С Пипков и Шнитке откриват сезона в Музикалната академия

Академичният симфоничен оркестър ще открие новия си концертен сезон на 17 септември с рядко изпълнявани творби под диригентството на Георги Патриков, асистент на проф. Пламен Джуров. Ще прозвучат Симфония 3 от Любомир Пипков за струнни, ударни, два рояла и тромпет, със солисти Мирела Валявичарска от класа на доц. Борислава Танева и Маргарита Илиева от класа на проф. Стела Димитрова-Майсторова, и Концерт за пиано и струнен оркестър от Алфред Шнитке, където солистка ще е Маргарита Илиева. Концертмайстор е Жорж Паликарски. Входът за концерта в залата на Националната музикална академия е свободен, научи ДУМА от Нина Здравкова.
Третата симфония на Л. Пипков е написана през 1964-1965 г. - време, в което камерното мислене, с изразителността на детайла, отчетливостта на линиите и тънката нюансировка на различни емоционални състояния прониква във всички музикални жанрове. Симфонията е двучастна, нетрадиционна като състав - струнни, ударни, два рояла и тромпет. Mузиката е активна и динамична. Постоянно се противопоставят различни конфликтни емоционални състояния - лиризъм, драматизъм, гротеска, пародия. И въпреки хороводния си ритъм финалът не звучи жизнеутвърждаващо, а отново мрачно и зловещо, отбелязва музикалната критика.
"Хуманистичното, прогресивно начало на изкуството, духът на истинското новаторство и същевременно дълбокото уважение към традициите са характерни за най-добрите творби на такива изтъкнати композитори на нашето време като Бела Барток, Игор Стравински, Паул Хиндемит, Артур Онегер, Бенджамин Бритън, Витолд Лютославски, Любомир Пипков..." Това заявява Дмитрий Шостакович през 1975 г.
По повод Концерта за пиано, струнен оркестър и тромпет на Алфред Шнитке Александър Ивашкин пита в разговор с автора, включен в негова книга: "В твоя концерт преобладава романтичното начало, според мен това е най-романтичното ти съчинение. Макар че материалът е строго подчинен на определена хармонична основа и дори на серия. По такъв начин самият материал установява необходимия за романтичния изказ контрол." Шнитке отговаря: "Имам чувството, че всички романтични преживявания и фактурата в клавирния концерт са прекалено стереотипни и заедно с това в тях е скрито някакво странно изместване - те сякаш не са съвсем "директни". И става дума не само за контролируемостта на материала; в концерта има известен сомнамбулизъм, но той като че ли е изцяло автоматичен." Ивашкин коментира: "В този концерт има усещане за кръговрат на едно и също нещо, но в различен облик. Именно това придава сомнамбулен характер на музиката." "Да, но все пак в края спиралата прекъсва", заключава Алфред Шнитке.