Ами сега?

Певци, свирачи, тенори, сопрани... Оставете ги да си пеят, свиркат, не ги слушайте какво си каканижат, на тях това им е работата, дайте ние тука двамката да плеснем с ръчички, да се прегърнем и да си свиркаме първите цигулки...
Ей такива едни ги изрецитира Борисов от Евксиноград към президента, с не особено интелигентната надеждица да замаже и замъгли конфликта помежду им, направо същи народен артист! На тая негова витизчийска практика някои вече са свикнали, други са обръгнали, ама с последния си адресат - този точно президент, няма да му се получи... Със сигурност.
Няма да му се получи не за друго, ами заради едно много просто нещо - е, те тоя път не случи на адресат. С други думи, ценностната несъвместимост е дълбока, да не кажем непреодолима. За биографичната и характерологичната да не поменуваме хич. С типичното за гербаджийската наглост хитруване на дребно, шмекеруване зад гърба на уж другарчето и жалки сметчици как да го прекараш, измуфтиш, че и унизиш, пред българския офицер Румен Радев няма как да стане.
Всичките тези етикети, че между Борисов и Радев имало война ли, битка ли, драма ли, нямат абсолютно никакъв смисъл. Единственият смисъл се състои в отговора на президента - разбирателство в името на корупционния комфорт на управляващите не може да има. Ами сега?