Интервю
Проф. Румен Драганов: Изключително интензивен ще бъде туризмът през 2023 г.
Заетостта в зимните курорти в момента е между 79 и 80%, твърди директорът на Института за анализи и оценки в туризма
/ брой: 7
Интервю на Габриела ГЕОРГИЕВА, агенция "Фокус"
- Липсата на сняг досега как се отразява на туристическия сезон у нас, г-н Драганов?
- Не много добре като цяло, но не е и някаква изненада. Ние в последните 30 години около 60% от това време снегът е падал след 14 януари. Така че свикнахме от много отдавна, мога да кажа от края на 80-те, за това, че снегът пада по-късно. И ето сега видяхме и тази година, не само за България, а и за Европа, че има някакво глобално затопляне в тази част на света.
От друга страна обаче Нова година беше абсолютно пълна - Банско, Боровец, Пампорово, Мальовица, Витоша, другите 32 туристически курорта, които са в планината, навсякъде в страна ние имахме средна заетост 85% на хотелите. Когато се види какво пишат търсачките - в Пампорово беше 98%, в Боровец - 95, в Банско - 93. Тази събота на 7-ми си тръгнаха гостите от планинските курорти. Очакваме да падне сняг в средата на седмицата, а туристите, които са там, карат ски върху изкуствения сняг, който е направен от оръдията за сняг, като в Пампорово бяха подготвени 7 писти, работят 4 лифта. Също в Боровец има 4 писти, които работят. Не работят фактически червените и черните писти. Всеки скиор знае, че те влизат в периода и са най-добре за каране през февруари. Така че това, което ние чакаме, е февруари.
- Очакваме истински сняг да падне, за да имаме повече посещаемост.
- Истински сняг, и той да натрупа и да бъде обработен. Ето сега проблемът между другото на тези, които идват по т.нар. "индустриализиран туризъм", т.е. напълно организирани пътувания с чартърни полети, това, което е техният проблем, е, че курортите работят, писти има, лифтовете работят и съответно те не могат да ползват гаранция, която им се изплаща тогава, когато туристическият курорт е затворен.
През февруари ние ще имаме затваряне на туристическите курорти тогава, когато има силни снеговалежи или има силен вятър, който люлее лифтовете, или пък машините не могат да обработят снега, който е паднал, и не могат да се карат ски. Тогава туристите по индустриализирания туризъм получават компенсации. Докато тези, другите, които пътуват свободно - дисперсният туризъм - ако искат пътуват, ако не искат не пътуват. Те не са с предварително закупени самолетни билети, предварително закупено настаняване и т.н. Те взимат решението в последния момент. Но в курортите така или иначе заетостта в момента се движи между 79 и 80%.
- Как инфлацията се отразява на туристическите услуги? Тази година зимната ни почивката по-скъпа ли ще излезе от предишни години?
- Казвам ви - места няма вече. При 98% заетост за какви пари да говорим, за какво скъпо или не скъпо? Места няма. Влизате в търсачката, те ви казват: "Останали са само 4 места от 100", които се продават в съответния туристически комплекс. Опитайте се през уикендите да намерите в балнео, спа, уелнес място - можете да намерите ако сега си направите резервация за февруари, март и по-нататък, но за този уикенд е трудно. Така че какво означава инфлацията?
Туризмът, хотелите, ако някой не знае, работят с една надценка, която е с около 140%, ресторантите с около 300%, баровете с 500%. При 500% надценка за какви 15% или 10% или колкото там инфлация да сложим, ще се отразят на потребителското търсене? И затова това голямо търсене, което ви казвам, което го видяхме по Нова година от цялата страна, видяхме го лятото също, ние ще постигнем нивата на 2019 г. още през тази година. През предходните последните месеци на годината октомври, ноември и декември ние имаме с 10% повече влезли чужденци в България отколкото 2019 година. Т.е. ние се движим много добре по отношение на пътуванията. А и с очите си виждаме натоварванията на летищата, не само на Летище София. Ето летищата във Варна и Бургас отчитат над 3.1 милиона преминали, Летище София - 6 милиона, т.е. рекордни резултати. И същото е по Европа - задръстване по летищата, затруднени пътувания, самолетите пълни. Който пътува, знае.
