Интервю
Проф. д-р Жени Стайкова: Трябва да се плаща не за дейности, а за резултата от лечението
Крайно време е да се "обърне пирамидата" на разпределение на публичния финансов ресурс в полза на профилактиката на болестите и промоцията на здравето, казва медикът
/ брой: 133
Интервю на Аида Паникян
Въпреки дългогодишния й управленски опит, преподавателска и научна дейност, единственият кандидат за управител на НЗОК, не бе избран за управител на НЗОК - проф. Жени Стайкова, дмн. Над половината от присъстващите в пленарна зала депутати (147) гласуваха "въздържал се", което в конкретния случай очевидно означаваше, че признават качествата на проф. Стайкова, но партийната им обвързаност не им позволява да я подкрепят. Никой от мнозинството не се изказа от парламентарната трибуна! Мнозинството отхвърли предложението на БСП обсъжданията да се излъчват по националните обществени медии! Часове преди извънредното заседание от ГЕРБ внесоха проект за промени в Закона за здравното осигуряване, с който затвърждават сегашния си контрол на НЗОК. Така дребните им манипулации извадиха наяве задкулисното им лице.
- Проф. Стайкова, има ли логика в бюджета на НЗОК за 2023 г., след като непрекъснато растат парите за лекарства и за болници?
- За съжаление все още разпределението на обществения финансов ресурс не е както би трябвало да бъде. Разходите за болнична помощ са 48% от общите на НЗОК срещу 30% средно на тези разходи в Европа, а тези за лекарствени продукти - 27% срещу 15-18% в Европа. Средствата за извънболнична помощ са 13,5% у нас, а в Европа - 26-28%. Това е парадокс, при положение, че в България сме водещи по заболяемост, инвалидизация и смъртност от хронични незаразни болести (инсулти, инфаркти, диабет, онкологични, ХОББ и др.). Крайно време е да се "обърне пирамидата" на разпределение на публичния финансов ресурс в полза на профилактиката на болестите и промоцията на здравето. По този начин ще се намали чувствително разпространението на тези болести и ще се икономисат средства от скъпото болнично лечение.
- Какво предлагате Вие?
- Конкретни стъпки в тази насока са премахването на ДДС върху лекарствените продукти, както е в повечето европейски страни, по-прецизното и реално остойностяване на клиничните пътеки (плащане не за медицински дейности, а за резултата от лечението), централизиран търг в НЗОК за лекарствата за онкоболни и др. Разбира се, основният фактор за ефективно разходване на публичния ресурс е контролът и прозрачността - проследяване при всяка процедура и решения, които се взимат от Надзорния съвет на НЗОК.
Много са важни анализът и опита на съответните специалисти за обработка на огромния обем от информацията в НЗОК за вземане на правилните решения. За целта трябва да се създаде аналитично звено.
Контролът в управлението на финансовите средства, както и възможността на здравноосигурените, в това число и пациентите, да имат достъп ще се улесни и прецизира чрез финализиране на електронната информационна система.
- Всеки говори за профилактика и превенция на болестите, но за юли и август Надзорният съвет на НЗОК реши лекарите от извънболничната помощ (ОПЛ и специалисти) да назначават 1/3 от определените им през първо тримесечие на 2023 г. изследвания (МДД), а и парите за профилактика в МЗ са намалени с 88 млн.лв. Логично ли е?
- В случая, специално за тази година, когато още нямаме бюджет за 2023 г., е прието решение, което е предизвикано от настоящата ситуация. Добре е, че все пак в новия бюджет на НЗОК парите за извънболнична помощ са с 24% повече от тези за миналата година.
- Как, според Вас, може да се излезе от този омагьосан кръг?
- Здравето е най-ценната категория в живота ни! То няма цена, т.е. трябва да има консенсус между всички - както партньорите при договарянето - Надзорния съвет на НЗОК, МЗ, съсловни, браншови и пациентски организации, Министерството на финансите, така и партиите, респективно народните представители.
Необходимо е да се увеличат средствата за профилактика, да се намалят разходите за лекарства чрез различни методи:
- Генерично изписване (от лекари) и отпускане от фармацевти най-евтин лекарствен продукт или генерично заместване (лекарят изписва с търговско название, а фармацевтите отпускат най-евтино). В Германия се прилага такъв подход от здравния фонд - стимулират се фармацевти при реализирана икономия за лекарства.
- Профилактика и ранно откриване на онкологични заболявания.
- Създаване на фонд за редки заболявания и за тежки стадии на онкологични заболявания. МЗ има добър опит чрез търгове да намали разходите и да контролира болничните аптеки за отпускане на лекарствени продукти (за ХИВ).
- Демографската картина у нас е доста тежка, а мнозина дори не знаят какво означава гериатрия, гериатрите се броят на пръсти. Какво е необходимо да се направи в тази посока?
- Така е за съжаление. Затова в Националния план за възстановяване и устойчивост е отредено място за "остаряването в добро здраве". МЗ подготвя Стратегия за гериатрия и гериатрична грижа с участието на водещи експерти в тази област. За съжаление специалността "Гериатрия" вече не съществува, да не говорим за съвременно уредени домове за стари хора (държавни) с грижа за тях.
Чрез тази Стратегия и Планът за действие към нея се планират европейски финансови средства. Надявам се тя да бъде одобрена и осъществена.
- По време на изслушването Ви в парламентарната Комисия по здравеопазване заявихте, че е необходимо удвояване на средствата за извънболнична помощ. Как ще стане това? От къде ще дойдат тези пари?
- Това е възможно да се случи при обсъждането на новия бюджет. Изисква се консенсус между всички договарящи се страни и разбира се промяна на структурата на здравеопазване в България. Тъй като настоящият министър на здравеопазването - проф. д-р Хинков и заместник-министърът доц. Михаил Околийски идват от най-големия научен институт по обществено здраве (НЦОЗА), като доц. Околийски беше и представител на България в Световната здравна организация, те са професионалисти по обществено здраве със задълбочени знания и опит в това направление, както в национален, така и в международен план. Освен това от първите им изявления разбираме готовността им за преимуществото на профилактика на болестите и промоция на здравето в здравеопазването. Този процес ще бъде бавен и продължителен, защото само заделянето на повече средства не означава автоматично подобряване на здравния статус на хората.
- От 2006 г. се говори за диагностично-свързаните групи, но нищо не е сторено. Време ли е да се мине към ДСГ и как да стане това? Преминаването към ДСГ стрес ли е за здравната система?
- Мисля, че това ще бъде голям трус в здравнана система. Клиничните пътеки "действат" повече от 20 години. Наистина има остра необходимост от прецизирането им за по-точно и реално остойностяване, по-обновена методика на заплащане - не за медицинска дейност, а за постигнат резултат. Отдавна се говори за ДСГ, но за да бъдат въведени, трябва да се направи задълбочен анализ, включително модел за очакваните резултати (за по-реално остойностяване и финансова рационалност) и едва тогава евентуално да се наложат.
Също така трябва да се доверим на подобни европейски практики.
- През последните 2-3 години почти не се говори за трансплантации. Здравият министър спомена, че пак ще се създава ИАТ, която неясно защо мина към одита. Административното разтакаване на това звено решава ли проблема с трансплантациите?
- За съжаление броят на трансплантациите в България е минимален в сравнение с тези в Европа. Независимо че имаме много добри лекари специалисти в тази област, пречи тромавият административен модел, който неминуемо трябва да се промени. Отново можем да ползваме опита на европейските партньори в това направление.
Важното е да се започне!