Димитровден, когато се сменят ратаите
/ брой: 245
Ден преди светецът Димитър, според народните поверия, да извика зимата, честният народ видя ниския поклон и подгъването на крак и гръб на "бореца срещу корупцията и за народна свобода" Яне Янев от РЗС пред премиера Борисов.
Лидерът Янев отиде в Министерския съвет не за да му връчи заповедта за уволнение, както люто се канеше, а за да целуне ръка и да поиска прошка за "непремерените" си думи. Не само своите - но и на интелектуалеца Атанас Семов, на високия интелектуалец, както изглеждаше, на непокорната глава, за каквато се представяше, на непримиримия боец срещу нахлупената от две години офицерска фуражка върху държавата ни.
Какво да се лъжем - много от нас са на "ти" със Семов. Е, не е точно в редиците ни, но е мислещ, можещ, опозиционно настроен, което си е състояние на духа... Такива хора трябват на България, мислехме си. И тайно се кахъряхме, че не сме ги приласкали и, както се казва "партийно-функционерски" - кооптирали в партията си.
Но за 20-те години преход видяхме почти всичко - от откровени предателства (от страх), до още по-откровени продажби на съвест (за пари и власт). Толкова откровено циничен спектакъл, какъвто ни разигра "опозиционното" РЗС обаче, аз поне не помня. А от това, какво да се лъжем, поне мен ме боли.
Защото двамата "парламентьори" с развети бели знамена отидоха при Борисов, за да го уверят, че "България не може да си позволи още един президентски мандат на БСП и ДПС в услуга на руската мафия". Което си беше очевиден призив да се гласува за "дубльора на премиера за президентството" Росен Плевнелиев. За когото, апропо, същите двама лидери на РЗС преди дни предоставиха на ДУМА 420 страници, които щяха "веднага да предоставят и на прокуратурата".
А навръх Димитровден Янев отрано, по студия и електронни медии, започна да се отрича от думите си и да твърди, че все пак "искаме да уволним не само Бойко Борисов, а и системата, която произвежда Бойко Борисовци". И риторично питаше: "Да сте чували да призовавам да се гласува за Плевнелиев?". Ами чухме. На подобно поведение психиатрите поставят категорична диагноза.
А ако се върнем съвсем недалеч, месец-два назад, въпросите стават като че ли още повече.
Защото как така ще заявяваш на висок глас, че "ГЕРБ се превърна в политическо продължение на брадърската простотия и криминалното подземие", че там "сътворяват безмозъчни актове на полицейщина", че "управлението на държавата е в разпад", че във властта са "малка група самозабравили се неграмотници - хора без минало и с хайдушко разбиране за бъдещето, хора без ценности и затова - без задръжки", че "проблемът не е Цветанов, а защо в България все още са възможни Цветановци", че "никой досега не си е позволявал толкова открито да унижава и толкова директно да руши българската интелигенция, колкото днешните грубияни", и как така след тези слова сторваш поклон на същите тези фуражки, които надвикват писалката?
Колко липса дори не толкова на морал, а на обикновена човещина се иска, за да излъжеш жадните за честни слова и дела хора? Жалко за директора на Института по европейско право доц. Атанас Семов. Фактът, че пристана на Бойко Борисов, всъщност е акт на зловеща политическа репресия към доверилите се на думите му хора. Защото процентът на гласувалите за него в президентския вот е малък, под два, но това са цели около 60 хиляди души... За тях остава утехата от поуките. И нещо много простичко - да не вярваме на новите пророци и да помним - фуражките наистина надвикват писалките - но за кратко, за много кратко...
Иначе по обичая на Димитровден по нашите земи се разпускат старите и се наемат нови ратаи...