Няколко думи
Няма такова дежа вю
/ брой: 132
Моисей е водил 40 години евреите из пустинята, за да забравят египетското робство, а на българите им трябваха само 20, за да си припомнят номерата на дядо Цар.
Проектоправителството на Слави Трифонов и "Има такъв народ" фактически пунтира това на НДСВ от 2001 г. В по-голямата си част сравнително млади непознати или слабопознати лица, залагане на юпи-ефекта - учил на Запад, знае езици, има дипломи, сега ще ни оправи, популистка програма, все едно писана на коляно. Името на Николай Василев за премиер само засилва това сравнение.
Но изглежда в България дори на популистите мечтанията се свиват. Ако Симеон Втори предложи програма, посредством която "не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви", то при Трифонов няма и помен от такива шегички.
Като изключим медийните дъвки - детски градини, детска болница, не че не са нужни, но станаха притча во язицех, сред приоритетите на проектокабинета няма нищо за доходите, пенсиите, майчинските, демографската политика. Има банални магистрали, предъвкани вертолети, внезапна продажба на държавна банка, партийни субсидии, Шенген, астронавти и друга такава плява, която не пълни нито портмонетата, нито чиниите, нито с деца детските градини.
Стига ви толкова. Така става, когато, както каза на Бузлуджа проф. Петър Емил-Митев, избирателят подпише празен политически чек. На тоя фон дори Бойко Борисов в един момент ще започне да изглежда разумен, а това е най-голямото притеснение - че Трифонов ще изпълни пророкуванията, че е патерица на ГЕРБ, но по заобиколен перфиден начин, като предложи такова управление и програма, като ги реализира по такъв начин, че народът да изреве на умряло: "Бойко, върни се! С тебе зле, без тебе още по-зле!"
Странно е сега някой да се прави на изненадан. Оправдание няма. Ако преди 20 години Симеон кацна сред нас като Мери Попинз с чадъра си, то сега картината е друга. Трифонов и Ко, който иска, а те са много, ги гледа всяка вечер, попива ги и е много странно някой да се прави на шокиран. Шоуто на Слави може да предложи на публиката само Шоуто на Слави. Той това може и това прави.
Трифонов получи тази подкрепа не заради цвета на очите си, а защото един плаващ електорат от около половин милион българи, които не харесват ГЕРБ, но не харесват и другите традиционни партии, се насочиха към него и го избраха като инструмент за премахването на Борисов. Той се справи с това, макар и не без клизма.
Обаче решението в условията на парламент със слаба легитимност, поради ниската избирателна активност, да играе самостоятелно, да не преговаря с други партии, да вземе всичко "тук и сега" е грешка. Тя ще го изправи постепенно срещу останалите политически играчи, още повече когато ясно се очертаят двата властови центъра - Министерски съвет и студиото на телевизия "7/8".
В цялата история, която се повтаря в случая като фарс, най-доброто е, че другият продукт на управлението на Сакскобургготски - бодигардът му Бойко Борисов, губи властта и дано да е завинаги.