Честват проф. Йордан Киндалов с концерт в Музикалната академия

Концерт по случай 90-годишнината на проф. Йордан Киндалов - доктор хонорис кауза, организира Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" на 15 ноември от 18 ч. в залата на академията на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" 94, научи ДУМА от Венцислав Киндалов. Ректорът на НМА "Проф. П. Владигеров" проф. д-р Димитър Момчилов ще открие с тържествено слово. В концерта ще участват проф. Ангел Станков - цигулка, Анастасия Детистова - цигулка, Бистра Вутова - виолончело, Благовеста Константинова - пиано, доц. д-р Венцислав Киндалов - флейта,  Донка Владимирова - флейта, проф. Жени Захариева - пиано, Иван Кюркчиев - пиано, проф. Йосиф Радионов - виола, Кирил Николов - флейта, проф. Мая Патронева - пиано, Мая Сергиева - флейта, Румяна Петрова - флейта, проф. Снежана Барова - пиано, Татяна Божко - пиано.
Йордан Киндалов е роден на 12 септември 1920 г. в Ямбол. Започва да свири на флейта още като ученик по настояване на Светослав Обретенов, който е бил преподавател по пеене в гимназията. Имах щастието да уча при Кръстю Кебеджиев - дългогодишен капелмайстор на духовия оркестър на 29-и ямболски пехотен полк, спомня си проф. Киндалов. Този висококвалифициран музикант е завършил Музикалната академия в София със специалност флейта при проф. Никола Стефанов и е специализирал в Будапеща. По онова време в Ямбол имало симфоничен оркестър, чието основно ядро било от военния оркестър, дирижиран от Кебеджиев. През 1948 г. Киндалов завършва с отличие Музикалната академия със специалност флейта" при проф. Никола Стефанов, възпитаник на Лайпцигската консерватория.
Още като студент, през 1947 г. Йордан Киндалов постъпва като солист-флейтист в Музикалния театър, а през 1952 г. става солист-помощник концертмайстор на Софийската опера. По-късно проф. Никола Стефанов го взима за свой асистент в Музикалната академия. През 1962 г. става доцент, а през 1966 г. - професор. Дълги години е завеждащ катедра "Дървени духови инструменти" и зам.-декан на Инструменталния факултет.
През 1958 г. е назначен за директор на Концертна дирекция. В качеството си на такъв за 8 години успях да изпратя в чужбина над 1000 български музиканти, като голяма част от тях станаха световни звезди, разказва професорът. През 1961 г. в Ямбол създава Музикален университет, в който ежеседмично се изнасят лекции и концерти, а завършилите получават дипломи. Ректор на университета е изтъкнатият професор и композитор Веселин Стоянов.
    През 1962 г. Йордан Киндалов създава Театър 199 и му дава името. Пак през 1962 г. организира първия международен фестивал на камерната музика в Пловдив, който се провежда в Етнографския музей в Стария град ежегодно до днес.
Едно от най-значимите ми събития беше създаването и провеждането на първия в света балетен конкурс във Варна. За председател на журито поканих изключителната балерина на Болшой театър Галина Уланова, а за зам.-председател - директора на Кралския балет на Англия Арнолд Хаскел, който написа книга за България - "Страната на розите", разказва проф. Киндалов. След нашия конкурс бяха организирани конкурси в САЩ, Русия, Франция и Япония. Международният балетен конкурс във Варна се провежда до днес. Докато бях директор на Концертна дирекция създадох концертни бюра в центъра на много окръжни градове, допълва юбилярят. За особени заслуги в организирането на "Мартенски музикални дни" в Русе Киндалов е удостоен с почетната значка на Русе и званието "Почетен гражданин на Русе".
    Заедно с колеги - професори от Музикалната академия, създава към читалище "Пенчо Славейков" Софийския младежки духов оркестър и музикалната школа към него, в която са се обучавали хиляди младежи, голяма част от които свирят във водещи оркестри у нас и в чужбина. Около 50 от тях са лауреати на наши и чуждестранни конкурси. През 1988 г. организирахме и първия в България международен фестивал на духовите оркестри, който се проведе в зала "България". Участваха оркестри от Холандия, Русия, Чехия и Германия, припомня проф. Киндалов.
Той е автор на нотните издания "12 етюда за флейта" (1961), "Етюди за флейта в български ритми", "Леки пиеси за флейта и пиано", "Предкласически сонати за флейта",  "Школа за флейта" (220 стр., 1965), въведена в Куба, Югославия, Русия, в някои училища в САЩ и Канада и във всички музикални училища и музикални школи в България. Съставител и редактор е на сборници с пиеси за различни инструменти от наши и чуждестранни композитори. Сред неговите възпитаници са професорите Симеон Щерев, Димитър Георгиев, Лидия Ошавкова, Георги Спасов; Еверина Гюдерова - преподавателка по флейта в САЩ, Емануил Дидов - солист на Пловдивска филхармония, д-р Венцислав Киндалов - доцент в Музикалната академия, Захари Петров - солист на оркестър в Берлин, Иван Осиченко и Здравко Коев - солисти на Софийската опера, Иван Евстатиев - преподавател в Музикалното училище в Русе, Иван Куманов и Румяна Петрова - солисти на Радиооркестъра, Красимира Великова - преподавателка в Музикалното училище в Русе, Мариана Тонкова - солистка на оркестъра на НМТ "Стефан Македонски", Мая Сергиева - солистка на Военния ансамбъл, Надя Пашева - флейтистка в оркестър в Германия, Стефан Пашев - преподавател по флейта в Германия, Николай Рачев - флейтист в оркестър в Италия, Петко Томанов - солист на Русенската филхармония, Стефан Скочев - солист на Бургаската филхармония, Стилиана Ставрева - преподавателка по флейта в Анкара - Турция.