Доц. Григор Сарийски: Служебното управление ни струва доста скъпо

Интервю на Нора СТОИЧКОВА, БСТВ

- Колко ни струва служебното управление, което се оказа далеч по-дълго от редовното, и безкрайния низ от предсрочни избори?

- Краткият отговор е: много. Сега излязоха и данните за първото тримесечие на 2023 г. и там виждаме един ръст на разходите, което не се е случвало отдавна - 28% увеличение, докато приходите се увеличават с около 16-17%. Увеличението на разходите е нещо, което беше заложено с мерките от предходния парламент - бюджета, който беше гласуван и актуализацията след това, което беше изцяло предизборно направено. Поради тази причина има толкова рязко увеличение на разходите, на дефицита и всъщност това беше според мен, което провокира министъра на финансите да излезе с това малко необмислено писмо-доклад пред нейните колеги, в което се говореше, че с тези темпове може да ни се наложи да викаме МВФ и т.н. Скандалът доста време гърмя по медиите. Затова казвам, че ни струва много, защото при 15 милиарда увеличение с 28% може да си представите за каква огромна сума става дума. 

На второ място трябва да посочим, че има много сериозен проблем с приходите. Ако съпоставите увеличението на приходите от косвени данъци и от оборота, меко казано ще видите липса на кореспонденция. Отчасти това се дължи и на промяната на данъчната основа, защото през втората половина на годината влязоха някои преференциални ставки по облагането с ДДС, но дори да направим сравнението с предходния период, когато това отсъстваше, може да се види, че приходите от косвени данъци изостават. Онова, което расте, са исканията за възстановяване на ДДС от износ, което означава, че ние или изведнъж сме намерили някакви нови пазари, на които изнасяме готова продукция, или чисто и просто някой се опитва да не плати ДДС като регистрира фиктивен износ. Това е въпрос, на който МФ със сигурност може да даде подробен отговор. Има разбира се и преки разходи - едни избори преди година-две струваха 50-60 млн., сега са около 90 млн. лв. С пари на данъкоплатеца беше обслужено привличането на повече симпатизанти от големите партии, тъй като тези, които имат по-голямо представителство в изборните пунктове, привличането на този, който е петимен да вземе, мисля, че 250 беше възнаграждението, обикновено се обвързва с такива неформални договорки за това колко симпатизанти можеше да привлечеш. В прекия смисъл няма нарушение на закона, но обслужването на интересите на големите партии става с пари на всички данъкоплатци.

- И върнаха ГЕРБ на бял кон. Извън икономиката как обяснявате този феномен?

- Има две обяснения. Чисто механичното е, че ГЕРБ запазиха доста голямо влиянието си по места. От 2009 г., откакто влязоха във властта, те провеждаха една много последователна линия на обезкървяване на регионите като променяха съотношението на това, което получавате като собствени приходи и това, което получавате като трансфер от централизирания бюджет. Ръстът, който получавате през МФ означава поставяне на пряко подчинение на благоволението на министъра на финансите, който винаги е представител на управляващата партия, т.е. ГЕРБ. Така че, ако дойде някой неудобен или който работи за друга партия, винаги може да му "подрежете крилата", като ограничите финансирането и на следващи избори да бъде вкаран ваш човек. 

Създаването на такива огромни структури на влияние по места е нещо, което се изплаща с години и резултатът го виждаме в момента. ГЕРБ имат една постоянна маса, която ги подкрепя и това се дължи основно на тези структури по места. 

- А може ли да е вярно и още нещо към това, което казвате - че бяха създавани партии-зомбита, като "Продължаваме промяната", "Левицата" като отровен двойник на БСП и други, които иззеха знамето на промяната, дори така се нарекоха, но всъщност какво постигнаха? Те са със странно финансиране, четем, че само за реклама във фейсбук са похарчили 1 млн. евро. Откъде са тия пари?

- Ако сравните това нещо със субсидията, която получават, защото те бяха доста кратко във властта, тези цифри не се връзват. Това е само фейсбук, оттам насетне имате и други медии, електронни издания, видеоканали, подкасти и т.н. Сметната палата тепърва трябва да излезе с подробен доклад откъде идва това финансиране, но това, което мен лично ме притеснява е, че както и в предходни години ще видим безкрайно голям брой на относително малки донори, които плащат под прага от 10 000 лв. 

- "Овъргаз" със Сашо Дончев не са малък донор - 500 000 лв. за кампанията им. 

- Със сигурност има такива големи компании, които искат да си осигурят комфорт, финансирайки партията, която има шанс да влезе във властта... 

- А не може ли да се сложи праг и за едрия капитал, вредно е той по този начин да си пазарува политическо влияние - не само за държавата, но и за демократичния и политическия процес, за всички нас. 

- Разбира се, че трябва да има разумен праг на частното финансиране, защото логиката на демокрацията е един човек - един глас- съответно представител в НС. Но когато изборите зависят от финансирането и присъствието в големите медии, означава, че цялата тази логика се изкривява тотално. Впоследствие те ще защитават основно интереса на големите корпорации, които са ги финансирали, защото всяко предприятие иска възвръщаемост. От тая гледна точка частното финансиране трябва тотално да се забрани.

Като влезете в банка и си депозирате парите, трябва да запишете какъв е произхода им. Ако излъжете, носите наказателна отговорност...

- Но ако ги дам на някоя партия, няма да ме питат това...

- Има много вратички в предизборната механика, като една от тях е, че ако публикувате в печатно издание трябва да опишете парите си и откъде са, но не така стои въпросът със социалните мрежи. Там границите на деклариране са доста по-размити.

- Има ли шанс в този парламент да се приеме бюджет 2023. А да се състави кабинет вече има еднозначен отговор, вие как мислите?

- Не е чак толкова еднозначен. Нека не бъркаме възможното с желаното. Има големи шансове да бъде съставен кабинет, защото ако погледнете предизборната кампания - първо, рисуването на червени линии беше със зелен флумастер. Партиите казаха, че няма да има коалиране, но не посочиха кои са техните граници, които не бива да бъдат престъпвани. 

Второ, големият въпрос в тая кампания беше конфликтът в Украйна, а там системните партии бяха изумително единодушни. Даже ГЕРБ, които се опитваха да играят от двете страни на улицата, започнаха да подкрепят ПП в действията им, които са тяхната доскорошна опозиция, като казаха само, че мерките били малко закъснели, но иначе това, което са направили, било точно това, което трябва. От тая гледна точка евроатлантическите партии държат близо 2/3 от гласовете, ГЕРБ, ПП, ДПС и ИТН държат над 60 процента. И дори да се завърти рулетката като първите кажат, че не правят коалиция с останалите, вторите - също, то при третата партия примерно ИТН - под тяхното знаме може да се строят големите партии и да работят в тази посока, която подхванаха още в началото на конфликта - вкарването на България като активна страна в него, пази Боже.    

А що се отнася до бюджета, това е не просто шанс, а и задължение. По закона за публичните финанси има ограничение с колко време може да работите с бюджета от м.г., ние вече го прехвърлихме тоя срок. Ако не бъде гласуван сега бюджет, означава, че ще го оставим чак за следващите избори, които може да бъдат наесен. 

със съкращения