Актуално
Русия и САЩ: две капиталистически империи в съдбовен сблъсък
За какво воюват Кремъл и Белият дом: за Украйна, за нови земи и природни ресурси или за оцеляването си като "Велики сили"?
/ брой: 38
Велизар Енчев
На 17 декември 2021 г. Русия връчи на САЩ меморандум, в който официално поиска три неща:
Първо, писмени гаранции от НАТО, че няма да приеме в съюза бивши съветски републики и по-точно Украйна и Грузия.
Второ, нападателните оръжейни системи на НАТО да се изтеглят от държавите, граничещи с Руската федерация, а САЩ да се откажат от изграждането на военни бази в бившите съветски републики.
Трето, НАТО да изтегли военната си инфраструктура, разположена в източноевропейските страни след 1997 г. През 1999 г. Полша, Унгария и Чехия се присъединиха към НАТО, а Естония, Латвия, Литва, Румъния, България, Словакия и Словения станаха членки на пакта през 2004 г.
В меморандума се откроява призивът на Кремъл за създаване на зона за сигурност около руските граници, включваща цялата територия на бившия Съветски съюз и граничещите с него страни, където военните бази на САЩ и НАТО да бъдат забранени или закрити (ако вече са разположени).
Едва ли руският президент вярва, че трите му искания към САЩ са изпълними. Всъщност Владимир Путин иска две неща - Украйна никога да не влиза в НАТО и покрай руските граници да няма американски бази.
Обсадената Русия
Cпopeд Дeйвид Beйн - aвтop нa култова книгa за щатските бази по света ("Ваюе Nаtуоn: Ноw Uэ Муlуtаrу Ваюею Аbrоаd Наrm Аmеrуса аnd thе Wоrld"), пpeз 2015 г. САЩ имaт 686 бaзи в 74 дъpжaви.
Американските бази съставляват 95% от всички бази по света. Оставащият дял принадлежи на Франция, Великобритания и други страни. Зa cpaвнeниe: дpyгите двe дъpжaви c гoлeми apмии - Фpaнция и Beликoбpитaния, имaт бaзи cъoтвeтнo в 5 и 8 държави.
По т.нар. Източен фланг на НАТО военни бази или армейски съоръжения има в България, Румъния, Полша, Литва, Латвия, Естония.
Случайно или не, но по тази линия на разграничение между САЩ и Русия минава и щатската инициатива "Три морета". Което е поредно доказателство за нейния милитаристичен характер, зле прикрит с инфраструктурни и транспортни планове за свързване на въпросните страни.
Вихрещата се в България медийна истерия срещу руските искания към САЩ загърбва един фундаментален въпрос: защо Русия да няма право да иска гаранции за своята сигурност, след като е агресивно обсадена от военни бази на НАТО? И как биха реагирали САЩ, ако Русия започне преговори за откриване на свои военни бази в Куба, Венецуела или Никарагуа?
Впрочем, само преди месец такъв хипотетичен въпрос бе зададен на говорителя на Белия дом, който светкавично реагира, и то с непоколебим тон: "Ако тези информации се потвърдят, ние ще дадем решителен отговор..."
По тази логика американците имат право на незабавни ответни действия на всяка заплаха за националната им сигурност, в близост до щатските граници, но Руската федерация трябва смирено да приема обръча от бази на НАТО по Източния фронт на пакта...
Не, това не е грешка на езика.
Официалният военен термин "Източен фланг" на НАТО е другото име на Източния фронт на Вермахта. И само
геополитически слепци и наемни анализатори
твърдят обратното и ни убеждават в миролюбивите намерения на Северноатлантическия алианс.
"Кримската заплаха" към Европа не е убедителен аргумент на атлантиците, ратуващи за западен военен пакт, който ще ни пази от "руската мечка". Защото Русия присъедини Крим през 2014-а, а НАТО предприе експанзията си на Изток десет години след падането на Берлинската стена.
Кохортата от медийни пропагандисти всяка сутрин размахва флага на "руското плашило" във водещите телевизии и налага тезата - след като призна независимостта на Донецката и Луганската народни републики, Русия гази международното право и е агресор, заплашващ и европейските си съседи.
От международно-правна гледна точка е безспорно: Русия присъедини Крим през 2014 г. и призна независимостта на Луганск и Донецк през 2022 г. в нарушение на действащото в момента международно право.
