БСП-София и тортата с отрязаните глави

В пощата си вчера получих много интересен текст, който започва със следните патетични думи: "Младежкото обединение в БСП София изразява своята категорична подкрепа към общинските съветници от групата на Местна коалиция „БСП за България“ и настоява Националният съвет на партията да не предприема необосновани и откровено грешни решения, които биха повлияли негативно върху развитието на най-голямата партийна организация в страната – БСП София...".
След това следват обичайните политически дивотии, които трябва да защитят подобно нелепо твърдение. БСП се утвърдила като

"незаобиколим фактор в управлението на София",

обвиненията за предателство били подвеждащи, действията на националното ръководство щели да предизвикат "вътрешен конфликт, напрежение и разцепление". Всичко това завършва симфонично: "Не смятаме, че тези действия са правилният подход за печелене на доверието на българските граждани и издигането на БСП като реална алтернатива на сегашното
порочно управление на страната..."
Всеки има право на мнение, но тази позиция е така раздрана от политически противоречия, че няма как да я подминем и захвърлим в прашния ъгъл на политическото пространство.
Бих приел мнението на софийските младежи, ако в тяхната декларация имаше поне едно изречение, което да оцени реално действията на общинските съветници от БСП в София в истинската му светлина. Защото влизането на левицата в покупко-продажбата на властта в столицата с един замах изтри години на битки, години на противопоставяне, години на търпеливо изграждане на образа на алтернатива. Резултатът днес е потресаващ и реакциите на хората го доказват. Пред очите им политическото задкулисие натовари всички партии в София в един вагон и си осигури желязно мнозинство като димна завеса за всички стари далавери, корупционни схеми, злоупотреба с ресурси и запазването на модела "ГЕРБ" като раков тумор в сърцето на столицата.
И младежите подкрепят това? Подкрепят факта, че общинските съветници на БСП гласуваха за председател, бил и той "временен" от ПП/ДБ? Част от мнозинството, което пусна

зомбитата с флексове

да нарежат Паметника на съветската армия?
В края на миналата година видяхме как същите тези отбелязват празниците - с торти с отрязани глави като епикурейци-канибали. Наглата демонстрация на политическо самодоволство възмути всички хора в цялата страна. Точно тази софийска полудесница можеше да се похвали само с рязането на паметници, с разрушенията, а БСП се бе заявила като алтернатива на всичко това. БСП е силата на здравия разум, партията на историческата памет и всичко това падна жертва на едно голямо предателство."Запазването на паметтта и Паметника на Съветската армия е червена линия", каза в края на ноември Иван Таков. Тази червена линия бе премината през декември, когато в нарушение на закона варварската орда на градското дясно посегна на Монумента. Спомнят ли си младите какво казваха хората, които се събраха в негова защита? Как призоваваха отчаяно тези да бъдат пометени, защото се опитват да заличат един велик символ. И всичко това, цялата тази страст, надежда и визия бе хвърлена в пламъците. И какво излиза от техния текст, че е грешка на националното ръководство да се разграничи от този позорен акт? Именно влизането на БСП в позорната сделка за постове създава "конфликти, напрежение и разцепление", защото то заличава основния смисъл от съществуването на социалистическата партия. Да бъде не просто пазител на миналото, а истинската алтернатива на задкулисните схеми, които изсмукаха София и превърнаха този град в касичка за безчет олигарси и кошмар за обикновените му жители.
Направих всичко възможно да се опитам да проследя

