Живеем в настръхнала държава

    Джоузеф Стиглиц е един от най-големите световни икономисти, Нобелов лауреат по икономика, бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка, настоящ професор в Колумбийския университет във Вашингтон. Като съветник на президента Първанов посети София преди десетина години и изнесе лекция в НДК. Медиите проявиха слаб интерес и беше отразена съвсем пестеливо.
    Пол Кругман е друг световноизвестен американски икономист, Нобелов лауреат по икономика. Професор в Принстънския университет. Редовен коментатор в New York Times. Преди десетина дни посети София във връзка с присъденото му от УНСС почетно звание Доктор хонорис кауза. Медиите проявиха към него още по-слаб интерес.
    Американският икономист Стив Ханке посещава България често. Принадлежи към консервативната икономическа школа. Професор е в университета Джон Хопкинс. Нашите медии го обожават.
    Стиглиц и Кругман са утвърдени световни учени, хора с достойна гражданска позиция. Стив Ханке е посредствен учен. Световната научна общност уважава Стиглиц и Кругман, но не се интересува от Ханке. Шведската академия на науките оцени високо постиженията на Стиглиц и Кругман и ги удостои с Нобелови награди, но не обръща внимание на Ханке. Нашите медии правят обратното - пренебрегват Стиглиц и Кругман, а ограждат Ханке с внимание и повтарят лъжата, че е "баща на валутния ни борд", макар че няма никакъв принос за въвеждането му. Каква е

причината за този парадокс?

    Стиглиц и Кругман твърдят, че икономическата наука трябва да служи на хората. Те считат бюджетния дефицит, държавния дълг и други подобни за средства на икономическата политика, а подобряването на качеството на живота на хората - за нейна главна цел. Ханке прави обратното. Заетостта, доходите, безработицата, социалната поляризация, демографските процеси, екологията не го интересуват.
    Подценяването на социалните аспекти на развитието и възторгът от пазарния фундаментализъм са дълбоките причини за пренебрежението на нашите медии към Стиглиц и Кругман и създаването на ореол около Ханке. Във време, когато дискредитираната неолиберална теория и практика губи почва по света, десните медии и пазарните фундаменталисти в България правят отчаяни опити да я спасяват. Превръщат България в стожер на крайно десния неолиберализъм, довел света до последната криза.
    След като медиите у нас постъпват така с учени от калибъра на Стиглиц и Кругман, не е трудно да си обясним пренебрежението им към социално ориентираните български икономисти. Те обслужват щедро нашите пазарни фундаменталисти и са закрити за социално ориентираните икономисти с кейнсиански възгледи. За тях и за любимите им десни приятели Кейнс е враг номер едно.
    Като българин се срамувам за примитивизма, сервилността и крайния консерватизъм на голяма част от българската журналистика. Срамувам се също, че ръководството на БАН, може би единствено в света, присъди на Стив Ханке почетното звание Доктор хонорис кауза, макар че няма никакъв принос към българската икономическа наука и стопанска практика.
    Медиите изопачават истината за протестите.
    Живял съм 12,5 години като служител на ООН в Западна Европа и в други страни. Бил съм свидетел на много улични протести. Виждал съм

как се смазва всеки опит

    на протестиращи за нарушаване на законите и съпротива срещу полицията. На този фон нашата полиция е най-кротката и най-толерантна от всичко, което съм виждал по света. Учудвам се на нейното търпение! И ги поздравявам!
    От преките телевизионни предавания виждам как протестиращите блъскат и бият полицаите, замерват ги с предмети, с павета и дори с пиратки, разрушават загражденията, а медиите ни съобщават обратното - че полицията бие протестиращите. На кого да вярвам - на очите си или на медиите? Не се колебаят да ни лъжат за събития, които вече сме наблюдавали на живо. Навярно ни лъжат още по-наедро за други събития, на които не сме били свидетели. СЕМ наблюдава и мълчи многозначително. А Плевнелиев се възхищава от красивите и умни (както той пръв ги нарече) протестиращи, намеква за полицейско насилие, нажежава допълнително обстановката. Така той "обединява" нацията. Боже господи, пази България от такъв обединител и от неговия цинизъм!
    Размислете и по поведението на водещите в частните и дори в държавните електронни медии. Вместо да са неутрални, както е в демократичните страни, те открито симпатизират на антиправителствените участници в студиата. Най-често канят само събеседници от протестиращите, и далеч по-рядко, от кумова срама - хора с друго мнение, като ги прекъсват и не ги оставят да се доизкажат. Тази пристрастност доби потресаващи мащаби през последните месеци. Въпреки записаното в моралния кодекс на медиите.
    Притиснати, протестиращите казват, че са против олигарсите и всички партии, управлявали страната през последните 24 години. На този фон обаче чакат отговор други въпроси: защо мълчаха досега и особено през последните 4 години, когато бяхме свидетели на най-голям управленски произвол, корупция и задкулисие? Защо започнаха протестите още на третия ден от управлението на това правителство, без да му дадат дори седмица, за да покаже какво ще прави? Защо се настоява за нови избори, след като такива бяха проведени само преди пет месеца и никой не оспори резултатите? Защо бяха възобновени антикомунистическите лозунги от преди 24 години и цялата отговорност за престъпленията през така наречения "преход" се стоварва върху БСП? Очевидно целта на задкулисните кукловоди е друга - сваляне на правителството с мандата на БСП и връщане на ГЕРБ и на други десни партии. На чист български език това се нарича

