Професионалистите уважават историята

Проф. Йордан Баев е известен специалист по съвременна дипломатическа, военна и разузнавателна история и военнополитически проблеми на сигурността. В последните четири десетилетия има над 300 научни публикации, сред тях 11 монографии и 12 документални сборника, издадени на 14 езика в над 20 държави от Европа, Азия, Северна и Южна Америка. Тази година той издаде две нови изключително интересни книги – "КГБ в България" и "Американското разузнаване и България", които вече представихме в ДУМА.
Преди седмица проф. Баев участва в Братислава в юбилейната 20-а Конференция на военните историци от страните членки на "Партньорство за мир", посети няколко паметника на Съветската армия в Словакия. У нас наскоро отново бе подета втръсналата на всички кампания да съборим Паметника на Съветската армия в София, понеже тя не ни била освободила. Скандализира хората за пореден път (като индулгенция за себе си, що ли?) не друг, а Мартин Заимов – внукът на съветския разузнавач ген. Владимир Заимов, Герой на Съветския съюз, разстрелян през 1942 г. Затова ми бе интересно да науча от проф. Баев как се отнасят към паметниците на Съветската армия в други страни в Европа.
Ето неговия разказ:

Проф. Йордан Баев

"Преди повече от 20 години, през 1999-а, в резиденцията в Бояна се проведе първата годишна Конференция на Консорциума на военните академии и институтите по изследване на сигурността във всички 46 страни от "Партньорство за мир". Там трябваше да пристигне колега от Центъра за военна история към американската армия във Вашингтон – когато бях на специализация във Вашингтон, съм бил при тях. Бяхме взели съгласувано решение да създадем работна група по военна история с участието на колеги от всички държави – от Русия до САЩ и Канада. Но тогава американският представител не дойде и поръчаха на мен, като представител на България, на Генералната асамблея на Консорциума да обявя създаването на тази работна група. Така преди две десетилетия се създаде тази работна група от военни историци, която по-късно се прекръсти на група за изследване на военните конфликти.
Сега в Братислава беше юбилейната 20-а конференция с представители на 15 държави, включително такива като Израел и САЩ извън Европа. Основната тема беше как започват войните и как свършват и проблемите за ескалацията и деескалацията на военните конфликти. Предишната конференция на нашата международна работна група бе през 2019 г. в Будапеща, догодина ще е в Полша. При нас, във Военна академия "Г.С. Раковски", беше през 2013 г.
В Братислава конференцията бе много представителна. При посещение на мемориалите от Втората световна война нашата професионална общност изрази категорично уважение и респект към битките и жертвите на Съветската армия в похода ѝ срещу фашизма. Във всичките си изказвания колегите от Словакия подчертаваха този респект, нямаше и намек да се измъкват някак от темата, напротив.
Там, в Братислава и Банска Бистрица, има монументални мемориали на Червената армия, също и в Кошице, където се проведе нашата конференция, и разбира се – мемориала за Дуклинската битка, той е на словашко-полската граница. През август 1944 г. в Словакия избухва народно въстание срещу фашисткото правителство на Йозеф Тисо, по това време Словакия, също като България, е сателит на Хитлер. Съветската армия, Първи украински фронт на маршал Конев и армиите на ген. Москаленко и Гречко, се опитват за помогнат на Словашкото народно въстание при страхотна съпротива от германците, загиват 38 000 души, убитите съветски воини са 9000. Операцията продължава от края на септември до началото на януари, но не успява да помогне на въстанието. Мемориалът е в гр. Свидник, на огромна площ, от 1954 г. е, след това през 60-те години е ремонтиран, от 1961 г. е национален паметник на културата. Той е част от Националния военен музей на Словакия, който е на подчинение към Министерството на отбраната. Целият мемориал се поддържа изключително добре, видяхме го.

Монументът в мемориала при Свидник

Фигурите в мемориала в Свидник

"Катюша" в мемориала в Свидник

Мемориалът в Кошице

Братислава, мемориалът "Славин"

Паметната стена в "Славин"

Един американец каза, че в Европа има 17 такива паметни места за тяхната армия от Втората световна война, които се поддържат по споразумение от американската армия и попита дали това е също към тях. Директорът на словашкия институт за военна история полк. Чаплович изрично подчерта, че поддържането на всички тези паметници е тяхно задължение и те са в изключително добро състояние. Там има същите скулптурни композиции като при нашия Паметник на Съветската армия.
След това отидохме в музея, в чиято експозиция се очертават ясно три акцента. Първият е, че войната започва не от 1 септември 1939 г., а от Мюнхенското споразумение на западните държави през 1938 г., което фактически договаря разделянето на Чехословакия. Това винаги съм го твърдял пред моите студенти. Вторият акцент са отделни витрини, посветени на партизанското движение и на Словашкото народно въстание, поддържано от комунистическата партия и от Москва. Това е изрично акцентирано. А имайте предвид, че в момента правителството в Словакия е от дясноцентристки партии, в него няма левица. Това го подчертавам специално, защото там отношението към паметниците е изключително.
И следващият момент – в България не е имало съветска военна интервенция, докато в Чехословакия все пак има през 1968 г. И независимо от това, там почитат битките на Съветската армия срещу фашизма и нейните жертви. Няма никакво изкривяване на историята, никой не казва "армията окупаторка". Този контрапункт е интересен за нас "предвид това, което срещаме в България".

