Белодробните тумори са много коварни

- Д-р Минчев, каква е причината за появата на белодробните тумори?
- Повечето случаи, които оперираме тук, са на ембрионални тумори, а останалите са онкологични. При по-младите пациенти преобладават ембрионалните, т.е. има ги още в зародиш, в утробното развитие, самата структура на тъкана е като ембриогенна тъкан. Причината за произхода им още е загадка за медицината - дали са генни мутации, или още в зародиш се появяват, а имунитетът няма как да ги потисне - не е ясно. Няма как и да се прави профилактика, защото не се знае какво да се профилактира. Имахме случай на 23-годишно момче, което имаше тумор с 3 вида рак - много злобен тумор. При по-възрастните преобладават онкологичните тумори. Биологичното поведение на белодробните тумори е много подло, защото правят разсейки в организма с много голяма бързина. Ненавременните операции са съпроводени с много големи проблеми, а технически са изключително трудни. Такива операции продължават по няколко часа. Разбира се, има и пациенти с доброкачествени тумори, макар и много големи, които след операцията си живеят дълги години.  
- Оперативното лечение единствен изход ли е при белодробните тумори?
- Невинаги. Обикновено е подкрепено с адювантна химиотерапия и лъчетерапия. 
- Кога идват при вас пациентите?
- Обикновено във фазата на тежкото състояние.
- Това от пациента ли зависи или от коварното поведение на туморите?
- Невинаги. В много случаи е могло по-рано да се дойде, но лекарите обикновено правят опити за установяване на диагноза, често болните са лекувани за други заболявания. Имали сме случай на пациентка със синдром на горна празна вена с подута глава и оток по лицето, лекувана няколко месеца за алергия.
Смъртността от рак на белия дроб в България е на второ място, както е и по света... Много е важно човек да се самонаблюдава. Щом пушачът усети, че кашлицата му се променя, или ту има, ту няма температура, трябва да потърси лекарска помощ, трябва му се направи рентгенова снимка. За жалост в профилктичните прегледи няма предвидена снимка... Ако туморът е уловен навреме и все още е малък, болният може да бъде подложен на миниинвазивна операция. Тя продължава 30-40 минути, а пациентът си тръгва на третия ден от болницата. Докато при конвенционалните операции възстановителният период в болницата може да продължи и месеци. 
- Какво е съотношението на класическите гръдни операции и т.нар. безкръвни?
- Обикновено е 2:1 в полза на конвенционалните. За жалост голяма част от случаите ни са на болни от рак в последен стадий. При тях се налага дори упойката да се подава по специфичен начин, за да бъде съхранен максимално пациентът. По принцип при нас техниката за обезболяване на болните е възможно най-съвременната. На пациентите се поставят специални катетри за обезболяване, прилагат се специални техники за болни, които са в особено тежко състояние и не могат да понесат обща упойка. При тях се прилагат специални начини на анестезия, така че операцията да може да се направи нормално, а пациентът да не пострада. Упойката се слага на специални места, без да се потиска дишането на пациента. 
- Има ли професии, при които хората са в риск от поява на рак на белия дроб?
- Да. И лошото е, че ракът се появява след години работа във вредна среда. Още по-лошото е, че в наши дни няма системно наблюдение на работещите в такава среда. Знаете, по-рано имаше ежегодни профилактични прегледи и опасните образувания се откриваха своевременно, имаше добра мрежа от диспансери, които обхващаха и добре лекуваха тези болни. Изпускат се много пациенти, на които е можело да се помогне много по-рано. Такива рискови професии са на миньори, работници в химически заводи, леяри, стъклари. Много често имаме пациенти, работили по 20-30 години във вредна среда. Има и друг изключително важен проблем - туберкулозата. Особено сред ромското население. Много често има пациенти роми с туберкулоза, които отказват операция, защото заради заболяването си са получили група инвалидност. След операцията тази инвалидност ще отпадне и няма да получават инвалидна пенсия. Тези хора отделят бацили и заразяват цялото семейство, съседите. За съжаление няма сила, която да ги въдвори. Седмично поне по 2 операции на туберкулоза правим тук... Дори съм имал пациент, когото оперирахме заради туберкулоза - резистентна туберкулоза, която не се повлиява от известните лекарства, и този човек, макар все още да е бацилоотделител, продължава да продава семки. Нямам представа кой му е дал разрешително за това.
- За много заболявания напоследък се казва, че се "подмладяват". Това важи ли за рака на белия дроб?
- Прави ми впечатление, че все по-често оперирам скоро спрели цигарите млади хора. Все още не намирам обяснение в медицинската литература на причината за това. Дали е свързано с тютюнопушенето, дали е свързано със спирането на цигарите, дали е друга причината, не е ясно.


