Нова бедност
/ брой: 176
Последната информация на Евростат, че България е на първо място сред държавите членки на Европейския съюз по дял на хората, които не могат да поддържат дома си адекватно топъл - 22,5 на сто, едва ли вече учудва някого (стр. 4). Така е от години.
В същото време у нас приключи общественото обсъждане на промените в Закона за енергетиката. Освен всичко друго, те регламентират какво ще означава енергийна бедност. Времето лети, но не трябва да се забравя, че още в предишния парламент БСП постоянно поставяше този въпрос.
Идеята в проектозакона е от доходите да се вадят разходите за енергия - ток и отопление. Ако получената разлика е по-ниска от линията на бедност, ще се приема, че домакинството е енергийно бедно.
Проблемите с енергийната бедност са нерешени от десетилетия. Правителства наливаха всяка година 80-120 млн. лв. за енергийни помощи за 250-300 000 семейства под формата на некачествени въглища и мокри дърва. Средствата потъваха като вода в пясъка.
Друг момент в законовите промени е либерализацията на пазара на ток. Първо тя ще се случи за бизнеса, а от 2026 г. - и за битовите потребители. Това ще оскъпи тока за домакинствата, въпреки уверенията на сегашната власт. Показват го и новите баланси в енергетиката. У нас скъпата електроенергия, произведена от фотоволтаици, вече е повече от евтината продукция на АЕЦ "Козлодуй". Затова може да очакваме нова вълна от енергийно бедни.