Корнелия Нинова: Следващите войни ще за храна и вода

Интервю на Нора Стоичкова, БСТВ

- Г-жо Нинова, какви са основните акценти от предизборната платформа на БСП?

- Първо, стъпваме на свършеното дотук. Докато бяхме в редовното правителство бяхме гарант за социална политика и наистина се реализира една мащабна програма, каквато не беше правена преди това. Над 20 млрд. стигнаха до уязвимите групи в обществото. Поставихме нашата грижа за децата и младите семейства на първо място. Извоювахме безплатни детски градини, безплатни учебници до 11 клас за децата, 300 лв. еднократна помощ за учениците от 1-ви до 4-ти клас. Увеличихме парите за майчинство, детските надбавки. На младите семейства осигурихме необлагаем минимум от 600 лв. за едно дете, 1200 лв. за две деца. 

В тази кампания отчитаме пред работещите хора и най-вече - пред работещите бедни, нашите усилия за увеличаване на минималната работна заплата. Става въпрос за над половин милион българи. Дори в последния ден на предишния парламент успяхме да убедим политически партии освен увеличението, което уредихме в редовното правителство, минималната заплата да стане 50% от средната, което е около 1000 лв. в момента. Увеличихме ваучерите за храна на работниците от 80 лв. на 200 лв., което също е една необлагаема сума към заплатите в най-тежките месеци на кризата.  Разбира се, не забравихме и възрастните хора и пенсиите се увеличиха средно с 39%. Помогнахме на хората с увреждания - допълнително се финансира личната помощ и изобщо програмата за хората с увреждания с над 200 млн. лв. С 49% увеличихме добавката за военно-инвалидите. Мога да дам още примери.

Замразихме тока за домакинствата 

в най-трудните месеци след избухването на войната, когато електроенергията скачаше всеки ден.  Така спасихме милиони семейства в онези трудни месеци. Помогнахме и на икономиката, за да има приходи и за цялата тази политика. Държавата пое разликата в цената на тока над 200 лв. на МВтч. И така спасихме около 40 000 работни места. Стабилизирахме икономиката и дори изведохме България на първо място по индустриално производство в Европа. Нещо не чувано и не бивало за България. Т.е. това е първата линия в нашата кампания. Това сме ние, това е БСП. И вижте за кои хора се погрижихме: децата и младите, работещите българи, пенсионерите, инвалидите - хората, които имат най-голяма нужда от помощ.  БСП доказа в правителството лявата си същност. 

Втората линия е борбата с инфлацията и ръста на цените и увеличаването на доходите. Предвидили сме в нашата програма отново преизчисляването на всички пенсии; подкрепа за майките - студентки с 2800 лв. 

Политиката ни е насочена към децата и младите, не само защото имат най-голяма нужда от подкрепа, но и защото така се борим и срещу демографската катастрофа у нас. Все по-рядко в дебатите се говори за това, а е най-големият ни проблем. Защото каквото и да постигнем, ако няма народ и изчезваме, няма смисъл. Тази програма ще струва около 2-3 млрд. лв.

Мир в Украйна

Втората ни цел е България да не се въвлича във войната в Украйна. Ние сме за дипломатически преговори за установяването на траен мир. Виждам, че има леки признаци да се появяват подобни идеи в международното пространство. Китай предложи мирен план от 12 точки.  Франция прие като че ли разговор за такъв план. Даже президентът Макрон обяви, че ще посети Пекин в началото на април. Германия - също. Дори с изненада видях едно изказване на папа Франциск, който казва, че би посетил мястото на конфликта в Украйна, но само ако посети и двете воюващи страни. Т.е. -"ще отида в Украйна, но само ако отида и в Русия".  В Европа започнаха масови протести за мир. Даже в София имаше голямо протестно шествие за мир. Т.е. народите, които най-тежко понесоха последиците от войната - енергийна и икономическа криза, обедняването и високата инфлация, вече започнаха да се бунтуват и да показват на елитите, че трябва да се търси друг изход. 

