Питие с чорбаджия
/ брой: 117
Разходите на работодателите за един отработен час труд от наетите от тях служители растат с малко над 10% през първото тримесечие на 2020-а в сравнение със същия период на миналата година, отчете НСИ. Вместо за радост в кризата, тези данни дават повод за сериозни размисли за цената на труда у нас. Защото, ако сме сочени за пример в ЕС по темпове на нарастване на този показател, това е само половината от истината.
Другата, по-съществената, половина е, че като абсолютна стойност парите за труд в България са най-ниските в ЕС - едва 6 евро на час. Дори в съседна Румъния те са 7,7 евро. В Дания, "отличника" в класацията, заплащането е почти 45 евро на час, а средно за всички членки на съюза показателят е 27,7 евро на час. Иначе казано - заплащането в ЕС е средно 4 пъти по-високо от нашенското!
Простата аритметика показва, че при 610 лв. минимална заплата у нас ръст от 10% на разходите за труд (в които огромното перо са разходите на бизнеса за заплати), означава към 60 лв. на година. Да се чуди човек какво по-напред да направи с тези пари - да се храни и облича, да плаща сметки или да отиде на почивка. А най-добре - да пие по една ракия за здравето на чорбаджията си, който все се чуди как да му ореже надницата.
Ако искаме да догоним средноевропейските доходи, трябват много повече от тези 10%. Любимото "оправдание" на бизнеса е връзката между производителността на труда и заплатите. Но експертите са категорични - такава връзка у нас отдавна няма. Заплатата не зависи от това колко е производителен един работещ или какъв е неговият принос за подобряване на предприятието. Нашите работодатели дават най-малко пари за труд, но в същото време получават производителност на труда, която е по-близка до средноевропейската, отколкото разходите им за заплати.
А иначе, да ги ожали човек горките богаташи, които се опитват да ни заблудят колко много мислят за тези, които им работят. И слепият вижда, че всяко увеличение, за което националната статистика окудкудяква орталъка, си е чисто намаление. Достатъчно е всеки да погледне в джоба си.