Истерия
С изпращането на материалите на случая с "килърите" Борисов загърби суверенитета на България
/ брой: 184
Истерия! Това е думата, с която трябва да определим поведението на г-н Бойко Борисов по повод решението на Софийския апелативен съд по делото на така наречените килъри. Той свика специална пресконференция, на която изрази възмущението си, че съдът е имал дързостта да не приема версията на МВР за създадена престъпна група, която имала задачата да изпълнява "мокри поръчки". Той се държа не като отговорен държавен служител, който дължи уважение на всички други държавни служители, а като Чеховият унтерофицер Пришибеев: "Как смееш ти, казвам, да унижаваш властта? С мене, казвам, брат, шега не бива, че лошо пише". И като Пришибеев г-н Борисов е категоричен: "Виновен съм не аз, а всички други". По негово, на г-н Борисов, мнение "Пускането на част от задържаните по време на операция "килърите" е провокация към държавата", защото, както всички разбираме, държавата - това е той, самият г-н Бойко Борисов.
Г-н Борисов не признава разделението на властите. Той отхвърля тезата на Монтескьо, че власт следва да възпира власт. Как така съдебната власт ще възпира изпълнителната власт?! Властта трябва да е единна в лицето на г-н Бойко Борисов.
Следват заплахи към ония, който "бойкотират държавата". На първо място това е Висшият съдебен съвет, композиран от БСП, ДПС и НДСВ и контролиран освен от тия три партии още и от Красю Черния. Затова ВСС следва да бъде разгонен, а на негово място да се поставят верни на "държавата" хора. Разгонването на ВСС не би съставлявало особена трудност, но стои въпросът за разгонването на самите съдии, които, както може да се предполага, ще поискат да останат верни на професионалния си дълг, а не на персонифицираната в лицето на Б.Борисов власт. Те са и значително повече от членовете на ВСС.
Истерията е проява на безсилие, но проява и на невежество. Атакувайки решението на Софийския апелативен съд, г-н Б.Борисов не отдели никакво внимание на мотивите към него. Запознах се с тези мотиви. Мога да кажа, че те са на изключително високо професионално равнище. Съдиите, подписали се под тях, правят чест на съдебната ни система, те биха правили чест и на всяка друга съдебна система. Но за г-н Борисов мотивите нямат никакво значение. Каквито и да са, тези мотиви са погрешни, щом не отразяват неговата, на г-н Борисов воля. Боя се обаче, че дори и да би поискал, г-н Борисов няма да може да се ориентира в мотивите на съда. За правно невежия съдебните мотиви ще си останат тerra inсognita. Съжалявам, но такава е истината: нито Б.Борисов, нито неговият верен копиеносец Цв.Цветанов са правно грамотни. Изправяме се следователно пред крайно неприятен парадокс: правно неграмотни полицаи се възправят срещу висококвалифицирани съдии.
Не е невъзможно, разбира се, и най-добре подготвени съдии да допуснат грешки (съдебната практика е пълна със съдебни грешки). Но не господата Борисов и Цветанов са тия, които ще трябва да могат да си позволят да уличават съдиите в съдебни грешки, и то с този толкова арогантен, безпардонен език, език, който наред с всичко друго издава и едно лошо домашно възпитание.
Господин Борисов е озадачен, че едни и същи юристи, подготвени от едни и същи професори, могат да имат толкова различни позиции. Прокурорите се оказват "глупави", а съдиите - "най-правите хора по света". Той очевидно не е запознат с някои специфични сред практикуващите юристи болести. За действащите юристи не е тайна, че тъкмо сред прокурорите се развива една опасна за правосъдието болест, наречена "обвинителен уклон". За щастие тя сред съдиите е значително по-малко разпространена. Но откъде Б.Борисов ще знае всичко това?!
Дотук си позволих да говоря като юрист, работил повече от половин век и в практиката, и в теорията. Сега ще кажа няколко думи като гражданин на Република България.
Изумен съм от решението на Б.Борисов да изпрати материалите по случая "килърите" на ФБР и на Европол. С това свое действие Борисов направо загърби суверенитета на Република България. Той унизи държавата ни, като изпрати на чужди държавни органи да се произнасят по дълбоко вътрешни за нея въпроси.
Много често хората са казвали какъв Бойко Борисов е. Аз ще кажа сега какъв той не е: Бойко Борисов не е българин.
София, 5 август 2010 г.