Защитата на българското семейство 

и децата е третата линия на нашата политика. Запазване на семейните ценности, на половете каквито са - мъжки и женски; на децата ни - момче и момиче, а не нещо трето. Именно затова и организираме национален референдум. 

- Напоследък се появяват мнения от страна на работодателите, че тъкмо увеличаването на доходите е повишило инфлацията. Доколко това мнение е адекватно на ситуацията?

- Колкото до социалните разходи - това мнение е неадекватно. Като министър на икономиката добре работех с работодателите и бизнеса. Знам колко усилия ни костваше тогава да се помогне на фирмите, за да оцелеят в онези трудни времена. Имаше един период, в който Кирил Петков и Асен Василев изобщо не искаха да се срещат с тях. Положих много усилия като посредник в този диалог. Сложихме таван на цената на тока за бизнеса - държавата осигури компенсации за цена над 200 лв. за МВтч. Положихме грижа за икономиката и резултатите са налице. И растежът беше добър, и България излезе на първо място по индустриално производство в Европа, и запазихме работните места. 

Но, 

абсолютно не приемам твърденията, 

че като сме увеличили социалните разходи, сме направили големият проблем с инфлацията. С тези разходи записахме в бюджета и стигнаха до милиони български семейства, ние завършихме 2022 г. с дефицит от 2,9%. Бюджетът беше стабилен и в края на юли месец миналата година оставихме излишък. Така че социалните разходи не са довели до катастрофа в държавата. Но освен финансово-икономически параметри тази програма има и социални, и човешки, и морални. Няма как в тази криза, при това обедняване на народа  и при тези цени да няма как да не помогнеш на хората. Представете си, ако това не се беше случило в тази ситуация - без увеличение на пенсиите, без увеличение на минималната заплата, на майчинството и другите мерки, какво щеше да е състоянието на хората. Хиляди семейства нямаше да оцелеят. Днес дори тези4 социални разходи вече са неадекватни на ситуацията. Растящата инфлация "изяде" увеличението на доходите.  Така че тази политика за доходите трябва да продължи.  

- Служебният кабинет се провали с овладяването на инфлацията. Ако Вие бяхте в позиция да контролирате този процес, какво бихте направили веднага?

- Служебният кабинет е абсолютно неадекватен. Това, което правят, няма никакъв резултат. Видях социологическо изследване, в което 87% от запитаните не вярват, че това, което прави служебният кабинет за овладяване на цените, ще даде резултат. И аз ви гарантирам, че това няма даде резултат. Като проверяваш етикета, това няма как да озапти цените, нали? Ние сме категорични, за мерките - 

налагане на таван на цените 

на малката потребителска кошница. Това единственият начин, който може реално да повлияе, поне временно.  Виждам обаче, лютият отпор от всякъде. Чудя се на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", например, които сега са върло против тази мярка, защото искат пазарът да се саморегулира. Когато бяхме заедно в правителството ние наложихме таван на цената на тока за домакинствата миналата година. Така замразихме цената. Значи тогава стана, след много компромиси от тяхна страна - наложихме тавана на цената на тока. Сега те казват, че налагането на таван на цените е комунизъм. А тогава - как можеше?!  Можеше, защото БСП беше в правителството и ги натиснахме. След това, сложихме таван на цената на тока за фирмите - компенсации над 200 лв. за  МВтч.  за фирмите. През ден водих тогава работодателските организации на срещи в МС, докато ги убедим, че това е наложително, за да спасим фирмите и работните места. ПП и ДБ тогава се съгласиха да го направим. Изводът е: 

