"Не ни трябва Малка България"

Изглежда протестите на украинските българи от Одеска област, в съчетание с политическия натиск от София оказаха своето въздействие върху  правителството в Киев, защото в последната редакция на плана за административно-териториално устройство на областта е запазен Болградски район. Това стана ясно в средата на юни, след като бе публикувана последната засега редакция на документа. Според него в Одеска област вместо досегашните 26, ще се появят седем нови големи района. Сред тях е и район с център Болград, който ще включва досегашните Болградски, Арцизски и Тарутински райони. Това образувание в основни линии обхваща голяма част, но не цялата, от българското население на Одеска област. Например немалко българи живеят и в съседния им Саратски район. На 1 юли ресорната комисия на украинската Рада препоръча на народните представители да утвърдят този план за административна реформа.

Така българската общност в Украйна изглежда е на път да постигне желаното, а именно центърът Болград на българщината в Бесарабия да бъде център на район, който обхваща по-голямата част от компактно живеещите в Одеска област българи. Това се разглежда от сънародниците ни в Украйна като гаранция, че те ще запазят самобитността си, ще могат по-успешно и уверено да отстояват правата си в образователната и културната сфера, а също и да излъчват свои представители в местните и националните изборни органи, които да защитават 

интересите на украинските българи

Борбата им обаче не изглежда да е приключила, защото плановете на централната власт сега пък срещнаха съпротивата на други групи в Одеска област. Пак на 1 юли Одеският областен съвет изрази недоволство от така предлаганото териториално устройство и предложи на правителството и Радата броят на районите да бъде увеличен до 9-10. Показателно е, че няколко дена преди това в Одеска област беше проведена протестна акция с антибългарски лозунги. 

На 15 юни противници на създаването на голям "български" район в Южна Бесарабия блокираха за кратко шосето между град Рени и областния център, в района на селището Сарата, съобщи тогава регионалното издание "Думская. нет". От репортажа става ясно, че протестиращите искали не Болград, а Арциз да стане районен център. Те са носили плакати: "На Украйна не й трябва Малка България", "Болград е далече - Арциз близко", "Не на присъединяването към Болград", "В Бесарабия не живеят само българи". По думите им големият Болградски район се създавал под натиска на София, за да се задоволят амбициите на местния депутат, председател на Асоциацията на българите в Украйна Антон Кисе. 

Друго издание "Украина. ру" твърди, че зад акцията стои доскорошният ръководител на Арцизски район Сергей Парпулански, както и действащи членове на администрацията и местния парламент в Арциз. Те били недоволни, че с промените ще стане преразпределяне на властта, респективно и паричните потоци в региона и така ще загубят досегашните си лостове за влияние. Протестиращите пък били основно хора от администрацията на Арцизски район, докарани с два-три автобуса. 

Самият Парпулански, който също е българин по народност, твърди пред местните медии , че на него, "както и на много българи" не им е нужен "български" уголемен район, защото от това обикновените хора нямало да заживеят по-добре. Подобно мнение изразиха и някои кметове на села с българско население, като например кметовете на селата Огородное Николай Богоев и Криничное Степан Великов, които казаха в края на май пред БНР, че те, както и други, не виждат никакъв проблем в административната реформа, която 

целеше да раздроби Болградски район

Пред ДУМА представители на българската общност коментираха, че при създалата се ситуация, най-добрият възможен вариант за излизане от ситуацията, за да не се стига до нарастване на противопоставянето между местните българи, е при запазването на отделен уголемен Болградски район, да се запази и Арцизски район. В крайна сметка обаче всичко ще се реши, когато планът за административно-териториалното устройство на Одеска област влезе за гласуване в Радата.  

Тези регионални баталии за пореден път показват, че българите си остават българи, независимо в коя държава живеят и въпросът "кой да води бащина дружина" ни пречи по еднакъв начин и от двете страни на Дунава. Важното е обаче недоволството, което поражда в различни части на местните елити, спуснатата от Киев административна реформа, да не доведе до връщане на нещата в първоначалната им точка. 

Крайно негативно впечатление правят опитите да се омаскари българската кауза за съхраняването на Болградски район като й се приписват едва ли не сепаратистки намерения, с неизбежното замесване на Русия, при това както в Украйна, така и в България. Например в одеските медии се пише, че действията в Бесарабия насочени против украинската реформа за децентрализация "твърде много радват една империя". Очевидно е за коя страна се намеква. В България пък, членът на Атлантическият съвет о. р. капитан I ранг Васил Данов в унисон с тези медии заяви, че декларацията на Народното събрание от 20 май, в защита на българската общност, и действията поне на част от сънародниците ни в Украйна, начело с Антон Кисе, са "удобна топка за имперска Русия". Интересно е, че най-категорични противници на декларацията на парламента, която подразни и украинските власти, бяха стожерите на евроатлантизма от ДПС, според които документът можел "да отвори много важни въпроси в геополитически план, в междусъседските отношения и във вътрешен план". БСП тогава също се въздържа при гласуването, макар по причина, че кабинетът прехвърлял топката на парламента. 

Днешните геополитически реалности са такива, че ако искаш да навредиш на някое дело, е най-сигурно да го обявиш за 

продукт на козните на Москва

Особено пък в Украйна, където вече пета година политическите противници се клеймят едни други като руски агенти. 

Естествено е Украйна, след 2014 г., да проявява особен интерес към онези региони на страната, където украинският етнос не е доминиращ. Южната част на Одеска област е такъв регион. И макар украинският външен министър Дмитро Кулеба да твърди на 20 май пред българския си колега Екатерина Захариева, че разделянето на Болградски район е административен, а не политически въпрос, това е точно политически въпрос. Той не може да бъде друг в такава сложна като Украйна страна. Но украинската вътрешна политика не е наша работа, поне до момента, в който тя не засяга правата на сънародниците ни. По същият начин не е и продуктивно заради антируските фобии на Киев или Вашингтон да не защитаваме същите тези права, защото, видите ли, това щяло да е в услуга на Кремъл, още повече когато международното законодателство е на наша страна. 

Вместо да се мери нивото на евроатлантизъм или само атлантизъм, е добре на най-първо място да се постави българския интерес, който се състои в запазване и отстояване на правата на нашата общност в Украйна. Не може да има съмнение, че тези права най-добре ще се отстояват, когато има сплотена общност, още по-добре цялостна в общи административни граници.