Бюджет на проваленото статукво
Основният финансов закон за догодина е поредното потвърждение за некадърната фискална политика на ГЕРБ
/ брой: 253
Със Законопроекта за бюджет`2013 на практика не се променя нищо във философията на бюджетите, които и през предишните три години е депозирал в НС министър Симеон Дянков. С тях по принцип не се осъществяват реформи. Проектобюджет`2013 г. не прави изключение от това правило. С него обаче ГЕРБ иска "да позамаже" очите на българските избиратели и най-вече на пенсионерите. Не се решава проблемът с хроничните дефицити в пенсионната ни система, тъй като и в проектобюджета на НОИ за следващата година над половината от приходите му са от данъци, а не от осигуровки. Независимо че в проектобюджет`2013 се повишава относителният дял на пенсиите от 9,3% на 9,6%, то те, дори леко вдигнати, си остават най-ниските в ЕС. Увеличението им не покрива натрупаната инфлация през последните три и половина години, когато те бяха "замразени" след 1 юли 2009 г. Пенсиите следваше да се увеличат с поне 15%, и то от 1 януари 2013 г., тъй като инфлацията вече е 13-14%.
И това, дошло на власт като реформистко, а всъщност популистко правителство, не успя да направи нито една от големите и важни промени, за които даваше заявка в началото на мандата си - нито в образованието, нито в науката, нито в сектор "Обществен ред и сигурност", нито в здравеопазването. Налице е упрек към съставянето на бюджета най-вече в сравнителен план - в него се балансират рисковете, но
не се провеждат нови политики
Планираните чуждестранни инвестиции през 2013 г. са с едва 300 млн. евро повече (1,8 млрд. евро) от тези, които се предвиждат за 2012 г. - 1,5 млрд. евро. А и този прогнозен размер на ПЧИ едва ли ще бъде изпълнен. В другите страни на ЕС основните цели на бюджетната политика са постигане на "интелигентен растеж" чрез развитието на "зелена икономика" и "икономика на знанието". Бюджетът бе депозиран заедно със ЗИД за ЗДДС с щ250-01-307/12.10.2012 г. Така на практика с един проектозакон се променят два кодекса и 5 закона, за което следва да се проучат практическите възможности за евентуална противоконституционност.
При всички случаи е налице колизия с няколко разпоредби на Закона за устройството на държавния бюджет. Затова следва да се проведат консултации между опозиционните ПГ за евентуално сезиране на Конституционния съд. Ако КС пък уважи такъв един иск, би настъпил хаос в счетоводството на стотици хиляди фирми и данъчно задължени лица и би се поставило на изпитание текущото изпълнение на бюджет`2013. Най-вероятната причина управляващото мнозинство на ГЕРБ да си позволи в последната година на своето управление този не особено сполучлив ход на законодателна техника, е силно да се редуцира времето за дебат на всяка парламентарна група, най-вече на тези от опозицията.
Дебатът е по-добре да бъде с ограничено време, а най-добре е изобщо да липсва, тъй като този данъчен проектозакон не носи особени дивиденти на ГЕРБ, и то в година преди редовни парламентарни избори. Това се отнася най-вече към най-спорната и доста безсмислена от фискална гледна точка данъчна промяна - облагането на лихвите на депозитите. Със сигурност ГЕРБ бърка в своите изчисления и 120 млн. лв. допълнително в бюджета няма как да събере от този данък. В почти всички печатни и електронни медии ежедневно се публикуват съвети към спестителите как да избягнат този нов данък и доста от тях ще се възползват от тях. Тази промяна в известна степен би имала своята логика, ако лихвите по кредитите се признаваха за разход на данъкоплатците, както е в други развити страни. У нас обаче за подобни облекчения изобщо не се говори.
Подготовка за големите харчове
В резултат на увеличените цени на горивата и енергоизточниците и новите акцизни ставки във фиска отново ще се акумулират повече приходи от 2012 г. Тези пари от данъци, акцизи, мита и такси, които държавата ще събере от данъкоплатците през следващата година, ще се похарчат почти толкова неефективно, колкото и през предишните години от мандата на кабинета "Борисов". През последните три години това правителство изхарчи над 18 млрд. лв. повече в сравнение с предходните три години (2005-2008 г.), когато управляваше тройната коалиция. На практика от тях българските пенсионери не получиха нито стотинка увеличение на своите пенсии, майките и студентите са с помощи и стипендии, замразени от няколко години, а същевременно се увеличават цените на горивата, енергоизточниците и храните ударно. Увеличения на детските добавки, както и обезщетенията за майчинство и през следващата година няма да има, независимо от протестите на майки в 20 големи градове.
Бюджет`2013 ще бъде подложен и на още едно изпитание, тъй като от 1 януари 2013 г. трябва да влезе в сила единното платежно нареждане за погасяване на публични задължения. Според някои данъчни експерти проблемите в Системата за управление на приходите (наричана накратко СУП) може да възпрепятстват както разпределението на внесените средства по подсметките на Националната агенция за приходите (НАП), Националния осигурителен институт (НОИ) и здравната каса (НЗОК), така и възстановяването на данъчен кредит на фирмите. Предложените нови правила за погасяване на публични задължения може да блокират възстановяването на ДДС за тях. От 2013 г. внасяният от фирмите ДДС ще може да се пренасочва автоматично от НАП за покриване на други неплатени задължения, ако те са възникнали с по-ранна дата. Така коректни фирми може да се окажат некоректни платци на ДДС и да загубят правото на данъчен кредит.
