Ние пак сме тук!

В държава, в която повече от половината население живее с 64 процента от нужните за нормално съществуване средства, е трудно да възприемеш и да преживяваш 1 май като истински празник. Как да залъжеш човек с над 20-годишен трудов стаж, който дори и пред себе си не признава, че се моли детето му да избяга в чужбина, за да му помага да си плаща парното, че днес е неговият празник?!
Как ли? Ами най-напред му поискай прошка! И се огледай какво можеш да направиш ти, за да се появи поне малко светлина в отчаяния му поглед. Питай, искай, показвай неправдата, настоявай за промяна! Не се съгласявай с примирение недоучили мутрафони по анцуг да се правят на работодатели и да мачкат и унижават живи хора! Имай претенции към властници и управници! Не позволявай нито една тяхна лъжа да остане неразобличена! Юркай ги, натискай ги ката ден да бачкат, по дяволите, а не да дефилират с нови костюмчета и скъпи аксесоари от телевизор в телевизор...
И всъщност това би трябвало да работим ние, журналистите. Така би трябвало да разбираме дълга си. Затова 25 години вече за нас, думаджиите, Първи май е и единствено възможният празник на лявото слово. Онова истински извиращо от сърцето слово, което сме попивали от Учителя Стефан Продев. Съзнаваме, че няма как да постигнем неговата неистова отдаденост на истината, каузата и справедливостта, но сме богати и щастливи, защото знаем чий път следваме.
Сигурно нашият труд е несъизмерим с труда на хлебаря, с мъките на строителя, с жертвоготовността на учителя. Но, мили хора, ние това можем - да питаме какво става и да пишем защо става. Заради справедливостта.
Честит празник!