логиката на това предателство

за да видя дали пък аз не бъркам напълно в своето възмущение. Но срещнах единствено изтъркани като подметка аргументи - Корнелия Нинова, видите ли, можела да управлява с ПП/ДБ, а пък сега безпринципно се опитвала да вземе главата на Таков, защото не била последователна. От километри се вижда подмяната. Когато Корнелия Нинова беше вицепремиер в правителството на Кирил Петков ПП все още играеше ролята на центристка партия с ярка антикорупционна реторика. Още не бяха дошли големите лъжи, още не бяха пуснати флексовете. И смятам, че именно БСП беше факторът тази тема постоянно да остава встрани.
Столичното БСП няма това оправдание.
Пред тях са политическите талибани в тяхната истинска форма, пред тях е евроатлантическата Ислямска държава и договорката с тях е все едно договорка с терористи. А и няма никаква политическа логика някой да приеме протегната ръка точно от тези партии. Сглобката в София спокойно можеше да мине и без БСП и скачането на левицата в тази локва ще има драматични последици. Фактът, че нито един от общинските съветници не иска да го признае обаче подсказва някаква
алтернативна логика и участието в цяла поредица от задкулисни сценарии. Защото голямото предателство започва със съвсем малките
компромиси - в случая с прострелването в гръб на цялата левица. Както и на голямото морално предимство, което БСП успя да спечели на последния местен вот в София. Всичко това беше хвърлено на
боклука, предадено, продадено...
Заради това не приемам и няма как да приема фразата, че цялата покупко-продажба на столичното БСП се прави в името на софиянци. БСП остана на трето място в надпреварата. Отговорността на третата политическа сила е да мисли как да подобри резултата си, а не да плува в розовата мъглица на това как ще спасява града. Ако цената за това "спасение" е предаването на всички идеи, превиването на гръбнак пред най-нечистоплътните интереси, този компромис е безпринципен, глупав и може да бъде наречен "предателство". Защото по този начин БСП в София подпечатва не само разрушаването на Паметника, тя става съучастник на всички безумия, които предстоят. А те предстоят, бъдете уверени в това. Със съюзници като ГЕРБ и ПП/ДБ гаранцията за психодясна политика е стопроцентова. Ето защо обясненията за това, че БСП е станала "незаобиколим фактор" са цинични. Това е все едно да си незаобиколим фактор в политиката на Адолф Хитлер.
В този смисъл не действията и реакциите на националното ръководство са тези, които не повишават доверието в БСП, а цялата поредица от компромиси и предателства на пратениците ни в Столичния общински съвет. Кой може да застане сега пред защитниците на Паметника и да обяви, че да, историческата памет вече е на боклука, но пък за сметка на това ние сме "незаобиколим фактор в управлението" и ръководим даже няколко комисии. Абсолютен цинизъм, който демонстрира всичко онова, което отвращава хората от политиката и ги тласка в последните години да гласуват за всякакви телевизионни експерименти, за да избягат от усмирителната риза на статуквото.
Много ми се иска младежите да бяха казали няколко думи точно около това, без да се плъзгат по медийния вазелин, че това, видите ли, не било Сглобка и това тепърва щяло да си проличи. Пролича си точно обратното - в София властва олигархичното задкулисие и БСП в столицата е част от него.
В последните 8 години левицата на национално ниво плаща изключително солена цена за

битката си с паралелната държава

особено онази, която като тумор се бе настанила в собствените й редици. Цената я виждаме всеки ден - безкрайни медийни екзекуции, постоянни интриги, неуморни опити за късане на живо месо от БСП, мелодраматични вопли от хора, които направиха кариера от това да плюят по собствената си партия. Но цената си струваше да бъде платена, защото в България трябва да има поне една партия, която наистина се противопоставя. Която може да даде пример със себе си за това как се води битка с истинското задкулисие, пък дори и хор от оплаквачки да леят сълзи и да хълцат как левицата постоянно се раздробявала. И именно като предателство към тази битка отчитам действията и гласуването в СОС. Подобно действие не може да бъде пренебрегнато. Не само, защото е в противоречие с решенията на Националния съвет, то е в противоречие с нашите идеали, с нашите ценности, с нашите битки, с голямата кауза. Знам, че звучи наивно като го напишеш това, но в политиката трябва да има романтика. Когато я подчиниш на логиката на "незаобиколимия фактор", ти буквално стреляш във всички социалисти. Ти буквално се нареждаш на масата, за да опиташ от тортата с отрязаните глави. Дали е сладка, а?