МФ прогнозира българската икономика да расте с 1.9% от БВП през 2013 г., а за 2012 г. - 0,9%. Като основен двигател на растежа се залага на вътрешното потребление, освен това се очаква и възстановяване на европейската икономика през втората половина на следващата година, което пък да повлияе на износа. В прогнозата на МФ са налице и явни противоречия в доклада към проектобюджета, като това, че се очаква спадът на заетостта да продължи, но с по-бавни темпове, а в същото време се залага ръст на потреблението. Как ще стане тази бюджетна еквилибристика, не е съвсем ясно.
С инфлацията и евентуалното нарастване на цените на горивата е възможно да се обясни прогнозата на МФ за допълнителни 80 млн.лв. приходи от акцизи на горива, но едва ли ще се сбъдне прогнозата за още 50 млн.лв. приходи от акцизи при тютюневите изделия, в резултат на свиване на дела на контрабандните цигари. Последният извод на съставителите на доклада към проектобюджета е погрешен, тъй като контрабандата на цигари не е намаляла след 2010 г. Не е ясно откъде ще бъде акумулиран във фиска и планираният дивидент от 317,4 млн.лв., след като загубите на НЕК, респективно на БЕХ, са близо 2 млрд.лв.? Най-вероятно е до края на 2012 г. да се ускори дейността по образуването на своеобразната компания за лоши дългове - АЕЦ "Белене", на която да се прехвърлят дълговете на НЕК.
Планираните приходи в бюджет`2013 от концесии са едва в размер на 105 млн. лв. А можеше да се предвидят поне още толкова приходи, ако се предоговорят някои концесии, които са предоставени в предходни години на символични цени, като тези в златодобива, в добива на цинк, олово и полиметални руди в Родопите, на мед и т.н. За предоговарянето на концесии вече има прецедент в редица страни от ЕС и е крайно наложително това най-после да се осъществи и у нас.
Само 2 сектора с привилегии
Разходната част на бюджет`2013 е фриволно определена от авторите на доклада към него като "благоразумна". Такава е единствено за двата привилегировани сектора на правителството - отбрана и ред и сигурност. Двете основни цели, формулирани в доклада, са твърде общи и не отговарят на очакванията нито на бизнеса, нито на гражданите на Република България. Вместо да се изведат реалистични цели, дори в условията на криза, като подобряване на бизнес средата, от една страна, и на благосъстоянието на българския народ - от друга, са изведени други приоритети, които устройват предимно чиновниците от администрацията.
Основен приоритет също е продължаване на погрешната дясна политика на ГЕРБ у нас и на ЕНП в страните от ЕС за фискална консолидация (рязане на разходи), без успоредно с нея да се набележат мерки за растеж на икономиката ни, който неизбежно преминава през повишаване на вътрешното търсене. В случай, че бяха реализирани заложените мерки в предизборната програма на ГЕРБ и бе ускорен заявеният първоначален потенциал за реформи през изминалите три години, то публичните ни финанси щяха да са с други измерения. На практика не бяха оптимизирани излишните разходи и с бюджет`2013 трудно могат да се заделят повече пари за образование, наука и здравеопазване, тъй като в тях реформи практически не се проведоха. На практика бюджет`2013 е бюджет на статуквото, независимо че се заделят пари за символично увеличение на заплати и пенсии. През 2013 г. кабинетът на ГЕРБ ще разполага с най-големия бюджет като номинална сума - почти 32 млрд. лв., или близо 38% от очаквания БВП. По-голямата част от него обаче отново ще потъне в изброените нереформирани сектори, както и други такива, като администрация, МВР и МО.
Твърде набъбналият през годините и неефективен щат, особено в МВР, е значително бреме за фиска и нищо не се прави да се оптимизира. На практика около 97% от бюджета на МВР отива за издръжка и заплати и по този начин няма как да се увеличи ефективността на системата. Вместо за инвестиции в технологии и оборудване за проследяване и разследване се поддържа огромен щат в няколко института при МВР (за криминалистика, психология и т.н). Известно е, че голяма част от предвидените средства за тяхната издръжка - около 100 млн.лв., са за подслушване.
За сравнение, парите в бюджета на БАН са наполовина - едва 59,7 лв.! Незначителен ръст от 212 млн. лв. е налице в сектор "Образование". Част от тези пари се предназначени за посоченото символично увеличение на заплатите на учителите. Симеон Дянков обяви, че ръстът им ще е средно едва с около 30 лв., с които дори не се компенсира по никакъв начин натрупаната инфлация.
В сферата на здравеопазването през предходните две години бе допуснато неправомерно прехвърляне на значителен ресурс от страна на здравната каса към Министерството на здравеопазването (МЗ). КС с основание отмени тази своеобразна национализация на парите на осигурените. В проекта за бюджет`2013 такова не е допуснато, но за сметка на парите на здравноосигурените в НЗОК ще се извършват редица дейности, които бяха финансирани от бюджета чрез МЗ. Не е ясно как ще се покрият и около 340 млн. лв. дългове на болниците, независимо дали са държавни и общински. Тези разходи следва да са приоритетни за МФ, респективно за общините за общинските болници, и подобни просрочия могат да бъдат предотвратени, ако здравеопазването наистина е приоритет.