подкрепете БСП на изборите 

на 2 април, за да имаме повече гласове, депутати и сила, за да участваме в правителство и да бъдем коректив на една политика, която според мен, си е отживяла времето. Това е пазарният фундаментализъм. Това е либералната политика, която казва че свободният пазар ще регулира всичко.  На книга написано това, звучи добре. Но! При нас има изкривяване на пазара, има спекула, има картели, има монополи. Тук няма пазарна икономика в чистия й вид. Големите съсипват малките. Търговските вериги изядоха българските производители, направо ги фалираха. Тези колеги, които държат на пазарната регулация, не отчитат промяната в геополитическата ситуация. Ако до ковид кризата, това имаше някаква тежест като икономическа теза, след 2020 г. нещата силно се промениха. Промяната тръгна от Европа. И понеже се изживяват като големи евро-атлантици, трябва да гледат какво става именно там. Преди ковид кризата държавната помощ в Европа беше забранена - имаше ограничения в европейските правила за нейното отпускане. Всичко трябваше да е конкуренция и който оцелее. По време на ковида ЕК вдигна тази забрана и разреши на държавите да отпускат помощи на хората, на фирмите и на чувствителните социални сектори. Тогава Европа изля милиарди за помощи. Е, тия наши пазарни фундаменталисти, това не го отчита. В тази връзка - таван на цени има в момента в редица европейски държави. В Гърция, например, има таван на цени. Много българи пътуват натам - да са видели да са изчезнали стоките от щандовете? Няма такова нещо. Даже отиват на пазар в Гърция, че е по-евтино. Инфлацията там е 6,7%. 

Така че ние предлагаме като временна мярка таван на цените на малката потребителска кошница. Оттам нататък трябва много задълбочена държавна политика за земеделието. Защото бъдещите войни ще бъдат за храна и за вода. Ако не направим необходимото сега, ще имаме огромни проблеми.

- Какво трябва да се направи в областта на земеделието, за да се осигури продоволствието за народа в бъдеще?

- Първо, да се възстановят напоителните системи на България, които ГЕРБ нарязаха и продадоха за скрап през последните 12 години. Това нанесе ужасяващ удар върху поливното земеделие. Започнаха да излизат информации, че 4-5 пъти се увеличава цената на водата за поливане.  Представете си как това ще се отрази на крайната цена. Тук отварям една скоба. Категорично не съм съгласна с политиката на президента Радев и служебния кабинет по отношение на язовирите на България.

Министърът на икономиката започна един пилотен проект за язовир Огоста, в област Монтана, за отдаването му на чужда фирма, която да си изгражда  фотоволтаици на водната му повърхност. Оставете факта, че този язовир е от системата за национална сигурност на страната. Погледнете, че фотоволтаичният парк ще създаде екологични проблеми. България просто няма полза от подобни проекти, защото произведеният ток ще се изнася навън. Чух обаче, че 

има цял план за язовирите 

в България да се застроят с фотоволтаици. Това сега е модерно. Тези опити трябва да се пресекат веднага!  Повтарям, водата на България е елемент от националната сигурност. Напоителни системи трябва да се възстановят веднага и да се вържат със системата на язовирите, за да се осигури вода за нашите плодове и зеленчуци. 

Второ, субсидиите за българските земеделски производители и животновъди трябва, ако не да се изравнят с тези за европейските, то поне да ги доближат. Това ще ги направи веднага по-конкурентно способни, а стоката ни - по-евтина. Затова европейските производители влизат по-лесно на пазара тук, защото хората търсят по-евтиното. Нашите субсидии са по принцип много ниски. 

Трето, в Европа ДДС за храните е намалено, в различните държави - в различна степен. БСП отдавна предлага да се намали ДДС за основни храни, стоки и услуги. Чувам непрекъснато упреци, че като направихме ДДС за хляба 0%, той не е поевтинял, но искам да поясня: ако не го бяхме направили миналата година, сега хлябът щеше да е 3,50 лв. И това го казват нашите производители, на които може да се вярва, защото са професионалисти в делото си. Така че нулевата ставка върху хляба ни помогна да удържим натиска върху неговата цена. 