мащабен опит за държавен преврат

    Медиите преувеличават и преукрасяват ролята на гальовно наричаните "ранобудни студенти". Те системно заблуждават хората в провинцията за истината по протестите в София. Неслучайно в западните медии не се обръща внимание на протестите на малката група студенти. Акредитираните в София западни журналисти намират техните протести за бутафорни и фалшиви. Протестиращите нямат позиция по нито един от кардиналните проблеми в дневния ред на България: престъпната приватизация, злоупотребите на монополите, огромната безработица, масовата бедност, социалната поляризация, пенсионната реформа, демографската катастрофа, обезкръвяващата ни емиграция, окаяното здравеопазване, западащото образование, загиващата наука, разрушаването на околната среда, престъпността, корупцията. Повтарят като папагали само една дума "Оставка", без да казват какво идва след това - кой и как ще управлява България? Искат ни да подпишем празен чек.
    Оплакват се, че нямало чуваемост от страна на властите. Но за да има чуваемост, е нужен диалог. А възможен ли е диалог, когато протестиращите не желаят да разговарят с управляващите, "за да не ги легитимират", и искат ултимативно тяхната оставка още на третия ден от поемането на властта след свободни и демократични избори! Оказва се, че 50-60 "ранобудни окупатори" или няколко хиляди протестиращи в София са по-легитимни от 1,34 млн. души, гласували само преди 5 месеца за двете управляващи партии. А помнят ли как Ал Гор загуби изборите за президент на САЩ през ноември 2001 г. Твърде меко е ставащото у нас да се нарече арогантност! Но медиите се възхищават и поощряват циничното поведение на протестиращите, защото били "по-качествени". А СЕМ мълчи ли, мълчи.
    В окупирания от малка група Софийски университет, където 25 хиляди студенти, преподаватели и служители нямаха достъп няколко седмици, бяха поканени бивш и настоящ посланик на чужди държави за разговор с окупаторите. Нашата общественост и досега не знае какво е договорено между височайшите гости и окупаторите, които протестират срещу "задкулисието". Това е флагрантно нарушение на международните норми, на българските закони и на правилника на Софийския университет. В медиите няма и нотка от упрек по тази постъпка на "ранобудните окупатори" и посланиците. А защо мълчи и правителството?

Или сме окупирана държава?

    Борците срещу задкулисието ни поднесоха класически урок по задкулисие. Какво ли ще ни покажат един ден, ако, не дай боже, дойдат на власт! Представяте ли си какво би станало, ако това се беше случило в най-престижния университет на друга страна от Европейския съюз, например в Западна Европа, в САЩ или Япония! Толкова ли е закърняло чувството ни за достойнство, че националните медии, а и правителството навеждат покорно глава, когато се поругават световни норми за междудържавно поведение и националната ни чест! Има ли все още българска държава или не?
    Внушават ни, че протестите са мирни и спонтанни. Това са приказки за наивници. Да се превръщат в заложници депутатите в Народното събрание няма нищо общо с мирния протест. Шепа хора да блокират най-важни кръстовища в центъра на София и да затрудняват придвижването на стотици хиляди други граждани от и до техните домове в продължение на месеци, няма нищо общо с мирния протест. Група от 50-60 души да окупира Софийския университет и въпреки осъдителното решение на Академичния съвет и изричната забрана в правилника на университета, да блокира достъпа на 25 хиляди души, също няма нищо общо с мирния протест. Що за мирен протест е: съставянето на списъци на граждани с друго мнение, деленето на хората на "количество" и "качество", блокирането на кортежа на премиера, насилственото премахване на огражденията, обръщането на контейнери за боклук пред Народното събрание и т.н. Свободата на един човек свършва там, където започва свободата на другите хора. Да се нарушава този фундаментален принцип на демокрацията означава да се толерират хаосът и вакханалията. Това не е демокрацията, за която мечтаят милиони българи! А опитите да се натрапва, че на елита, за разлика от обикновените хора, е позволено всичко, навяват страшни спомени от недалечното минало. Нима искат да ни го върнат!

Пази боже от такъв елит!

    Политическият цинизъм в България няма граници. Мнозинството на ГЕРБ и другите десни партии в Столичния съвет протестира на 21 ноември срещу блокирането на центъра с прекомерна концентрация на полиция, защото пречело на свободното придвижване на гражданите. Същото направи и група преподаватели в университета.
    Тези хора изглежда ни смятат за малоумници. Те се дразнят от присъствието на полиция в центъра, но се възторгват от агресивното присъствие на протестиращите и създаваните от тях затруднения. Добре е, според тях, че там има протестиращи, но е лошо, че присъства полиция! Толкова ли е трудно да се разбере, че ако нямаше агресивни тълпи, стремящи се към окупация на Народното събрание, нямаше да се налага присъствие на полиция! Не виждат причината, а само следствието. А какво да кажем за блокирането на важни кръстовища в центъра, понякога от десетина души, което затруднява придвижването на десетки хиляди хора, живеещи в "Младост". Полицията в случая може би е укорима, че допуска блокирането. Очевидно някои искат по-слабо присъствие на полиция, за да се улесни планираният погром или окупация на Народното събрание. Надявам се, че властите няма да се хванат на тази уловка и в центъра на София ще има толкова полиция, колкото е необходима, за да респектира кукловодите и да защити сигурността на гражданите.