От Голямата гора
Прасчо си отива
/ брой: 75
Добре ли си се настанил, Пух? Искам да ти разкажа...
Напоследък срещам все повече животни от гората, които прочели в горския вестник, че Прасчо си отива.
Не, не бързай за се натъжаваш. Не си отива твоя незаменим приятел и истински добър Прасчо. За него знам, че ще се натъжиш. Знам за вашата обич. А и всички наоколо си спомнят знаменития ви разговор: "Пуx? - Да, Прасчо. - Нищо, просто искам да съм сигурен, че те има, Пух!"
Отива си онзи другият Прасчо, който, докато ти спеше ли, спеше, направи куп поразии заедно с Тигъра. Който все още казва кой може и кой не може да яде мед. Който само го наричат "Прасчо", но той не е никакъв Прасчо, а си е един Муслон. А Муслонът е по-ужасен дори от Ужасона. И с никакъв капан не можеш да го хванеш.
Та, той си отива. Не, не си отива от живота, а от гората. И не, че си отива (за радост на всички в Голямата гора) наистина, ами само така разправял. Нещо се е случило и той се хвали наляво и надясно, че повече няма да има нищо общо с нас и с нашата гора. Отказвал се от фирмите и медиите си (първо от цигарената фабрика, после от химическия завод, после от телевизията...). Е, от строителните фирми и търговските вериги още не е. Какво се е случило ли? Не знам със сигурност. Мога да предполагам.
Единият вариант е да се е досетил сам, че от неговите свинщини стана нетърпимо, някой ден всички могат да го подгонят с камъни, и да е решил вече да е добър. Ама това е невероятно и затова не го вярвам.
Друг вариант е да се е подплашил от горската прокуратура, да бърза да продаде всичко и с натрупаните парички да отиде да положи разплутите си мазнини на плажа до някоя африканска гора. Заедно със свинята-майка. Това още по не го вярвам - нали той казва на горската прокуратура какво да прави.
Сещам се за трети вариант - скарали са се с Тигъра, не могат да разделят меда, който крадат, и мутренският звяр е подплашил Муслона да се пръждосва надалеч. Това може и да се случи и ще се случи някога, ама не вярвам да е сега. Прекалено алчни са и двамата, за да си позволят подобни разпри.
Някои животни ми прошепнаха и за още един вариант - от европейската гора рекли на Тигъра, че ако не се отърве от Прасчо (Муслона, де), ще го подгонят и него. Това пък съвсем не е за вярване - не им пука в европейската гора какви свинщини стават при нас. Нищо, че са ни приятели.
Тогава? Ако пак ме питаш - всичко е кьорфишек. Муслонът "Прасчо" никак няма да си ходи. Всичко е от страх и мързел. Хем да не го закачат и обвиняват, хем ще сложи някой друг да му управлява поразиите и да му носи откраднатия мед. Сигурен съм, че Тигъра знае кое как е и ще си мълчи - нали вече ти разказах как и той се опитва да ни играе театъра, че е най-добрата земна твар...
Защо ли ти разказвам всичко това? Защото много ми се иска Муслона наистина да си отиде. Всички заедно да го изгоним. И тогава да се завърне нашият, истинският Прасчо. Защото вашето приятелство е безценно. И как да забравя онези думи: "Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб".
Хайде сега заспивай и дали ще го дочакаме - следващия път.
С уважение, благодарност и извинение към Алън Милн и неговите прекрасни герои.