Може да е различно, може да се живее другояче

- Един уж мъдър човек ми каза оня ден "Айде да си отива вече тази ужасна година". Толкова ли лоша беше 2010-а за България? И какво ли ще се промени, само защото си е отишла?
- Да, годината беше трудна за огромна част от българите. И не само заради влиянието на икономическата криза, а и в резултат на управлението на ГЕРБ. Във втората година на управлението няма никакви извинения с уж тежкото наследство. Въпреки че и тези дни премиерът се опита да се оправдае за това, че за първи път от 13 години няма нито лев коледна добавка за пенсионерите, с това, че, видите ли, през 2009 г. сме били оставили 500 млн. лв. дефицит. Добре е в края на втората година най-сетне да е разбрал, че бюджетите се правят година за година.
През тази година има огромно разрастване на бюджетния дефицит - 2 млрд. 200 млн. лв., което за България е близо 5% от БВП. И аз непрекъснато задавам въпроса "Къде са парите?". Нали Дянков обеща, че ще събира с 2 млрд. повече приходи от предишното лошо правителство, защото "ще спрат да крадат"? Събира с 2 млрд. по-малко, отколкото през 2009 г.! И няма никакво разумно обяснение от управляващите.
Приходите спаднаха толкова драстично поради няколко причини. Първо, убиха реалната икономика с неплащане. В цял свят вземанията от държавата за една фирма са много сериозна гаранция, при нас се смята за пасив. За първи път в България държавата не си изпълнява задълженията по закон. Когато поръчаш да ти се направи нещо, трябва да платиш. Втората причина е огромното нарастване на контрабандата. Бившият шеф на митницата Емил Димитров говори, че се губят 4 милиарда! Никакви приказки за политическа воля за борба с корупция, с организирана престъпност не могат да обяснят това. Нещата са ясни - не може да има такъв мащаб на контрабанда без чадър на много високо ниво. Не е възможно. Третата причина е много рязкото разрастване на сивата икономика, но то е пряко свързано с провежданата политика. Когато държавата не си изпълнява задълженията, и фирмите започват да се ослушват и прекрачват в сивия сектор.
А щом няма приходи, не стигат парите за нуждите на хората. И ГЕРБ намери решение, като каза "Ще пестим". Пестят от коледни пенсии, от увеличението на пенсиите на вдовиците и най-възрастните. Всичко това означава в крайна сметка обедняване. Само че то не е някаква природна стихия, а е в резултат на политиката. Хората започват да се осъзнават, започват да го чувстват върху гърба си, започват да изтрезняват.
- Това изтрезняване обаче е съпроводено не с оптимизъм, а с усещане за безнадеждност.
- Да, защото в политически план върви буквално процес на обездържавяване. Най-сериозният удар, който ГЕРБ нанасят на страната, е институционалната среда, която създават. Звучи абстрактно, но когато държавната администрация се изпразни от компетентни хора, когато е подчинена на политическата воля на един човек, когато всички независими регулиращи органи са командвани от политически назначенци, се получава дефицит на демокрация. Всичко се подчинява много методично, стъпка по стъпка, на един център на властта. Това е много вредно за страната. И много отчайващо за хората.
- В края на втората година може ли изобщо да се каже, че това управление има своя политика?
- Има много странно съчетание между политически хаос, моментни решения, които запушват дупки, и последователни крайно десни приоритети. Имаше упреци към предишното управление от среди в БСП, че било дясно. Сега могат да видят какво означава в действителност дясно правителство. За пенсии няма пари, защото милионите са в метрото, в "Люлин", в напомпаните проекти за магистрали. Винаги има избор в политиката - и той е или десен, или ляв. Защо за това правителство инфраструктурните проекти са такъв приоритет? Защото може да се краде, а от пенсии и от увеличаване на заплати няма как! Станишев и Масларова нямаше как да откраднат от тези пари. А сега се казва за всяко нещо "сори, криза е". Криза е, само че има 80 милиона повече за магистрала "Люлин"! Очевидно ще има пари за по-скъпата "Тракия", защото вече заговориха изпълнителите на последния лот за увеличаване на цената. Хващам се на бас, че ще излезе по-скъпо.