Но наистина ли международното право е в сила, след като през март 2003-та британско-американската коалиция стартира операцията "Шок и ужас" срещу Ирак? Защо САЩ и Великобритания започнаха военна операция срещу независима държава, без да има валидна резолюция на Съвета за сигурност на ООН? Тогава не беше ли погазено международното право, при това с фалшиви доказателства за наличие на химическо оръжие от режима на Саддам Хюсеин?
Тези въпроси намериха своя горчив отговор само пет години след инвазията в Ирак, когато вече бившият държавен секретар Колин Пауълс призна, че размахваната от него епруветка в СС на ООН е била пълна с погрешна разузнавателна информация от щатското и германското разузнаване.
В онези напрегнати дни в СС на ООН, когато френският външен министър Доминик дьо Вилпен разпалено спореше с Колин Пауъл, за да опази международното право и предотврати агресията срещу Ирак, наш представител в Съвета за сигурност бе Стефан Тафров.
Как реагира България?
Следвайки инструкциите от София, франкофонът Тафров се солидаризира с американската позиция, бе демонстративно дистанциран от Доминик дьо Вилпен и акламираше всяка изява на Колин Пауъл. Тези дни точно Тафров се яви в БНТ, за да ни убеждава колко лош е агресорът Русия и какъв миролюбив пакт е НАТО.
Може пък да е прав, защото атлантическите критерии повеляват, че по презумпция Русия е "ястреб" на войната, а САЩ са "гълъбът" на мира.
През XX век международното право бе умъртвено от Турция, след като вкара войски в Кипър и анексира северната част на острова, където сега се вее флагът на Севернокипърската турска република.
Република Турция е единствената страна, признала независимостта на Северен Кипър. Според международното право Република Кипър запазва суверенитета си над цялата територия, влизаща в състава до 1974 г., когато бе турската инвазия. Към това мнение се придържат всички останали държави и ООН, но това изобщо не влияе на позицията на Анкара, продължаваща да контролира анексираната от нея територия.
А по кой параграф на международното право страни членки на НАТО изпратиха свои сили в Сирия преди пет години, без да имат покана или санкция от легитимното правителство на Башар Асад?
През 2019 г. Доналд Тръмп призна анексираните 52 години по-рано Голански възвишения за израелска територия. Критиците му веднага го упрекнаха, че ако САЩ признават анексията на Голан, трябва да признаят и анексията на Крим.
Аргументите на Белия дом бяха непоклатими: Голан е честно окупиран във война, в която Израел е бил жертва на агресия. Докато Крим е окупиран от руската армия при агресия срещу съседна държава, чиято териториална цялост Москва е гарантирала с договор...
Сиреч, ако във война спечелиш чужда територия, ти законно я анексираш и тя е вече твоя. Но ако се намесиш, след въоръжен преврат в Киев и след референдум сред населението на Крим, ти си агресор.
По данни на ООН, в периода 2014-2021 г. в Луганск и Донецк са загинали около 13 000 руснаци, а ранените са двойно повече. През тези години двата региона са под постоянния артилерийски обстрел на украинските сили.
Можеше ли Русия безучастно да наблюдава драмата на своите съотечественици, много от които са и руски граждани? И трябва ли Москва стриктно да изпълнява двустранни и многостранни договори, след като Киев не спазва Минските договорености от 2015 г.?
Тези примери са само върхът на айсберга, под който са
останките на погребаното международно право
Под невидимата диригентска палка системно се налага мантрата за коренно различните ценности, изповядвани от Русия и Запада.
Апологетите на този "сблъсък на цивилизациите" внушават, че колизията между идеологическите ценности дълбае дълбока пропаст между двете империи - Руската и Евроатлантическата.
Уви, малцина са анализаторите, способни да видят очевадния факт - и Русия, и САЩ са капиталистически страни със статут на империи. След като двете водещи имперски сили са с капиталистическа система, тогава къде е идейният разлом между янките и руснаците?
Разломът е заради огромната територия и природните ресурси на Руската федерация, за която мечтаят не само в САЩ. Сред мечтателите за усвояване на нови земи на Изток са както големите босове от "Старата Европа", така и малки, но агресивни, партньори от "Новата Европа".
Украйна е само параванът, зад който се води битката между двете империи. Но всеки пожар в театъра винаги започва от кулисите, които първи изгарят.