- А дали имаме достъп до здравни услуги по зимните ни курорти, защото си спомняме това лято, че имахме проблем с тях в летните ни курорти?
- Навсякъде имаме проблем по отношение на здравните услуги. Фактически до голяма степен са навлезли частни бизнеси. И лятото виждаме тези линейки, закупени от европейски страни, които обслужват туристи, същото го има и по зимните курорти - ако някой му се случи каквото и да било, винаги се притичват на помощ. Оплакванията на чуждестранните ни гости са, че им искат много големи суми за това, което им се е случило. Но доброто е това, че застрахователите във Великобритания, Германия, в другите европейски страни, поемат документите за настъпила щета тук, но задават все пак въпроса: защо се плащат такива големи суми.
Иначе като цяло мога да кажа, че държавните организирани медицински пунктове са зле. Само вижте в Банско за каква мъничка сградичка със стаички става въпрос за този многохиляден туристически курорт. Там, ако някой пострада, трябва да бъде каран в болницата в Разлог или в Благоевград, или в София. Така че организацията не е окей, и там има една голяма дупка по отношение на това да изпълним задълженията си като страна-член на ЕС, тъй като ние имаме международни конвенции за здравна помощ и сме длъжни да осигуряваме здравна помощ в случай на бедствие, или за това, което се случва на туристите и в планините, и по морето, когато има инциденти.
- Тази ситуация е малко антиреклама за България. Това няма ли да доведе до намаляване на външните ни туристи?
- Те не го разбират, защото на тях колкото и пари да им поискаш, зашеметени, те ги плащат. Но повече мърморят застрахователите и техните агенти тук, които са задавали въпросът защо е така. Но няма някаква реакция отрицателна, тъй като всеки получава услугата, която има, която му е необходима, пък застрахователите да се оправят.
- А кои бяха най-предпочитаните дестинации извън България за българина през изминалата година?
- Номер 1 са страните от Европейския съюз. Ако погледнем като обеми и самолетите, и автобусите, и това, което извозва най-много пътници, това са страните от ЕС, там са над 56% от всякакви пътувания. След това са страните, които са около нас - най-вече Турция. Като интензивност, като предпочитани туристически дестинации, най-много се ходи в Турция било за шопинг, защото там лекарствата са 3 пъти по-евтини и ред други неща, а виждаме и поради курса на турската лира. Било съседни страни, като Македония, Сърбия, Гърция, но тя не е толкова шопинг дестинация.
- По-скоро е страна за почивка.
- Но за сметка на това българите си я харесват, особено тези, които са от южната част и им е на 15-20 минути път, пък и на други, които имат да пътуват по час-два, Гърция е една такава предпочитана дестинация. Остават т.нар. дестинации, които са с организирани пътувания. Те като процент са малко от общия брой пътуващи българи в чужбина, които през 2019 година надхвърлиха 7 милиона пътувания, около 4-5% са тези, които са с организирани пътувания от туроператори и други по екзотични дестинации.
- Каква е вашата прогноза за туризма през 2023 година?
- Изключително интензивен ще бъде туризмът. Ние тук, в България, в края на седмицата, в края на всяка седмица сега през зимата ще имаме около 150-190 хиляди пътувания вътре в страната, и през лятото те ще надхвърлят 300 000 във върха на сезона, визирам 25 юли някъде до към 5-7 август. Хората свикнаха да пътуват, много от тях по време на пандемията си направиха втори дом - бащини къщи, наследствени имоти, други, закупиха имоти и по Черноморието и по планините. Изключително добър, качествен и евтин туристически продукт, когато става въпрос за къщи за гости, семейни хотели, балнео, спа и уелнес. Пак казвам, проблемът е, че места няма.
/със съкращения/
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.