"Мечтата ми е да правим трансплантации"

 "Би ме зарадвала по-добра техническа въоръженост, която да ни даде възможност да правим белодробни трансплантации. Проф. Александър Чирков е правил у нас белодробни трансплантации, но те бяха съчетани със сърдечни. По принцип последващото лечение на пациенти с белодробна трансплантация е сложно и скъпо. На Запад годишно това струва около 1 млн. евро. Въпреки това си струва", категоричен е д-р Минчев, началник на отделението на гръдна хирургия на болница "Токуда".
Преди около 2 години отделението по гръдна хирургия в болница "Токуда" се прочу с уникална за България операция на дете, което имаше 5-килограмов тумор. Преди и след нея тук са правени и други подобни операции, всяка от които е предизвикателство за екипа от млади лекари. В големите европейски и американски центрове такива операции се правят средно по 6-8 годишно, а у нас - 1-2, обобщава специалистът.
С голямо удовлетворение д-р Минчев си спомня своя пациентка на име Фатме, която сега е на 43 г. След операцията на огромния тумор на гърдата онколозите от Шумен се заели много отговорно с последващото й лечение и сега жената е добре, казва хирургът. Той следи и състоянието на 23-годишен пациент, опериран от него от ембрионален белодробен тумор, с чието последващо лечение се заели онколози в Турция. Засега всичко е наред, но лечението му продължава, казва д-р Минчев.
Една от последните му уникални операции е на 98-годишен старец от началото на т.г. Страдал е от дивертикул на хранопровода - 20 години не е можел да гълта, защото имал изпъкване на хранопровода в шийната част. Нещо като гуша пеликан. "Беше останал кожа и кости и... огромни сини очи", казва лекарят. Старецът правел впечатление с изключителната си заразителна енергичност и жизненост. "Тук оперираме от 0 до (засега) 98-годишна възраст", смее се д-р Минчев.
Средно по 800 операции годишно прави екипът в отделението - болестите на гръдната стена, плеврата, белите дробове, трахеята и бронхите, медиастинума (средостение, представлява пространство в гръдния кош, което се разпространява напред до гръдната кост, назад до телата на гръдните прешлени, отдолу до диафрагмата и встрани до медиастиналните плеври на левия и десния бял дроб - б.р.), диафрагмата, хранопровода. Около половината от тях са тежки и продължават по 2-3 часа. Т.нар. уникални се правят по 8-9 часа. Удобството е, че в съседната врата на същия етаж е отделението по кардиохирургия. Двата екипа често работят заедно. Докато в повечето европейски страни кардиоторакалните хирурзи са едни и същи, у нас двете специалности са разделени, коментира хирургът.
"Учил съм се от най-добрите в България", казва д-р Минчев. Завършил е Медицинския университет в София през 1989 г. Работил е в отделенията по обща хирургия във ВМА и "Кардиохирургия" в база "Лозенец", бил е гръден хирург в Специализираната болница за активно лечение на белодробни болести "Света София". Има две специалности - хирургия и гръдна хирургия. В МБАЛ "Токуда Болница София" е от построяването й, а професионалният му интерес е най-вече в прилагането на мини инвазивни оперативни техники.