Четвърто, нужни са драконовски мерки за ограничаване и спиране на контрабандния внос от трети страни на плодове и зеленчуци. Влизат сега отвсякъде и правят дъмпинг на нашите производители.

Така че грижата за земеделието трябва да се превърне в първа грижа на държавата. Защото в контекста на ковид кризата и войните, борбата за храната, водата и продоволствието за народа става основен.

- Вие, преди години се превърнахте в лице на битката за запазване на българското животновъдство. Тогава, когато под предлог за разпространението на чума сред добитъка, бяха избити животните в цели области и хората останаха без поминък там. 

- Казусът с избиването на козите в Ямболска област беше особено тежък. Спомням си първия ден, когато в стопанствата влязоха БАБХ и полицията, хората ми се обадиха и аз веднага отидох. Там ситуацията беше стигнала до гражданска война.  Аз стоях между органите, които бяха дошли да избиват животните и хората с вилите и лопатите, които искаха да се бият с тях. Според мен, това беше престъпление. Не ми отива като юрист да го казвам, но в този случай си го позволявам. Защото след дългогодишни битки на една от фермерките, която има смелостта да заведе дело и го спечели на три инстанции, съдът отсъди, че не е имало чума сред животните. Спомням си и тежките заседания в председателския кабинет в парламента, където това обяснявахме на всички. Денонощия заседавахме, но не искаха да ни чуят. Скоро бях там и е абсолютно обезлюдено, хората останаха без поминък и избягаха.  Имах среща с организацията на 126 млекопроизводители  наскоро и хората ми казаха:  "ако не ни помогнете, до края на годината ще избием стадата за месото, няма как да издържим!" Очертаха една много тежка картина за животновъдството и  заявиха, че са оставени в момента на произвола на съдбата. 

Първо, те искаха помощ пред търговските вериги, които изкупуват продукцията на много ниски цени, но слагат огромна надценка, а отделно ги карат да плащат различни такси като за рожден ден на веригите и т.н. Тази 

битка с търговските вериги 

я водя от 2017 г. Даже преди години успяхме да вкараме закон в онзи парламент, където ги задължихме да има отделни щандове за българските храни. Но очевидно проблемът си е останал.  Млекопроизводителите искат да се изсветлят договорите с търговските вериги, за да кажат ясно какви надценки слагат. Искат също намаляване на ДДС, справедливи субсидии. У нас през прехода субсидирането на земеделските производители изначално е сбъркано. Най-голяма част от субсидиите се получават от зърнопроизводителите.  За производството на плодове, зеленчуци, мляко и месо получават доста по-ниски субсидии. Механизмът за преразпределение трябва да се промени. 

Друг проблем - субсидията се плаща на декар площ, а не на килограм произведена продукция. Трябва и това да се промени - субсидии трябва да има за килограм реализирана продукция. 

Млекопроизводителите разказаха за потресаващи нарушения. Има животновъди, които имат да кажем, 100 ушни марки в чекмеджето, все едно имат 100 крави и получават субсидии за нищо. Според тях разликата от реалното поголовие в страната и това по документи е сериозна. За да се пресече тази порочна практика трябва субсидията да се дава не на глава добитък, не срещу ушна марка, а на килограм реализирана продукция.

- А какво трябва да се направи на европейско ниво, за да се увеличат изобщо субсидиите за България. Сега 75% от европейските пари ги взимат четири-пет държави в ЕС, а за останалите - каквото остане.

- За това трябва да се води твърда политика в Европа. Първо,у нас трябва да има редовно правителство, служебното няма как да води такива разговори и да поема ангажименти, камо ли да чертае дългосрочни политики. И второ, малко повече характер в преговорите. За каквото и да става дума в Брюксел, трябва да имаш сериозна позиция, характер и не трябва да се съгласяваш с всичко. Да, ние искаме да сме член на ЕС, но равнопоставен член, на когото му се чува думата. Нужен е характер, но това трудно се отдава на много политици. 

Продължение в следващия брой