Първи май
/ брой: 84
Какво е за вас Първи май - празник или протест?
ДИМИТЪР МАНОЛОВ, президент на КТ "Подкрепа":
На Първи май се подсещаме за такива неща - че приемаме като даденост, като "природни явления" това, че работният ден е 8-часов, че работната седмица е петдневна, че детският труд е забранен, че хората получават пенсии и болнични, помощи за отглеждане на деца и т.н. Но хубаво е да помним, че това са неща, които хората преди нас, а в някакъв смисъл и ние, са постигнали с тежки борби. И за да можем да се радваме на тези придобивки, трябва да внимаваме и да се борим за тях и в бъдеще.
Най-голямото предизвикателство пред труда днес е пандемията, тя ни е най-големият проблем. Харесва ми това, че в тази борба сме заедно - особено взаимодействието, което имаме с работодателските организации, с които иначе сме като куче и котка, но в този случай работим в прилично сътрудничество. Искам да кажа не само на членовете на "Подкрепа", но и на всички хора, че предприятията, в които има синдикати, са в пъти по-добре от тези, в които няма. Синдикатите не съм аз и моите колеги на "Гарибалди", а тези хора в предприятието, които са се сдружили. Хубаво е да си помогнем сами, за да ни помогнат и други хора.
Искам да поздравя вестник ДУМА и левия печат, да им пожелая кураж и здрави нерви, защото и това, с което те се занимават, не е никак лесна работа. Но в този живот всеки изпълнява ролята си.
ЧАВДАР ХРИСТОВ, вицепрезидент на КНСБ:
Първи май, Денят на труда, е значима, историческа в цивилизационен план дата. По традиция в цял свят се отбелязват историческите борби на хората за трудови права. На 1 май 1886 г. в Чикаго се провеждат първите демонстрации на работници с искане да се установи 8-часов работен ден. По-късно, на 4 май, при протестите се хвърля бомба, още не е ясно дали е било провокация или не, но загиват хора, докато протестират и се борят за правата си. Тази борба не е спряла и до днес. Години по-късно, в началото на ХХ век, 1 май започва да се чества навсякъде по света като Ден на труда и спазването на трудовите права. Така ще е и тази година, навсякъде по света денят на труда ще бъде отбелязан. По различен начин. Някъде бурно - с битки и сблъсъци с полицията, другаде по-тихо, но хората и синдикатите ще го отбележат.
У нас по традиция, наложила се в последните 20-ина години, Първи май се свързва най-вече с организирани масови прояви от БСП, червени знамена...
Заслушайте се в словата на говорещите на тези прояви и си запишете колко пъти в тях се вплитат Чикаго, жертвите в борбата за трудови права, връзката им с днешните проблеми на труда в България! Например с борбата за преустановяване на противоречащия на международни актове режим на сумирано изчисляване на работното време! Или за въвеждане на право на стачка, съответстващо на чл. 50 от Конституцията, чрез нов и отговарящ на съвременната ситуация закон за стачката... Нищо няма да чуете за криминализиране на деянията, насочени срещу правото на сдружаване, за неговото гарантиране чрез мерки в закона, за развитието на колективното трудово договаряне, за насърчаване на социалния диалог... Спирам дотук. Нека Първи май го отбелязва всяка партия, но да го ориентира към правата на хората, и най-вече към трудовите и социалните права, а не да го превръща в свой партийно-пропаганден празник.
Първи май е официален празник на КНСБ - празник на труда и синдикалната солидарност! Всяка година го отбелязваме по подходящ начин. Но нашата работа всекидневно е свързана с това, което предизвиква 1 май - защита на трудови и социални права и борба за нови. В сложна, тежка противоречива, кризисна ситуация отстояваме авторитета си на организация последователна, ориентирана системно в защита на трудовите, социалните и гражданските права на работниците и служителите.
Честит Първи май, трудови хора в България!