Някои русофоби у нас са просто истерични

– Проф. Баев, излиза, че в Словакия го няма явлението да се оплюва историята заради сегашните конюнктурни нападки срещу Русия?
– Не знам дали е така, но в професионалните среди категорично го няма. Паметниците се съхраняват, много са чисти, грижливо поддържани. Същото е в Австрия, с големия паметник във Виена, в Германия, където също се поддържат тези паметници, да не говорим за Франция. Но ето и в една Словакия, която има синдрома на 1968 г., въпреки това видяхме изключително отношение към монументите.
– А у нас русофобите папагалят, че Съветската армия е окупаторка, че е агресор, понеже СССР е обявил война на България през 1944 година...
– Да, и още – че дори да се е борила срещу нацистите, след това тя налага един окупационен режим, това им е тезата. Ние, историците, сме наясно – в Североизточна България терминът е наистина военна окупация, но въпросът е как се интерпретира историята. Има две ясни обяснения на събитията. Първото е онова, което се договарят антифашистките съюзници още в Техеран през 1943 г., когато Идън пита Молотов: Е, добре, вие ще прекъснете ли отношенията с фашистка България? И Молотов е казал: Да, ние имаме такава готовност да обявим война на България. Т.е. това е част от споразуменията от Техеран. И второ – навлизането на Съветската армия в България е свързано с необходимостта да се предотврати отстъплението на група армии на Вермахта от Балканите. Те отстъпват от Гърция, но през България, затова между 12 и 14 септември има боеве и при Видин, има и съветски жертви там. Има, разбира се, и идеологически нюанс – да се подкрепи подготвяното у нас въстание, оглавено от комунистическата партия. Все се спори въстание ли е, преврат ли е, окупация ли е? През 1994 г. с проф. Илчо Димитров написахме независимо един от друг едно и също нещо: че има елементи и на въстание, и на преврат, и на окупация.
– Безсмислено е на русофобите да се обяснява историята, предполагам, че те я познават, но напълно съзнателно повтарят нелепостите си, искат да се премахне паметникът и т.н. Защо го правят? Миналото си ли искат да заличат, на нов господар ли се слагат?
– Чиста русофобия и напъни на всяка цена да бият в една посока. Някои от тях са просто истерични. А вие как си го обяснявате?
– Ами, като слагане пред новия господар, който иска всичко да е срещу Русия. Освен това много от тези хора са били добре облагодетелствани от социалистическата власт, някои са завършили в Съветския съюз и много искат да забравим кои са били до 1989 г. Повтарят как ще си запазим достойнството, ако махнем Паметника на Съветската армия. Като събориха мавзолея, вместо той да се превърне в пантеон например, много достойни станаха, няма що.
– За това да не говорим, там стана паркинг. Ние предлагахме вътре да бъде експозиция – нещо представително, като "съкровищата на България" например. Друг е въпросът, че когато през март 1990 г. казах да се извади от него Димитров и да се погребе нормално, тогава от ляво ме нападнаха.
– Като военен историк как ще определите достойнството на една държава? Ето, хората в Европа опазват паметниците и смятат това за достойно.
– Паметниците, които отразяват историческата памет, трябва да се уважават. Това е категоричното становище на всички професионалисти. Другият момент е как се интерпретира историята от различните поколения.
– Имате много изследвания за разузнаването през годините. Как оценявате поканата към американския посланик Херо Мустафа да посети не друго, а военното разузнаване на България?
– Това е обичайна практика. Бих предложил министърът на отбраната да покани и г-жа Митрофанова, защо не? Да не говорим, че съвременните функции на службата за военно разузнаване, бившата "Военна информация", са да информира. Информираността е това нещо, от което имат нужда политиците, за да вземат правилните решения. Управляващите трябва да бъдат информирани. Не виждам нищо странно в поканата към г-жа Мустафа, ние сме и съюзници в НАТО. Но тя е следвало да бъде поканена, когато дойде някой шеф на американското разузнаване. В случая ми е по-интересно кой е екипът, който я съпровожда, защото там е със сигурност официалният представител на американското разузнаване в България, няма как да е иначе. Въпросът всъщност е защо го направиха с такова публично разгласяване – дали, за да се направи малко вятър на новия началник на военното разузнаване, който е съвсем отскоро, след гафовете на предишния? А възможно е това да подсказва, че България има активно участие в нещо, което става наблизо до нас.