- Но нали уж подслушват и следят всички, за да ги е страх.
- Това е четвъртата характеристика на годината - тоталната полицейщина. Очаквам с голям интерес данните за броя на използваните в България СРС-та.
- А ще излязат ли?
- То остава и това да не се случи. Ще е директно нарушение на закона. Доста специалисти твърдят, че 2-2,5 пъти е нараснал броят на подслушванията през тази година. Ефектът в съда какъв е - процентът на използване не е мръднал. СРС-та обаче се използват за политически шантаж, за изнудване, за контрол върху действията на хората. Това е чиста проба злоупотреба с власт!
И страхът, и репресиите ще се засилват, защото това е единственият начин да удържат властта. Ще се засилват, защото недоволните ще стават все повече, а тия хора са дошли на власт с твърдото намерение да не я пускат. Те нямат усещането, че са временно в управлението, както се случва в демокрациите - с мандат. Не, те искат да държат цялата власт и завинаги.
- Много е трудно за опозиционна партия да функционира в такава среда. Откъде да дойде оптимизмът, мобилизацията, ентусиазмът за действия? В крайна сметка ви чака решаваща изборна година?
- Действително, хората са в депресия. Беше започнала да се развива и да придобива самочувствие средна класа. Хората бяха започнали да правят планове - за битието си, за бъдещето си, за образованието на децата си. Имаше усещане за предсказуемост. Сега има всекидневна борба за оцеляване, която поглъща цялата енергия. Какво да планира българинът, като не знае ще може ли да си ползва отпуска или ще му го вземат, колко ще му е данъкът, колко ще е ДДС, кога ще му го върнат и ще го върнат ли изобщо, ще му плати ли държавата за свършената работа... Не е лесно в тази комбинация от безнадеждност, бедност, страх, натиск и медийно промиване на мозъци.
Партията приживя тежка вътрешна криза. След изборния шок имаше период на депресия. Наши хора просто не искаха да говорят, въпреки че имаха и фактите, и аргументите, и доказателствата. Бивши министри казваха "няма да говоря, не ме чуват каквото и да кажа". Направихме си изводите и поуките, анализирахме всички грешки. Аз лично не съм спрял да си правя анализ на моите собствени грешки и слабости.
През тази година това състояние беше преодоляно и от парламентарната група, и от партията като цяло. В парламента вече личи кой е опозицията, дори по елементарната статистика. Личи от дебатите, от контрола. Има пречупване на тенденцията. БСП е единствената партия в момента, която увеличава и доверието, и готовността да се гласува за нея. Далеч съм от мисълта, че сме постигнали това, към което се стремим. Трябват две неща - време и много работа. И работа в цялата партия, не само в парламента и в централата. Огромна е отговорността на БСП - в промита медийна среда, с целия административен и репресивен ресурс на ГЕРБ, при парите на ГЕРБ, да се противопоставим и да олицетворим алтернативата на президентските и местните избори!
- Как може да се случи това?
- Трябва да дадем на хората надежда - че може да е различно, че може да се живее другояче. Точно надеждата липсва днес в България. Основната задача на БСП догодина е да представим публично нашите управленски визии в различните сектори. Да знаят хората, че не просто атакуваме ГЕРБ, в което вече никой не се съмнява, че сме достатъчно добри и ефективни, а можем да намираме по-добрите решения.
Още много ни куца в работата по места. Не е еднаква кондицията на организациите ни. Има много дееспособни, активно функциониращи, но има и абсолютно заспали, които чакат само "Позитано" да свърши нещо. Определено обаче в БСП има нова енергия, ново самочувствие.
- При този страх и полицейщина, които по места са още по-изявени ...
- Аз мога да кажа конкретни случаи. Наши общински съветници отказват да заемат позиция, отказват да се изкажат публично по остри въпроси и казват "синът ми работи еди къде си. Ще уволнят него заради моята политическа активност". Е, такава репресия не е имало и по времето на Костов!
- ... ще се намерят ли при тази ситуация 264 смели мъже и жени, които да излязат в открита кметска надпревара?
