На фокус
Опасното лице на мрежата
България е сред държавите с най-много кибертормоз сред младите
/ брой: 65
Дете и компютър - неизбежната връзка... Тази необяснена и необяснима любов се заражда често още преди малчуганите да проговорят и да проходят самостоятелно. Виждали сте как родители пъхат в бебешките им ръчички смартфоните си и им пускат клипчета, като си осигуряват малко лично време и спокойствие. Истината е, че рисковете зад екрана на монитора, особено за непълнолетните, става все по-реален. И все по-опасен. Интернет отваря врата към един жив, вълнуващ свят на безкрайни възможности да изследваме, общуваме и да се самоусъвършенстваме.
Но мрежата крие и опасни капани за непредпазливите. Често тийнейджърка е принудена да
следва инструкциите на извратен хакер
под заплахата, че в мрежата ще бъдат разкрити нейни интимни и човешки тайни, които по непредпазливост е споделила онлайн с близки приятели. Като срамежливата Тейлър - героинята на филма "Виртуален тормоз", която иска да се отърве от родителския надзор. По случай 17-я й рожден ден майка й решава да й подари компютър – грешка, за която цял живот ще съжалява. Убедена, че с компютъра ще бъде напълно независима, Тейлър започва да си контактува с непознати в чатове за запознанства. Много скоро попада на неподходящия човек, което изцяло променя представата й за хората от интернет и който я поддтиква към самоубийство...
Децата са уязвими към измами – пращане на пари, както и голи снимки. Обикновено възрастните извършители намират малчуганите в социалните мрежи и игрите и ги извеждат и ги пренасят в по-сигурно за тях място – вайбър, който е криптиран. Там комуникацията е трудна за проследяване и децата сами трябва да събират доказателство за тормоза.
Най-често
онлайн насилниците се представят за деца
Започват лежерен разговор - как си, как мина денят... Не след дълго се стига до разговор за секс – другата страна праща гола снимка, която е много вероятно да не е негова и съответно моли и той да получи снимка с лека дреха, после по бельо, без бельо. И децата откликват непредубедено. Тази им склонност се използва от педофилите и трафикантите, които също ползват социални мрежи.
Тормозът започва, когато отсрещният започне да изнудва детето, че ако не прави секс пред камера или не прати още голи снимки, ще разпространи изпратените досега неща в интернет или сред приятелите му. Случва се и изнудване за пари.
100% ръст на сигналите за онлайн престъпления срещу деца, отчетоха от Националния център за безопасен интернет за 2023 г. В 95% от случаите става дума за опити за онлайн сексуална експлоатация на непълнолетни. Данните показват, че това е най-високият брой сигнали, обработени от началото на съществуването на Центъра в рамките на 1 година.
Близо 47 000 са подадените сигнали
Ръстът от предходната година е двоен, като тогава установените случаи са били малко над 23 000.
Един от всеки 8 юноши признава, че е упражнявал кибертормоз над други хора, което представлява увеличение с 3% спрямо 2018 г., се казва в доклада.
64% от българите, са посочили, че се чувстват неосведомени по въпросите на киберсигурността, сочи пък проучването на агенция "Тренд". 21% от хората посочват, че използват интернет почти през целия ден, 40% - по няколко пъти на ден, 14% влизат в интернет пространството веднъж дневно, а само 14 процента са изцяло офлайн.
53% от хората биха отделили време и усилия, за да подобрят осведомеността си по темата. 48% пък смятат, че родителите носят в най-голяма степен отговорност за сигурността на децата си в киберпространството.
България е сред държавите с най-много кибертормоз сред младите.
Всеки шести ученик е ставал жертва
на кибертормоз, се казва в последния доклад на Световната здравна организация (СЗО) за здравното поведение на децата в училищна възраст.
Около 15% от учениците вече са се сблъсквали с кибертормоз. От отчетените 12% в доклада през 2018 г. делът на жертвите сред момчетата е нараснал до 15%, а сред момичетата – от 13% на 16 процента. Един на всеки осем ученици на възраст между 11 и 15 години заявява, че вече е тормозил някого в дигиталното пространство.
Докладът се фокусира върху моделите на тормоз и насилие сред децата и младите хора. В него са анализирани данни на над 279 000 млади хора. За целите на проучването на здравното поведение при деца в училищна възраст, на всеки четири години се изследват деца на възраст между 11 и 15 години.
Според доклада броят на случаите на тормоз в училищата е останал относително стабилен. Около 11% от учениците са заявили, че са били тормозени в училище, а 6%, че са тормозили някого в училище. Това поведение е по-често срещано сред момчетата - 8%, отколкото сред момичетата - 6%.
Що е виртуална заплаха?
Кибертероризмът е сложно модерно явление, което засяга всички развити държави с достъп до компютри и интернет. Той буквално означава виртуална атака, която има за цел внушаване на тревога и страх, посредством компютърни мрежи, свързани с интернет. Интернет атаките са директна заплаха за сигурността на гражданите и функционирането на държавата, икономиката, обществото, науката и образованието. Те могат да бъдат извършени от разстояние, с прости механизми и минимални икономически ресурси. Те нямат национални, културни или юридически граници и могат да причинят значителни материални и дори човешки загуби. Атаките са изключително опасни, трудно контролируеми, тъй като се организират от професионалисти с напреднала техника. Тези хакерски групи са високо мотивирани и освен с цел печалба, участват в такива атаки за собствено удоволствие или в знак на личен протест.
Кибертормоз се дефинира като използване на информация и комуникационни технологии с цел продължително и враждебно поведение от страна на човек или група хора, които имат за цел да наранят жертвата. Тормозът може да се осъществи по интернет, през игра или мобилен телефон.
Как да научим децата на предпазливост
Децата трябва да бъдат внимателни към заплахи, подигравки и пряк вербален тормоз, докато използват социални приложения. Те трябва да се пазят от неверен и негативен образ за тях в социални мрежи, от получаване на текстове, снимки и клипове с обидно и нецензурно съдържание, включително за тях самите ,от получаване на подозрителни прикачени файлове, потенциално съдържащи вирус, заради който да изгубят данни и контрол върху използваното устройство. Не са изключени случаите от възможна е кражба на личен акаунт или създаване на фалшиви профили, ако някой успее да открадне тяхната самоличност.
Родителска трябва следят настройките за защита на личните данни в профилите в социалните мрежи и приложенията, които детето използва. Изключително важно е поддържането на открит диалог с малчуганите за техните преживявания онлайн. Те трябва да получат подкрепа, че не бива да чувстват вина, ако станат обект на кибертормоз, а трябва да споделят за проблема и да потърсят помощ за изход от създалата се ситуация.