на еретиците.
Работещият за фондация "Програма Достъп до информация смята, че "речта на омразата, както и изказвания, с които се оправдава, отрича или грубо омаловажава престъпление против мира и човечеството, са престъпление по Наказателния кодекс и според постоянната практика на съда в Страсбург"… Поради това прокуратурата трябвало веднага да се задейства. А политиците, вършещи посоченото престъпление, били видими за всички.
Адвокатът не споменава нито едно име, което може да се тълкува по много начини. Например, че приковаване на позорния стълб тепърва предстои.
Странно е адвокат да иска ограничаване на свободното слово. Но все пак е успокоително, че се прави важно уточнение: касаело се за ограничение на свободата на словото по изключение…
Значи по изключение - все едно сме във война и в сила са военновременни закони, ще се съдят хора, за които прокурори и съдии решат, че оправдават престъпления срещу мира и човечеството.
Да попитам - кой съд ще ги съди и коя прокуратура ще ги обвинява? Редовен или специализиран ще е съдът? Редовната или специализираната прокуратура ще готвят гилотина за грешниците?
Това не се обяснява от адвоката. Както и не е ясно дали е подсъдно, когато осъждаш нацизма в Украйна и изобщо фашизма по света. При това не е тайна, че украински формации - част от редовната украинска армия, са открити последователи на Адолф Хитлер.
Сиреч, ако някой си позволи да оскверни със слово въоръжените последователи на Степан Бандера в Украйна, той подлежи ли на наказателно преследване? Или ще му се размине само с профилактиране в МВР и ДАНС по рецептата на Атанас Атанасов?
Ако Атанасов и Кашъмов лансират административни и законодателни мерки срещу лица, които не се вписват в ценностната им система и техния прочит на националното и международното право, политологът Евгений Дайнов дава воля на интелектуалните си сънища.
Във Фейсбук той публикува текст, който е добре да прочетем без никаква редакция:
"Яз сакам да отправим йедно прашенье: След като Путлер изгуби тази война и идната седмица ще увисне на въжето - каква отговорност ще изискваме от неговите агенти, адепти, лакеи, пажове, слуги, оръженосци, лизачи, фенове, проститутки, пачаври и пр. тук у нас?
Възмездие трябва да има. Предлагам връщане към древните градски европейски традиции. А именно: Всички тези биват събличани чисто голи на площада пред хората. Подир което биват намазвани с катран и овалвани в гъши пух (може и кокоши и дори пуешки). Биват връзвани връз магарета, с гъза напред. И изгонвани с тояги извън пределите на града.
По-милостиво е от онова, което те готвиха за нас, либералните папагали. Ние сме милостиви създания, все пак, макар и папагали.
Хай живе вiльна Украiна"
Това е изисканото слово на професора от Нов български университет. Но зад думите му прозира нещо повече от нескопосания опит да доказва политкоректната си природа и произход.
Чета антрефилето на професора от Нов български университет и сякаш чувам словото на професор Александър Цанков от Софийския университет.
Като премиер в зловещата 1925-а, часове след атентата в църквата "Света Неделя", той се заема с изтребването на леви интелектуалци, журналисти и общественици.
Проф. Цанков е автор на Закона за защита на държавата. С него започва кървавата разправа със земеделците, комунистите и осъждащите преврата на 9 юни 1923-а и зловещото убийство на министър-председателя Александър Стамболийски.
Ето как звучи словото на "кървавия професор" на митинг на негови привърженици скоро след "априлските събития":
"Ще сложа ред в тази държава! Обвиняват ни като реакционери, искат ни сметка за изчезнали. Но аз отговарям само на въпроса: запазихме ли държавата? Да! Аз съжалявам за жертвите, които се дадоха, но нас не ни смущава никоя сянка. Ние сме чисти в своята съвест…"
Чета проф. Дайнов от НБУ и виждам проф. Цанков от СУ.
Общото е, че и двамата имат кристално леви биографии на младини и ярки десни убеждения в зряла възраст. Но има и отлики - единият нарежда масови екзекуции на враговете на народа, другият хуманно пледира виновните само да се събличат голи на площада, намазват с катран и овалват в гъши пух.
Докъде ли ще стигнат родните адепти на Новия световен ред в мечтата си за либерален свят, в който цензурата е норма, а свободата на словото - ерес?
Апропо, за да избегнем полицейско профилактиране или наказателна репресия, предварително питам тримата: имаме ли право да наричаме руския император Александър II "Цар Освободител"?