- Ще се намерят. Ще се намерят, защото страхът работи до време. И най-хрисимият и възпитан човек, като го млатят непрекъснато и го натискат в ъгъла, в един момент казва "стига си ме плашил, бе". На всекиго му писва да бъде мачкан, мачкан, мачкан.
Факт е, че има огромен натиск върху кметовете от левицата. Подлудяват ги от проверки. По няколко десетки вървят едновременно, всички институции ровят. Само за да им създават образа, че са крадци, мързеливи, безотговорни.
- Тази манипулация обаче сработва. Хората продължават да реагират с "щом държавата го казва, сигурно е така..."
- Това е държава, овладяна от една групировка. Държавните инструменти служат на интересите и личните цели на тази групировка.
- Доста зловещо звучи.
- Зловещо е, да. Единственият изход е организираната съпротива с всички демократични средства. Още не е преодоляно напълно мисленето, че всеки ще се спаси поединично. Софийският университет ще се спаси поотделно, животновъдите ще се спасят поотделно, кинаджиите ще се спасят, нали им хвърлиха две оставки. Академията се надява да се спаси с някаква форма на колаборация. Няма да стане! Нищо няма да се поправи. Единствените неща, от които това правителство се страхува, са организираните протести, медийните скандали и европейският натиск.
- Медийни скандали при това управление Бог дал.
- Те, между другото, са няколко типажа. Режисираните скандали са един от начините на управление на това правителство. Организира ги самата власт, за да отвличат вниманието. Вместо обществото да се замисли какъв изборен кодекс се приема, какви права отнемат на хората, какви условия за фалшификация на изборите се създават и в чия полза, се надува скандал за дипломатите, които са били служители на Държавна сигурност. И съзнателно се създава голяма истерия.
Вторият тип скандали са в резултат на сблъсък между групи в голямата групировка ГЕРБ. Противопоставянето между митници и полиция е в резултат на войната между Цветанов и Дянков. А тя се води за власт, вероятно и за контрол над икономически процеси (говорих преди малко за контрабандата).
Третият вид скандали са неконтролираните, които няма как да не лъснат заради тяхната наглост, безпардонност и безскрупулно следване на личния интерес. Тук пак е Цветанов с неговите имоти. Този скандал изобщо не е приключил, да не си мисли, че му се е разминало. Тук е горкият Андрей Иванов, чиито имоти се оказаха не 60, а 14-15, да го ожалиш... Тук са и лобистките закони, които аз наричам директно корупционни.
Забелязва се странен феномен. Хората оправдаваха и некомпетентността, и вулгарността на ГЕРБ с "това е нашата власт, те са като нас, те се борят с лошите". Само че се оказа, че всъщност лошите са на власт. Толкова олигархично правителство, обслужващо икономически интереси, България не е имала. Във време, когато повечето българи обедняват бързо, това спешно забогатяване на хората от властта убива основната фасада, марка на ГЕРБ. За тях това е фатално, удар в сърцето.
- Ще се върна към последния голям скандал за годината, който неминуемо ще отеква дълго време със значими последици. Защо витае усещането, че скандалът с дипломатическите досиета е капан, заложен в закона преди 4 години? БСП още не е казала кой сглоби този капан тогава, а ГЕРБ с изключителна лекота отплесва всякакви критики на огласяването по този начин с "това е ваш закон, ние просто го изпълняваме, ако сте смятали, че е имало хора, полезни за националната сигурност, това е трябвало да бъде разписано в закона". Много малко са контрааргументите на това.
- Не, контрааргументите са много ясни. По този закон, специално за служителите на разузнаването, БСП беше в изолация. Получи се коалиция между дясната опозиция и нашите партньори НДСВ и ДПС. Опитах се да спра точно тази част от закона, защото смятам за абсолютно безотговорно която и да е държава да обявява разузнавачите си. Не можах, защото бяхме в малцинство. И ако ГЕРБ споделят искрено, както твърди премиерът, че това не е трябвало да се прави, имаха година и половина да променят закона.
Ако ГЕРБ сега, след тази фалшива театрална демонстрация на изумление едва ли не, си позволят да вкарат в парламента законопроект с какъвто и да е лустрационен елемент, ще се противопоставим много рязко. Ако вкарат декларация на Народното събрание, ще повдигнем въпроса за хората на ГЕРБ, политически назначенци на високи постове, които са били служители на ДС. И ако такова е отношението към българските дипломати, които са били в разузнаването, какво трябва да е отношението към един Божидар Йотов, например?! Човек, който е бил служител в Държавна сигурност, може и трябва ли да управлява днес милиарди евро като шеф на АПИ, или ще го махат? Те какво си мислят, че като отсвириха Божидар Димитров, са затворили казуса? Можем да говорим и за областни управители, и за много други хора на ключови позиции.
Само че има един прост факт. Българската държава е единна през цялото си съществуване. Имало е различни режими, но това си е все единна държава. За мен хората, работили за българското разузнаване - цивилно или военно, са работили за българската държава. И не може те да бъдат поставяни под един знаменател с хора, които са писали доноси. Има качествена разлика.
- Дори и да върнат всички тези хора от чужбина и да приемат лустрационен текст, нали един от основните темели на демокрацията е, че законите не могат да имат обратна сила?
- Защо се правите на наивна? В нашата държава днес е възможно всяко нарушение на закона от страна на властта! Какво се чудите? Всичко е възможно.
- Изкристализира ли вече някаква алтернатива чрез АБВ?
- Очевидно алтернатива не е изкристализирала. И аз съм твърдо убеден, че единствената политическа алтернатива на ГЕРБ е БСП. Защото едно е да дадеш заявка, че ще бъдеш алтернатива, а друго е да бъдеш. Неправителствено сдружение не може да бъде политическа алтернатива. То може да бъде форум за дискусия на политики и според мен е полезно да се водят такива дискусии. Смятам, че е естествено президентът да ги инициира и да търси експертиза и мнения в различни посоки. Няма съмнение за мен обаче, че ако АБВ тръгне да се развива като политически проект за участие в избори, ще бъдем конкуренти. И тогава всеки ще трябва да направи личния си политически избор къде е, а не да се шматка между два потенциално съперничещи си отбора. Не споделям казаното от президента, че от кризата няма ляв и десен изход. Напротив, има. И, честно казано, не вярвам в един политически проект, който е  априори без идеология. БСП много внимателно наблюдава тенденцията в развитието на АБВ, с много уважително отношение към президента, който е издигнат и подкрепян с решаващите гласове на БСП. Според мен има хора, които разглеждат АБВ като механизъм за лична реализация и покрай това създават немалко напрежение по места. За съжаление чувам, че за някои организирани по места прояви се осъществява натиск върху хора да присъстват. И те се оказват в глупаво и неудобно положение да се чувстват неудобно, каквото и да решат. Този смут се създава от двусмислените сигнали, които отправят инициатори на АБВ. По-почтеното е да кажат, ако ще правят партия, а това е единственият начин да участват в избори.
- Финално, коя е най-голямата заплаха пред страната през 2011 г. - обедняването, спрялата икономика или изчезването на демокрацията?
- Най-голямата заплаха е пред демократичното развитие на България. Хората пак ще кажат "абе, какво ме вълнува демокрацията, като аз се боря за живота си всеки ден!" И обедняването, и ступорът в икономиката са, защото това правителство прави каквото си поиска. Всяка грешка му се прощава, подминава и няма кой да го спре институционално! Затова казвам, че всяка демокрация е така устроена и така работи, че не позволява една грешка да стане катастрофа. А когато няма кой да озапти самозабравилата се власт, грешките се мултиплицират, стават на квадрат, на куб. То е казано - властта корумпира, абсолютната власт корумпира абсолютно. Ще се засилват и безобразията, и корупцията. Затова казвам, че изборите, които предстоят, са много по-важни от едни редовни избори за президент и местна власт. Ако обществото не се събуди, този модел на управление - едноличен, арогантен, полицейски, не само ще се окопае. Той ще се разшири. Единственото рационално гласуване е за БСП, дори за тези, които не са наши привърженици. Ако искат да спрат ГЕРБ.
- Говорите за нещо много страшно. Едноличен режим, в който изборите са парлама.
- Мусолини. Водачът на корпоративната държава, който общува с отделни съсловия, с отделни групи, директно, в свой интерес. Това е режимът на Мусолини.